Насъщна услуга ли е застраховката?

Насъщна услуга ли е застраховката? За човек, на когото му трябва кола, за да върши работата си, или за човек с проблеми с придвижването, който се нуждае от превозно средство, отговорът е категорично да, пише ресорният кореспондент на Financial Times Иън Смит.

Група учени и организации за обществени политики във Великобритания отиват по-далеч и настояват някои застрахователни продукти да се смятат за жизненоважни за всички - и изискват поправка на това, което те виждат като неработещ пазар за клиентите с ниски доходи и цветнокожите.

Social Market Foundation, британски аналитичен център, твърди в скорошен доклад, че застраховката трябва да се разглежда заедно с енергията, горивото и храната като нещо, което всеки трябва да има, „жизненоважна форма на устойчивост във времена на финансово напрежение“.

За семействата, обхванати от днешната криза с издръжката на живота, други нужди са взели предимство. „Трябваше да прекратя застраховката имущество, за да мога да плащам горивото си. Надявам се да не стане нищо“, споделя човек с ниски доходи от фокус група на SMF. Повече от половината хора в бедност срещат трудности да си позволят застраховки, е установила организацията.

И тъй като застрахователният пазар си е застрахователен пазар, несгодите вече биват наказвани. Да живееш на грешно място, да имаш лош кредитен рейтинг, да можеш да плащаш едва месец за месец или да застраховаш само отделни артикули, означава, че дори най-съзнателните шофьори и собственици на жилища плащат повече от други в различна ситуация.

Хората с ниски доходи са „изтласкани“ от пазара поради тези фактори, твърдят SMF и други. В доклад от миналата година Citizens Advice заяви, че по-високите застрахователни разходи за определени райони трябва да се разглеждат като „етническо наказание“.

Тези проучвания си имат своите ограничения: изследователите не знаят как всъщност работят моделите за ценообразуване на застрахователите. Те са принудени да правят изводи чрез прикрит клиентски опит или данни, предоставени от потребителите.

Застрахователните компании настояват, че етническата принадлежност „никога“ не е фактор при ценообразуването, а преглед на Службата за финансово поведение (FCA) през 2018 г. не откри „никакви доказателства“ за пряка дискриминация.

Фирмите твърдят, че цените отразяват статистиката на застрахователните искове и нищо повече. И без такава оценка на риска изобщо нямаше да има застрахователен сектор.

Не всички от тези аргументи се валидни. Ние не оставяме хората в домове, изложени на наводнения, например, на произвола на съдбата: намесата на правителството намали цената на застраховката за жилищата им. В САЩ някои щати забраняват или ограничават използването на кредитни рейтинги, отразявайки опасенията, че определени групи са в неравностойно положение.

Въпросите ще продължат да изникват. Данкън Минти, който е консултант по етика в застрахователната индустрия, казва, че застрахователният сектор е този, към който обществото се чувства собственически, защото е „толкова вграден“ в ежедневието ни. „Застраховането се превърна във форма на обществено благо“, изтъква той.

Застрахователите с удоволствие подчертават социалната си роля. На неотдавнашна вечеря Хана Гурга от Асоциацията на британските застрахователи заяви гордо, че секторът се грижи за тези, които са „засегнати от бедствие“ и онези, които „губят работата си“.

„Тази индустрия (всички вие в залата тази вечер) прави повече от всяка друга, за да направи нашето общество по-устойчиво, по-сигурно и по-състрадателно“, добави тя.

Клиентите, които вече не могат да си позволят застрахователно покритие поради фактор извън техния контрол, може да се чувстват различно.

FCA консултира относно нови насоки за това как да се третират клиентите във финансови затруднения. Регулаторът призова фирмите да покажат, че месечните застрахователни премии са „пропорционални“.

Вниманието се насочи и към ново задължение спрямо потребителите, което изисква финансовите фирми, включително застрахователите, да демонстрират, че са постигнали „добри резултати“ в области, включващи цените.

Активистите искат регулаторът да събере много повече данни, независимо дали за разследване кои фирми изискват най-голямата премия за бедност или за идентифициране на ясни доказателства за расови различия. SMF призова правителството да обмисли действия като предоставяне на държавни застрахователни продукти за хора с обезщетения, отпуснати по доходен критерий.

Много ще зависи от използването на задължението към потребителите от страна на FCA и доколко тя ще предизвика застрахователите по отношение на резултатите, които са изключени от техните модели на ценообразуване. Но не всеки иска службата да предприеме по-войнствен подход срещу финансовите фирми, като министърът за финансовите услуги каза, че иска да избегне създаването на „култура на компенсации“.

За застрахователен сектор, който вече претърпя значителна реформа с премахването на така наречените „наказания за лоялност“, друга намеса изглежда малко вероятна в краткосрочен план. Но с групи като Citizens Advice, които обещават да продължат натиска си, трудните въпроси за справедливото застрахователно ценообразуване за различни социални групи ще изискват отговори рано или късно.