Протестите срещу „руския“ Закон за „агентите“ в Грузия се разрастват

За втори пореден ден силите за сигурност използваха сълзотворен газ и водни оръдия срещу демонстранти по време на антиправителствените протести в грузинската столица Тбилиси. Според очевидци демонстрантите бяха обградили парламента на южнокавказката република; някои от тях са се опитали да влязат в сградата. В отговор силните полицейски сили са използвали сълзотворен газ и водни оръдия, както са направили и предишната вечер, както показват кадри на руски и грузински информационни агенции и телевизии. Наблюдателите оценяват броя на демонстрантите на 10 000 до 15 000 души, което е повече, отколкото във вторник вечерта.

Така тези десетки хиляди протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията в Грузия в резултат на недоволството срещу проектозакона, в който групите, получаващи финансиране от чужбина, се обявяват за чуждестранни агенти и който според критиците може да попречи на перспективите на черноморската република да се присъедини към Европейския съюз.Във вторник вечерта грузинският парламент даде първоначална подкрепа на закона, който според опонентите е вдъхновен от подобно руско законодателство и ще изисква организациите, получаващи повече от една пета от финансирането си от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти или да бъдат подложени на значителни глоби. 

Този ход привлече две поредни вечери хиляди хора към сградата на парламента в грузинската столица Тбилиси, където полицаите използваха сълзотворен газ и водни оръжия срещу демонстрантите, някои от които по-късно хвърляха камъни.  Ден по-рано, във вторник, по време на протестите пред парламента имаше сблъсъци с полицията и десетки хора бяха арестувани. В сряда властите съобщиха за 66 ареста. Те обвиниха демонстрантите, че са хвърляли камъни и други предмети по полицаите, а по-късно са атакували парламента със запалителни устройства и фойерверки. Близо 50 полицейски служители са ранени. Ранени са и цивилни граждани, но властите не съобщават техния брой.

Законопроектът напомня на кремълския закон

Вечерта, след като законът беше одобрен на първо четене, десетки хиляди души излязоха на шествие с грузински знамена и знамена на ЕС пред парламента в столицата Тбилиси. Според опозицията законът има за цел да сплаши медиите и неправителствените организации, които са критични към правителството. Президентът Саломе Зурабишвили също осъди законопроекта.

Проектозаконът предвижда организациите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като т.нар. чуждестранни агенти. В противен случай те ще бъдат санкционирани. Законопроектът напомня на закон, приет в Русия през 2012 г. Оттогава насам Кремъл използва този закон за разправа с медиите, антиправителствените организации и други критици.

По време на протестите вчера (сряда), свикани от опозицията и групите на гражданското общество, демонстранти блокираха и главната пътна артерия в Тбилиси. Те призоваха правителството да се откаже от законопроекта и издигнаха лозунги като „Не на руския закон". Първоначално полицията и опозицията не дадоха подробности за броя на демонстрантите, но кореспондент на AFP изчисли, че те са десетки хиляди.

Спор за външнополитическата ориентация

Президентът Зурабишвили подкрепи протестиращите. „Днес вие представлявате свободна Грузия, която вижда своето бъдеще в Европа и която няма да позволи на никого да я лиши от това бъдеще", заяви тя по време на посещение в Ню Йорк. Тя обяви, че ще наложи вето на закона - но управляващата партия „Грузинска мечта" може да го заобиколи с абсолютното си мнозинство в парламента. 

Малката бивша съветска република Грузия всъщност се стреми да се присъедини към ЕС и НАТО. Напоследък обаче няколко мерки, предприети от правителството, подхранват опасенията, че страната може да се обърне към Русия под ръководството на правителствения ръководител Иракли Гарибашвили. Гарибашвили говори за „балансирана" политика, която трябва да осигури „мир и стабилност".

Междувременно украинският президент Зеленски изрази солидарност с протестиращите. Във вечерното си видеообръщение към украинския народ Зеленски заяви: „Няма украинец, който да не пожелае успех на Грузия, която е наш приятел. Демократичен успех. Европейски успех“. Всички „свободни европейски народи" заслужават да станат част от ЕС, каза още украинският държавен глава. 

Реакцията на Запада

Прозападните настроения в Грузия, която граничи с Русия и загуби около 20% от територията си от подкрепяните от Москва сепаратисти в петдневна война през 2008 г., са високи. Над 80% от грузинското население подкрепят присъединяването към ЕС, сочат социологическите проучвания.

Според наблюдатели обаче Грузия, която отдавна е ухажвана от Брюксел и Вашингтон, е изостанала в демократичните реформи. Представители на ЕС предупреждават за влошаването на медийните свободи, настояват за съдебни реформи и изразяват опасения за влиянието на Москва зад кулисите.

В седмиците след като Русия започна инвазията си в Украйна през февруари миналата година, Украйна, Грузия и друга бивша съветска държава Молдова подадоха молби за членство в ЕС. Докато Брюксел предостави на Украйна и Молдова незабавен статут на кандидати, той не направи това с Грузия, като ѝ даде списък с реформи, които трябва да извърши първо - от намаляване на влиянието на местните олигарси до подобряване на съдебната независимост и борба с корупцията.

В сряда председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че е силно обезпокоен от развитието на ситуацията в страната. „Приемането на този закон за „чуждото влияние" не е съвместимо с пътя към ЕС, който [мнозинството] в Грузия иска", написа той в Twitter. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви във вторник, че окончателното приемане на закона „може да има сериозни последици за нашите отношения".

Във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Нед Прайс нарече закона неуспех и заяви, че САЩ са дълбоко обезпокоени от закона, който може да се използва за заклеймяване и заглушаване на независими гласове.

„Този проектозакон ще засегне някои от правата, които са в основата на стремежа на грузинския народ за консолидирана демокрация, за евроатлантическа интеграция и за по-добро бъдеще", заяви Прайс на брифинг във вторник. 

.

В интервю за WSJ Николоз Самхарадзе, депутат от управляващата партия “Грузинска мечта", заяви, че конотациите на термина „чуждестранен агент" са „немного приятни", но че законът е свързан единствено с повишаване на прозрачността. Според него законът е необходим, тъй като участниците в гражданското общество и организациите с нестопанска цел участват все повече във формирането на политиката в Грузия.

„Защо субектите, които участват в процеса на вземане на решения и представляват определени интереси, да не бъдат прозрачни?", пита Самхарадзе.

Законодателството, внесено миналия месец, трябва да премине още две четения в Парламента, преди да бъде прието. Самхарадзе заяви, че парламентът ще отложи четенията, докато Венецианската комисия, консултативен орган на Съвета на Европа, не даде препоръки. По думите му той очаква отговор през юни.

Нодар Рухадзе, съосновател на Движението „Позор", група от гражданското общество, която насърчава интеграцията в ЕС, определи „Грузинска мечта" като партия, която е подставено лице на Кремъл, и заяви, че всички нейни действия са насочени към приближаване на страната към Русия и отдалечаване от ЕС.

„Те не могат да излязат и да кажат, че са проруски настроени и против интеграцията в ЕС, защото ще получат огромен отпор от обществото, затова се опитват да ни сварят като жаба бавно", каза той. „Опитват се и правят всичко възможно, за да саботират процеса на интеграция на Грузия в ЕС“. 

Макар и символична фигура, президентът на Грузия Саломе Зурабишвили също се обяви против закона по време на пътуване до САЩ, като публикува в социалните мрежи видео с изказването си, заснето пред Статуята на свободата. „Всички, които гласуваха за този закон, нарушават конституцията и ни отдалечават от Европа", каза тя. Макар да заяви, че ще наложи вето на закона, след като той се озове на бюрото ѝ, управляващата партия разполага с достатъчно гласове, за да отмени решението ѝ.

По време на протеста в сряда Кети Квиникадзе, преподавател в Грузинския институт по обществени въпроси, заяви, че в страната ѝ няма нищо по-важно от борбата за закона за чуждестранните агенти. 

„За мен това означава, че просто ще погреба миналото си. Ще погреба миналото на баща ми, на моите приятели, които загинаха за независимостта на Грузия - и не само за независимостта, но и за едно много ясно европейско бъдеще за Грузия", каза тя, визирайки войната от 2008 г. „Не искам да живея в страна, в която няма да имам свободата на избор, свободата да правя това, което искам“.