Президентските избори в САЩ през 2024 г. са най-голямата надежда на Путин

Най-странният момент тази година беше, когато Владимир Путин нападна Англиканската църква. Нейният грях беше обмислянето на идеята за неутрален по пол Бог. В разгара на това, което вижда като екзистенциална война, Путин намира време да се тревожи за еднополовите бракове в Америка и операциите за смяна на пола, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуъд Люс.

Може да си помислите, че Путин е на нещо като прослушване, за да замени Тъкър Карлсън, основният водещ на (консервативната – бел. прев.) Fox News. От друга страна, реториката на Карлсън често е неразличима от тази на руския президент. Карлсън описа Володимир Зеленски като „деспот“, „украинска пионка“ на Джо Байдън и „корумпиран силов лидер“. Кажете ни какво наистина мислите, г-н Карлсън.

Интернет предлага странни прилики, като тази между Путин и Карлсън, която обаче е по-малко странна, отколкото изглежда. Републиканските избиратели постепенно се изместват към антивоенна позиция. По-малко от 40 процента от тях смятат, че САЩ трябва да продължават да предоставят оръжия на Украйна. Двамата водещи кандидати за президент на партията, Доналд Тръмп и (губернаторът на Флорида – бел. прев.) Рон Десантис, са скептици по отношение на войната.

Тръмп казва, че ще сложи край на войната в рамките на 24 часа след като стане президент. Десантис каза наскоро, че по-нататъшното замесване „в териториален спор между Русия и Украйна“ не е в национален интерес на Америка. Той разкри това в изявление, прочетено в шоуто на Карлсън. Десантис посочи, че САЩ трябва да се съсредоточат върху защитата на собствената си граница. Тръмп и Десантис представляват поне три четвърти от републиканския вот. Логично е един от тях да бъде номинираният през 2024 г.

На това ли разчита Путин? Дори да се зададе този въпрос би било провокативно. Ако искате американците от всякаква категория да загубят самообладание, просто прошепнете „Русия 2016“.

Либералите вярват, че Путин е спечелил президентския пост за Тръмп. Републиканците смятат, въпреки съдебните доказателства, че намесата на Путин в изборите през 2016 г. е мит. Истината, която почти не заслужава ефирно време, е, че Путин наистина се намеси в изборите през 2016 г., но това не беше решаващо. Той обаче беше щастлив да разпали вече горящия огън в Америка.

Няма съмнение, че най-голямата надежда на Путин да спечели войната си в Украйна е решимостта на НАТО да поддаде и доставките на пари и оръжия от Америка да пресъхнат. Президентство на Тръмп или Десантис би било най-големият шанс на Русия да разедини Запада.

Тук става релевантно обучението на Путин като агент на КГБ, който може да манипулира възприятията. Опасността не е, че той ще накара американския електорат да промени вота си. САЩ генерират достатъчно собствена дезинформация.

Рискът е, че лидерът в Кремъл ще затвърди още повече възгледа на десницата с лозунга „Да направим Америка отново велика“, че Русия е глобалният защитник на нейната кауза против либералното движение за „събуждане“. Руски знамена и тениски с надписи „Предпочитам да бъда руснак, отколкото демократ“ са редовна гледка в днешно време.

Между Тръмп и Десантис има големи разлики, но общото във възгледите им е преобладаването на културата. Те говорят малко за размера на държавата, сигурната заетост или възстановяването на глобалните вериги за доставки. Те хулят „пробудената“ култура, „събудения“ капитализъм и подкрепата на Байдън за Украйна.

Доналд Тръмп-младши осмива президента на Украйна като „неблагодарна кралица на международното благоденствие“. Ако платформите на Тръмп и Десантис бяха по-малко културни, Путин несъмнено щеше да намери време да се подиграе на данъчната политика на Байдън. Вместо това руският лидер продължава да свири на културната струна.

Нещата може да достигнат кризисна точка по-рано от следващите президентски избори. Тази есен финансирането от 45 милиарда долара за Украйна, което Конгресът прие през декември, ще изтече. Кевин Маккарти, републиканският председател на Камарата на представителите в Конгреса, вече предупреди срещу предоставянето на „празен чек“ за Украйна. Много от колегите му изобщо биха спрели кранчето.

Тъй като на Маккарти бяха нужни 15 гласувания, за да спечели председателството, и понеже има мнозинство от само четири гласа, той е предразположен към екстремни съюзници, като Марджъри Тейлър Грийн, да запази поста си. Грийн описва Зеленски като корумпиран глобалист, който иска да навреди на американските мъже и жени. Никой не знае в какво вярва Маккарти. Както отбеляза остроумно един колега: „Ако Маккарти е сам, той съществува ли изобщо?“ Съмнително е той да поддържа политическа линия.

Така или иначе, Украйна вероятно ще бъде електорална тема през следващата година. Външната политика рядко е решаваща в президентските надпревари в САЩ. Обикновено това е „икономиката, глупчо“ (знаменитата фраза на Бил Клинтън – бел. прев.) Но културата често играе роля. Ключовият момент в симбиозата Карлсън-Путин е, че Украйна се превръща в американски културен разлом. Както носенето на маска ви идентифицираше като либерал по време на пандемията, украинският флаг сега се превърна в символ на „пробудената“ култура.

Почти всички останали републиканци в битка за президентската номинация – от бившия вицепрезидент Майк Пенс до бившата посланичка в ООН (2017-18 г.) Ники Хейли (и бивша губернаторка на Южна Каролина преди това – бел. прев.) – са ястреби по отношение на Русия. Всъщност те критикуват Байдън, че не прави достатъчно за Украйна. След войната на терен Путин ще следи най-отблизо първичните избори на Републиканската партия. Ако всичко върви добре за него, той ще има надежда за президентските.