Казахстан обяви, че ще изисква от износителите да подават допълнителни документи, когато изпращат стоки до Русия. Решението на властите е заради съобщения, че руски компании са използвали местни посредници, за да пробият западните санкции, съобщава Ройтерс.
Русия е основният търговски партньор на Казахстан и след като Западът забрани продажбата на редица ключови стоки на Москва заради войната в Украйна, някои казахстански фирми започнаха да купуват такива артикули и да ги препродават на руски фирми, посочва агенцията.
Правителството в Астана обещава да се придържа към санкциите и заяви в понеделник, че новите правила, които влизат в сила от 1 април и се прилагат за износа в рамките на водения от Русия Евразийски икономически съюз, ще намалят "подземната" търговия.
„(Процедурата) изключва подаването на документи от подставени лица, фалшиви податели или получатели“, казва се в изявление на кабинета.
Износът на Казахстан за Русия е скочил с една четвърт миналата година. Бизнесът в централноазиатската страна казва, че ходът на Турция да разбие руския „паралелен внос“ е предизвикал нова вълна от заявки от руснаци, търсещи стоки, които не могат да закупят директно.
Казахстан - един от най-близките партньори на Москва благодарение на своите исторически и културни връзки, не е наложил никакви санкции или ограничения върху търговията си с Русия. Страната също така се радва на близки търговски отношения с ЕС, което означава, че трябва да върви по тънко дипломатическо въже след нахлуването на Русия в Украйна миналата година, отбелязва FT.
„Ние разбираме всички рискове от вторични санкции, така че следим отблизо нашата взаимна търговия с всички партньори“, коментира пред медията високопоставен казахски служител.
Длъжностни лица посочват обаче, че много продукти от Европа идват от страни като Турция и Китай, които не са наложили никакви ограничения върху търговията с Русия.
В светлината на войната в Украйна ЕС значително промени начина, по който подхожда към отношенията си със страните от Централна Азия - регион, който се очертава да е една от ключовите геополитически и търговски горещи точки, пише EurActiv.
Въпреки историческото стратегическо значение на региона, в годините, предшестващи инвазията, в подхода на ЕС и неговите съюзници към Централна Азия липсваха по-ясни цели и категоричността, необходима за постигането им.
Централна Азия е регион, който традиционно се счита за сфера на влияние на Русия. Интересите на ЕС бяха ограничени до търговия, сътрудничество в областта на сигурността и енергетиката, но само в контекста на осигуряване на стабилност.
С нахлуването на Русия в Украйна геополитическият пейзаж в региона се промени драматично. Страните там започват да разбират цената на изолацията, която идва от поддържането на тесни връзки с Москва. Цената на това е икономическа и политическа изолация - нещо, което бързо развиващите се страни в Централна Азия просто не могат да си позволят.
Поради уникалните си позиции страни като Казахстан и Узбекистан бързо се препозиционират в международен план. По-специално Казахстан се очерта като влиятелен играч в региона и вече заема по-категорична позиция както спрямо Русия, така и спрямо Запада. От известно време Казахстан поддържа сравнително неутрална позиция пред лицето на геополитическото напрежение в региона, като често балансира умело интересите си между Русия, Европа и Китай, без да предизвиква голямо международно внимание.
Отговорът на страната на украинската криза обаче беше забележителен и бавното ѝ излизане от тясното политическо танго с Русия започна да привлича интерес от страна на политици и бизнеси в цяла Европа и Запада като цяло.
Страната ясно сигнализира на своите западни партньори за намерението си да промени условията и характера на отношенията си с Русия. Наскоро Казахстан затвори търговската си мисия в Москва и казахстански граждани дори изпратиха помощ и „юрти на непобедимостта“ като част от хуманитарна помощ за Украйна. Страната публично защити тези действия и го направи с език, нечуван преди в отношенията с Москва.
14:58 | 27.03.23 г.
