Живеем в свят на разделения. Те имат много последици, като някои от тях са важни за глобалната търговия. Забавянето на световната търговия, преминаването към икономически национализъм и нарастващите искания на запад, и особено в САЩ, за отделяне от Китай променят световната икономика. Все още не е ясно докъде ще стигне това отделяне. Не е ясно докъде ще стигне и вътрешният интервенционизъм. Но няма съмнение, че това е значителна повратна точка с непредсказуеми и по всяка вероятност вредни резултати, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Както се посочва в скорошен анализ на Института за международна икономика Питърсън, с автори Алън Улф, Робърт Лорънс и Гари Хуфбауер, враждебността към търговията, която все повече завладява САЩ, рискува да преобърне девет десетилетия на изключително успешна американска търговска политика. Още от протекционистката катастрофа от началото на 30-те години на миналия век, политиката на САЩ е насочена към създаване на отворена и управлявана от правила търговска система. Тези политики създадоха по-просперираща световна икономика, която стана основата на западния икономически (и политически) успех в Студената война. Те улесниха колосалното намаляване на глобалната бедност. Те са най-важното доказателство за претенцията на САЩ, че са добър хегемон.
Днес обаче Доналд Тръмп и Джо Байдън, които са на различно мнение за почти всичко, са съгласни, че това е било грешка – изиграване на работещите американци. Освен това не само митническите политики се променят. САЩ също така възприемат агресивна индустриална политика, подкрепена от щедри субсидии. Това е на фона на геополитическия конфликт с Китай. Наистина навлизаме в един нов свят.
Могат да се дадат две общи обяснения за тази фундаментална промяна в политиката на САЩ.
Едното е отхвърлянето на „неолиберализма“ – негативен етикет за пазарно ориентирани политики. Но, противно на широко разпространеното мнение, не е вярно, че либералната търговия е доминираща или дори значима причина за неволите на работническата класа в западните общества.
Основният двигател на спада на заетостта в индустрията е нарастващата производителност. Между 2000 г. и 2020 г. в промишлеността на САЩ бяха загубени 6 милиона работни места, но само около 1 милион от тях поради вноса от Китай. Провалът се състоеше в неосигуряването на буфер за тези, които загубиха работата си, и за местата, в които живееха, както и в игнорирането на нарастващото икономическо неравенство.
Другото обяснение е възходът на равностоен конкурент, който работи толкова успешно в отворената световна икономика. Това се комбинира с нарастващото подозрение за свободните пазари, за да оправдае отделянето от Китай, решоринга (връщане у дома) или френдшоринга (насочване към приятелски страни – бел. прев.) на веригите за доставки, и интервенционистките и протекционистки търговски и индустриални политики. Нещо повече, тези нови политики не се прицелват само към Китай. Политиката „Купувайте американското“ е насочена както към врагове, така и към приятели.
Тази промяна в политиката на световния хегемон повдига три големи въпроса.
Първо, ще работят ли тези политики според собствените си условия? Има основателна причина да се съмняваме в това. Адам Поузен от института Питърсън наскоро заяви, че настоящият подход на САЩ на вземане на нещата в свои ръце ще се окаже контрапродуктивен, самодостатъчността е глупава цел, конкурентното субсидиране е игра с отрицателна сума, а политизирането на търговията със сигурност ще доведе до прахосване на ресурси. Освен това, твърди той, фокусът върху производството е погрешен; важното е възприемането на нови технологии. Не на последно място, при определянето на политиката си, САЩ трябва да разберат, че дават пример, който другите ще последват. Интервенционистите в чужбина ще се почувстват легитимирани, правейки световната икономика по-малко отворена.
Второ, какво ще бъде въздействието на тази промяна върху световната икономика? Есвар Прасад от Корнел предупреждава, че „всички страни, както богати, така и бедни, един ден ще съжаляват за завоя си навътре“. В подкрепа на това нова книга на Световната банка подчертава, че дългосрочните перспективи за глобалния икономически растеж се влошават. Една от причините е забавянето на растежа на световната търговия след глобалната финансова криза от 2007-09 г., влошено от сътресенията след Covid и нарастващия протекционизъм. Наред с други неща, както се отбелязва в книгата, търговията „е един от основните канали за разпространение на нови технологии“. Освен това трябва да се отбележи, че един по-протекционистки свят ще бъде свят с по-ниска еластичност на предлагането и следователно по-голяма склонност към инфлационни шокове.
И накрая, но не на последно място, как тази промяна да бъде овладяна в свят на конфликт между великите сили? Очевидният и рационален отговор е да се дефинират точно и ясно изключенията от общите правила на либералната търговия. Така че по отношение на веригите за доставки и технологиите, САЩ и другите сили трябва да определят къде точно смятат, че пазарът няма да успее да им осигури сигурността, от която се нуждаят, и да коригират съответно политиките си. Ще е необходимо непрекъснато наблюдение на релевантните икономически рискове и тези за сигурността, и коригиране на свързаните политики. В същото време интервенционизмът, ориентиран към сигурността, следва да бъде възможно най-прецизен и непротекционистки, с оглед да продължи да печели от икономиите от мащаба, предоставени от трансграничната търговия.
Сега да предположим, че това е невъзможно и че Китай и САЩ все повече се затварят в себе си. Какво трябва да се стремят да направят другите страни?
Един от отговорите е да създадат споразумение за свободна търговия, изградено върху принципите на Световната търговска организация (СТО), но надхвърлящо ги. Ядрото на такова споразумение съществува: Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP). То се роди от Транстихоокеанското партньорство (TPP), създадено от Барак Обама, за да бъде отхвърлено от Тръмп. Така че добавете Атлантическия и Индийския океан, но в същото време оставете суперсилите навън. Останалият свят все още може да си сътрудничи.