Компаниите, които произвеждат чисти технологии в Европа, като например вятърни турбини или батерии за електрически автомобили, могат да очакват широка държавна помощ. В надпреварата за субсидии със САЩ и Китай в четвъртък Европейската комисия облекчи правилата си за субсидиите, според които европейските правителства могат да подкрепят с държавни средства важни за зелената трансформация отрасли. Целта е да се предотврати изместването на предприятия и създаването на нови заводи там, където правителствата ги примамват с още по-щедри субсидии.
За тази цел ЕК изменя за трети път „временната кризисна рамка", която създаде през март преди една година в отговор на задаващата се енергийна криза. Първо през лятото, а след това и в края на октомври 2022 г. брюкселският орган коригира тези правила, за да даде на държавите членки повече свобода на действие в подкрепа на техните икономики. Това беше от значение преди всичко за дружествата, които изпаднаха в затруднение поради високите цени на енергията.
Сега кризисната рамка се превръща в още по-силен геостратегически инструмент. В бъдеще на държавите членки ще бъде позволено да изразходват големи суми, когато компаниите иначе биха инвестирали извън ЕС. Сега на членовете на съюза се разрешава да предоставят при определени условия същия размер на държавната помощ, която дружеството би получило извън ЕС. С други думи, ако европейска компания планира да открие нов завод в САЩ заради американските субсидии по Закона за намаляване на инфлацията на администрацията на Джо Байдън, тя може да бъде убедена да инвестира в рамките на ЕС с държавни пари.
Разбира се, предвижда се степенуване. Разрешена е само сумата, която е абсолютно необходима, за да убеди дадено дружество да инвестира в ЕС. Друго условие е предприятието да се намира в определени от ЕС райони за подпомагане, т.е. по правило в структурно слаби региони. В противен случай то трябва да инвестира в поне три държави членки, отново при строги допълнителни условия.
Комисията изисква също така използването на технологии с ниски емисии и поставя условие помощта да не води до прехвърляне на инвестиции между държавите членки. Целта е да се попречи на богати и големи държави като Германия да подпомагат по-щедро своите предприятия, отколкото по-бедни държави като Италия. Заместник-председателят на ЕК Маргрете Вестагер, която отговаря за кризисната рамка, предупреди през януари, че конкурентоспособността на Европа като място за бизнес не трябва да се „гради върху субсидии". Освобождаването от данъци сега е ограничено до края на 2025 г.
Среща в Белия дом
Президентът на САЩ Джо Байдън ще приеме председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Белия дом по-късно в петък. В дневния ред на разговора ще бъде поставен въпросът за преодоляване на търговския конфликт във връзка с насърчаването на зелените технологии.
Срещата (в 21 ч. българско време) в американската столица Вашингтон вероятно ще се съсредоточи върху спора относно американския закон, който предвижда милиардни инвестиции за опазване на климата и субсидии за американската промишленост. Той породи опасения в целия ЕС за неблагоприятни конкурентни условия.
Проблемът с т.нар. закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA) от европейска гледна точка е, че много субсидии и данъчни облекчения са обвързани с условието възползващите се компании да използват американски продукти или сами да произвеждат в САЩ. Законът е важен успех във вътрешната политика на президента на САЩ. Още преди време той даде да се разбере, че няма да промени закона отново. Това означава, че сега основно става въпрос за пространство за тълкуване и прилагане. Основната ориентация на закона няма да се промени.
Байдън неведнъж е давал да се разбере, че иска да се съсредоточи повече върху благоприятното третиране на националната промишленост. Едва в четвъртък, по време на реч в американския мегаполис Филаделфия, той заяви: „Разговарях с нашите европейски приятели (...), за да им изясня това: Ние не се опитваме да им откажем нищо“. Но САЩ щели да бъдат в началото на веригата за доставки - не в нейния край. И дори ако в крайна сметка далеч не всички климатични планове на 80-годишния американец влязоха в пакета - законът все пак е крайъгълен камък в американската политика за климата.
Сега ябълката на раздора за европейците са данъчните облекчения за електромобилите. Тук американското министерство на финансите все още има свобода на действие, когато става въпрос за това кои превозни средства могат да се възползват от него. Това може да помогне на европейците. Един от спорните моменти обаче е изискването определен процентен дял - който ще се увеличава през следващите години - от критичните минерали за автомобилните батерии да идва от САЩ или да се рециклира в Северна Америка, за да се получи част от данъчното облекчение. Възможно е също минералите за батериите да идват от страна, с която САЩ имат споразумение за свободна търговия.
Съединените щати имат различни споразумения за свободна търговия - например с Канада или Мексико. С Европейския съюз обаче няма такова споразумение. Една от възможностите сега е да се сключи такова споразумение с Брюксел за областта на критичните минерали. Причината е, че терминът „споразумение за свободна търговия" не е дефиниран в американския Закон за изменението на климата. Тогава електрическите превозни средства, произведени в Европа, биха могли да се ползват от данъчни облекчения. От правна гледна точка обаче това може да не е толкова просто. Съществуват и съмнения дали подобни миниспоразумения за отделни сектори действително могат да се считат за класически споразумения за свободна търговия.
Една евентуална пълномащабна търговска война обаче не е в интерес нито на Брюксел, нито на Вашингтон. Особено в момент, в който Западът иска да се обедини пред агресивната война на Русия в Украйна. И двете страни вероятно ще искат да избегнат ситуация, подобна на дългогодишния спор за държавната помощ за американския производител на самолети Boeing и неговия европейски конкурент Airbus. САЩ и ЕС в продължение на много години субсидираха собствените си производители на самолети, а след това се съдиха взаимно за нарушаване на конкуренцията пред Световната търговска организация (СТО). Арбитражните съдилища на СТО обявиха субсидиите за незаконни и разрешиха налагането на наказателни мита за милиарди.
Въпреки това Германия, Франция и други държави от ЕС напоследък многократно дадоха да се разбере, че трябва да има европейски отговор на американския закон. А самата Фон дер Лайен най-накрая представи новата програма за зелена индустрия, която е замислена като реакция на американската, но и на китайската политика на субсидиране.
Не е ясно дали Байдън и Фон дер Лайен ще представят в петък конкретни решения, или по-скоро общи декларации за намерения. Неофициално представители на ЕС и САЩ от месеци работят за потушаване на конфликта. Според американското правителство съвместната среща ще се занимае и с темата за подкрепата за Украйна, която е атакувана от Русия, и с „предизвикателствата", които поставя Китай.
11:06 | 10.03.23 г.
