Ако Беларус иска да запази своя суверенитет, трябва да острани диктатурата на Лукашенко

Ако Беларус иска да запази своя суверенитет, отстраняването на диктатурата на Александър Лукашенко е от решаващо значение.

Сред източноевропейските държави нито една не е останала под влиянието на Русия, както Беларус. Президентът Александър Лукашенко управлява страната с желязна ръка от встъпването си в длъжност през 1994 г. За мнозина дори е изненада, че след една година война беларуските военни все още не са се присъединили към Русия срещу Украйна, пише Emerging Europe.

Още от нелегитимното преизбиране на Лукашенко през 2020 г. и последвалите масови антиправителствени протести, неговото влияние върху властта е слабо. Въпреки че руската намеса успя да потуши протестите, режимът загуби голяма част от доверието.

Никоя услуга обаче не остава неплатена, тъй като протестите бяха подходящ момент за Кремъл да продължи да се налага във вътрешните работи на Беларус. Според изтекла информация през февруари 2023 г. Русия се стреми постепенно да демонтира държавността на Беларус през следващото десетилетие.

Беларуското гражданско общество – както в страната, така и извън нея – оказва натиск върху режима да остане неутрален. Сега, когато недоволството продължава да назрява, Лукашенко ще се затрудни да гарантира стабилността на режима си, като същевременно поддържа обвързаността с руския президент Владимир Путин.

Вътрешна опозиция

Изборите за президент през 2020 г. бяха повратна точка за беларуското общество. До този момент режимът на Лукашенко притежаваше някакво подобие на легитимност. Явното незачитане на демократичните норми обаче, както и работата на опозиционния лидер Светлана Тихановска, разсеяха всички илюзии, които може би бяха останали.

Лукашенко остана на власт, въпреки че изборите се смятат за нелегитимни от международната общност, а Тихановска продължава да ръководи беларуската опозиция в изгнание. През август 2020 г. тя и други опозиционери основаха Координационен съвет, който се стреми към демократизация на страната. Това създаде проблем за Лукашенко, тъй като Координационният съвет се очерта като жизнеспособна алтернатива на неговото управление.

Нестабилността в страната също продължава. Беларус служи като плацдарм за руските операции в Украйна. От самото начало на войната беларуски активисти участват активно в логистични саботажи, а доброволци се бият за украинската армия.

Беларуските железници, които са част от логистичната мрежа на Русия, са ключова цел на саботажите. Според Олексий Арестович, съветник по стратегическите комуникации в канцеларията на президента на Украйна, саботажът на жп мрежата „затруднява живота на руските войски“. В края на февруари 2023 г. беларуските партизани успяха да използват дронове, за да повредят руски самолет за наблюдение, разположен близо до Минск.

За да овладее ситуацията, Лукашенко прилага все по-авторитарни мерки. В началото на март 2023 г. носителят на Нобелова награда за мир Алес Бяляцки беше осъден на 10 години затвор. Това беше последвано от 15-годишна присъда за Тихановска задочно и разширяване на смъртното наказание, за да включва актове на държавна измяна. Тихановска коментира в тази връзка, че Лукашенко „изпробва обичайната си тактика на сплашване“.

Възможността за пряко военно участие обаче остава малка. Проучване на Chatham House заключава, че 93 процента от беларусите са против военно участие във войната в Украйна. Лукашенко се нуждае от защитата на армията, за да запази властта в Минск. Разполагането на войски в Украйна би настроило всички в страната срещу него. С рейтинг на одобрение под 30 процента и с Русия на прага това не е риск, който Лукашенко може да си позволи да поеме.

Независимостта като основен въпрос

Лукашенко предприе множество дипломатически ходове, за да гарантира своята политическа жизнеспособност. През януари той заяви, че Беларус няма да атакува, освен ако страната не бъде провокирана, което предизвика украинско предложение за пакт за ненападение.

През февруари Лукашенко посети Пекин, където потвърди ангажимента на страната към „усилията за възстановяване на регионалния мир и ред“ с китайския президент Си Дзинпин – друг силен съюзник на Путин. През март Беларус също обеща заедно с Иран да засили сътрудничеството с Русия.

Тези актове на балансиране не са без риск. Русия отдавна се стреми да включи Беларус в съюзна държава. Както беше разкрито в изтекъл документ през февруари, Кремъл възнамерява да увеличи зависимостта на Минск от Москва през следващите години.

Хана Любакова, чуждестранен сътрудник в Атлантическия съвет, казва, че документът е разкрил стратегията на Русия да окупира и колонизира Беларус. „Бих казала, че много от стъпките в този документ вече са изпълнени, като пълния контрол върху политическия живот, икономиката и медиите в Беларус. Това е хибридна окупация и се извършва от години“, казва тя пред Emerging Europe.

„От 2020 г. интеграционните процеси се засилиха. В момента можем да констатираме, че Беларус загуби своя суверенитет във военната, икономическата, външнополитическата и информационната сфера. Лукашенко не разполага с много опции и инструменти за отказ, ако Путин поиска допълнителни отстъпки, например разполагането на беларуски войски в Украйна“, добавя тя.

Въпреки това Любакова подчертава, че „беларусите твърдо се противопоставят на войната и участие на Беларус не е обсъждано и/или одобрено от хората“.

„Въпреки пропагандата и цензурата, хората все повече разбират, че Беларус трябва да напусне възможно най-скоро т. нар. „Съюзна държава с Русия“ и Организацията на договора за колективна сигурност. Тези организации държат Беларус в руската орбита, те също заплашват беларуската независимост и само биха забавили всеки процес на реформи, освен ако не бъдат изоставени“, допълва тя.

Малко от това е вероятно, докато Лукашенко е начело на държавата. Според Любакова, ако Беларус иска да запази своя суверенитет, тогава „разрушаването на диктатурата на режима му е от решаващо значение“.