Западните избиратели няма да се откажат от мирния дивидент

Представете си за момент, че френският президент Еманюел Макрон не беше пипал възрастта за пенсиониране, а вместо това бе избрал да икономиса от отбраната. По-малка армия, по-скромни амбиции в Тихия океан. Военен бюджет по-близо до 1, отколкото до 2 процента от БВП. Щеше ли сега републиката да пламне от протести, се пита главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш.

Без съмнение щеше да има наранена гордост. Но кой ще допусне, че Франция би била толкова разбунена, че да не бъде посетена от монарха на съюзническа държава, пише анализаторът, визирайки забавеното посещение на крал Чарлз III и допълва: "Това е отвъд въображението".

Вземете оръжията на нацията, ако трябва, биха казали избирателите, но само не докосвайте „маслото“. И това е Франция с нейното военно потекло, нейния милитаризиран Ден на Бастилията. Ако една култура, с такъв уклон към твърдата сила, предпочита цивилни разходи, какво остава за средностатистическата държава, се пита още Гънейш.

За да се противопоставят на Русия и Китай, най-важните демокрации в света се въоръжават. Решението дойде от десни (Великобритания), леви (Германия) и трудни за определяне (Франция) правителства. То идва от най-добре въоръжената страна в историята (САЩ) и от такава, която е конституционно пацифистка (Япония). Консенсусът е такъв, че дори Швеция спря с учтивата неистина, че меката сила и даването на морален пример са достатъчни. Лидерството е първокласно. Всъщност е закъсняло. 

Мъчително трудно е в една зряла демокрация да се направят дори незначителни съкращения в социалната система. Горе-долу толкова трудно е да се продаде на обществеността нетно увеличение на данъчното облагане, се казва още в анализа, публикуван във FT. Франция има почти най-високото данъчно бреме в ОИСР, а "жълтите жилетки" първо се надигнаха срещу налозите върху горивата. Това, което направи последната година, е да превърне тази дилема в трилема. Трета цел, тази за по-силна отбрана, се присъедини към двете несъвместими. Тук нещо ще трябва да отпадне и историческата тенденция подсказва кое ще е то, категоричен е Джанан Гънейш.

Според него консерваторите грешат, като обвиняват Запада, че се е пренасочил от отбраната към социалната система, когато съветската заплаха изчезна, защото проблемът е много по-стар от това.

Във Великобритания „съкращенията в отбраната ефективно финансираха нарастваща социална държава в продължение на 60 години“, написа Бен Заранко от Института за фискални изследвания през 2022 г. Роналд Рейгън сега се възприема като почти прусак в своя милитаризъм, но разходите за отбрана на САЩ намаляха близо двойно като дял от БВП между президентството на Дуайт Айзенхауер и неговия пик, допълва анализаторът.

С други думи, „мирният дивидент“ се осребряваше много преди 1989 г. Част от това преразпределение от военни към цивилни беше мъдро. Домашният фронт имаше нужда от грижи, пише още Джанан Гънейш.

След кубинската ядрена криза Студената война беше преминала през най-тежката си фаза. Но самата продължителност на тази тенденция вещае лоши шансове за нейното обръщане сега. Ако Западът възнамерява да тръгне на поколенчески бум в отбранителните разходи, той ще трябва да промени навика на период от цял човешки живот, а не само на последните тридесетина години. Гласоподавателите ще трябва да правят икономии за военен сектор, който е по-отдалечен и неясен за тях, отколкото този в средата на 20-ти век, когато военната повинност затрудняваше да се определи къде свършва армията и започва гражданското общество.

Военните лобисти ще кажат, че изборът между „оръжие и масло“ не е толкова прост, обяснява авторът. Армията на САЩ е вид спомагателна социална система, осигуряваща работа, жилища, медицински застраховки, помощи за колеж и грижи за деца на граждани, които иначе биха могли да останат без някое или всички тези неща. Бедните щати биха били по-бедни без отбраната или свързаните с нея работни места. "Представете си Алабама без военновъздушната база Максуел или подизпълнителите в Хънтсвил. Във Великобритания единственият план за „изравняване“, който не ми се струва утопия, е този, който използва увеличен отбранителен бюджет за развиване на изследователска и производствена дейност в деиндустриализираните региони", заявява Гънейш в своя материал за FT.

Следователно в пределен план връзката между отбраната и благосъстоянието е кръгова. По-често обаче те са в противоборство. Правителствата трябва да избират между вдигане на пенсионна възраст и съкращаване на военноморския флот, например.

Или по-скоро избирателите го правят. Това може да бъде легитимен и разбираем демократичен избор, но такъв беше и антивоенният уклон в годините между двете войни, припомня анализаторът. Втората световна война се случи, отчасти защото Германия и Япония не вярваха, че САЩ, които оставиха твърдата си сила да деградира в рамките на едно поколение, могат да им противодействат. За повторното милитаризиране на американците беше необходимо това, което Чърчил нарече „организационен феномен“.

Именно за да избегнат изпращането на същия сигнал към съвременните си врагове, демокрациите сега се въоръжават. Ако се съди по хаоса в Париж, финансирането на тази визия за възпиране ще бъде по-трудно, отколкото излагането ѝ. Слабостта е провокативна, гласи клишето. Но такова, във вътрешен план, е и изграждането на сила, отбелязва в заключение Джанан Гънейш.