Ниска избирателна активност беляза поредните парламентарни избори – повече от 60% от българите не излязоха да гласуват. "60% предпочетоха да правят по-интересни за тях неща. Беше очаквано, защото кампанията беше много вяла. Системните партии опитват да направят така нещата, че да разчитат повече на твърдите си електорати, защото са по-лесно предсказуеми", коментира пред Bulgaria ON AIR психологът доц. Николай Димитров.
Според него изборите няма как всеки път да раждат различни послания, а „негласуването се възприема като политическо поведение“.
Според психолога все още не сме се научили как да правим избори, тъй като изборното законодателство се променя в 12 без 5.
Очаквания за промяна
"Хоризонтът са местните избори наесен. Много е важно партиите да си дадат сметка какво очакват да се случи на тях и с какви очи ще се явят. Носят се слухове, че правителство ще има, много е вероятно да включва само една от големите партии, по-вероятно е това да е ГЕРБ. По-добре би било за "Продължаваме промяната" да не участват в правителство", е мнението на психолога.
PR експертът Пепи Димитрова вижда умора у хората и усещане, че тези избори няма да донесат никаква съществена промяна. По думите ѝ когато човек знае, че от неговия избор няма да произлезе почти нищо ново, той няма желание да гласува. „Ситуацията е някакъв мат и тя се вижда от всички. Разпределението вече беше направено преди година и нещо, нашето отношение към политическите процеси не се е променило. Респективно – ще произведем същия резултат и мотивацията на хората да гласуват намалява“, обясни тя.
Димитрова посочи, че политическото лидерство не произвежда нищо ново, а избирателите предполагат, че математиката е същата. Тя смята, че не трябва да сме чувствителни към ръста в доверието към "Възраждане", тъй като подобни резултати се наблюдават и в други европейски държави.
"Много е важно как партиите ще комуникират със своите избиратели в следващите дни – дали искат нови избори или коалиция на всяка цена", отбеляза PR експертът.
Квадратчето „Не подкрепям никого“
"Това са хората, които искат да гласуват, но не намират за кого. Партиите бяха твърде заети със собствените си дребнотемия и не обърнаха внимание на важните неща за тези десетки хиляди души. Само повишават изборната активност, но не влияят на разпределението", потвърди доц. Николай Димитров.
Пепи Димитрова определи като „притеснително“ наличието на „такова квадратче“. „Ако нямахме такова квадратче, тези хора щяха да изберат нещо друго, защото искат да гласуват“, заяви тя и определи това като демонстрация на социална ангажираност.
Защо националистическото говорене стана популярно в България? Очакват ли гласоподавателите коалиция между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“? Как ще се отразят на българите следващите избори и какво ще е поведението на политиците на местните избори наесен? Какви са вероятностите за съставяне на правителство?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.
13:42 | 03.04.23 г.
