fallback

Фед е на прав път за възстановяване на ценовата стабилност

Връщането на инфлацията до 2% обаче е много вероятно да причини рецесия в САЩ

18:00 | 10.03.23 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

През 2021-2022 г., в резултат на погрешната монетарна рамка, Федералният резерв изостана много със затягането на паричната политика. Резултатът беше скок на инфлацията до нива, невиждани от 40 години. Започвайки от март 2022 г., Фед направи драматичен обрат и повиши основната си лихва с общо 4,5 процентни пункта.

Този настоящ опит на Фед да постигне „дезинфлация“ повдига няколко важни въпроса, пише за Financial Times Фредерик Мишкин, професор по банки и финансови институции в Columbia Business School и бивш член на борда на Фед.

Ще успее ли централната банка успешно да върне инфлацията до нейното целево ниво от 2 процента в близко бъдеще? Ще трябва ли да затегне още значително паричната политика и колко дълго трябва да поддържа високи лихвени проценти? На каква цена Фед ще постигне целта си за инфлацията? Как той трябва да балансира риска от рецесия срещу постигането на тази цел?

В анализ, който пише със Стивън Чекети, Майкъл Фероли, Питър Хупър и Кърмит Шонхолц, току-що представен на Форума за парична политика на САЩ, разглеждайки историческите данни и икономическото моделиране, Мишкин и съавторите предоставят някои отговори на тези въпроси.

Добрата новина е, че прогнозата за връщането на инфлацията към целевото ниво на Фед вече е доста благоприятна. Въпреки по-ранните грешки, изоставянето от централната банка на постепенността и нейното агресивно затягане на монетарната политика, започнало преди година, успяха да закотвят отново дългосрочните инфлационни очаквания на ниво от 2 процента.

Лошата новина е, че е много вероятно постигането на целта за инфлацията на Фед да доведе до рецесия. Разгледани са историческите доказателства за 16-те големи, предизвикани от монетарните власти дезинфлации в редица страни. Във всеки от тези случаи затягането на паричната политика от мащаба, който виждаме в САЩ, за да се намали инфлацията, е довело до скок на безработицата. При настоящите обстоятелства, които вече включват значително затягане на политиката и перспектива за продължаването му, „съвършената дезинфлация“ би била безпрецедентна.

Моделите сочат, че Фед има да извърви още път в затягането на паричната политика. Основната лихва ще трябва да се повиши с около 1 процентен пункт от сегашните нива (4,50-4,75% - бел. прев.), за да се върне инфлацията до 2 процента, а нивото на безработица вероятно ще се повиши от сегашното си ниво (3,4% - бел. прев.) с повече от 1 процентен пункт. Нашият анализ предполага, че основната лихва ще трябва да остане над нивото от 5 процента дълбоко в 2024 г.

Най-важното е, че Фед трябва да устои на изкушението да облекчи монетарната политика твърде рано, както понякога е правил в миналото, когато е бил изправян пред забавяне на икономиката.

Преждевременното обръщане на курса би отслабило доверието във Фед относно контрола над инфлацията и би изисквало след това централната банка да повиши лихвените проценти до още по-наказателни нива, за да стабилизира инфлацията.

Това е урокът от дезинфлацията между 1979 г. и 1983 г. при бившия председател на Фед Пол Волкър. Започвайки през октомври 1979 г., Федералният резерв повиши основната си лихва до 17 процента през март 1980 г. В отговор на произтеклата от това рецесия той се сепна и от април 1980 г. нататък понижи лихвения процент с над 7 процентни пункта. Доверието във Фед беше подкопано, като инфлационните очаквания и самата инфлация останаха упорито високи.

За да възстанови доверието в себе си, Фед започна да повишава основната лихва до колосалните близо 20 процента до началото на 1981 г. и я задържа на високи нива до средата на 1982 г. Инфлационните очаквания и темпът на инфлация започнаха стабилен спад до ниво от около 3 процента през 1983 г. Безработица обаче се повиши до 10,8 процента към 1982 г. Цената на този обрат беше наистина много висока.

Въз основа на този анализ, в ретроспекция, се разглежда неуспехът на Фед да действа превантивно през 2021 г. в условията на силно търсене като значителна грешка.

Но авторите са окуражени от агресивните действия на централната банка през изминалата година и скорошните коментари на председателя Джей Пауъл и други ръководители на Фед, че има още работа за стабилизиране на инфлацията. Във вторник Пауъл заяви пред банковата комисия на Сената, че ако „съвкупността от данни“ показва, че по-бързото затягане е оправдано, Фед ще бъде готов да увеличи темпото на вдигане на лихвите.

Освен това Пауъл и колегите му подчертаха, че възможността за рецесия в резултат на монетарното затягане не трябва да възпира Фед да прави всичко необходимо, за да овладее инфлацията. Въпреки колебливото начало, централната банка сега изглежда на път да възстанови ценовата стабилност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:00 | 10.03.23 г.
fallback
Още от Политика виж още