Какво всъщност мислят руснаците за войната? 

От началото на войната Западът се чуди дали и доколко руската общественост подкрепя инвазията в Украйна. Най-простият отговор на този въпрос е, че руското общество в момента не мисли и не иска да мисли по тази тема. Зад това лекомислено твърдение се крие твърдо ядро истина. Руското общество до голяма степен се е прикрило в аполитично мълчание. Сред съседи и колеги се смята за нежелателно да се говори за войната, която не бива да се нарича така публично. Ресторантите са пълни. В кината и театрите се прожектират филми и се показват представления. Магазините са отворени. В Москва, Санкт Петербург и Свердловск хората живеят така, сякаш нищо не се е случило, въпреки че всички знаят, че всичко е различно. Украйна е обект както на присъствието си в обществените медии, така и на отсъствието си от общия разговор.

Какво всъщност мисли руското общество под това "одеяло на безразличие" е трудно да се схване. Впечатленията зависят до голяма степен от гледната точка на наблюдателя. Онези, които са в обкръжението на московските и петербургските интелектуалци, често са на мнение, че повечето руснаци са против войната. Противоположно е мнението на тези, които имат роднини или приятели от руската средна класа или контакти в провинцията. По-младите поколения, които са свързани чрез социалните медии, говорят с по-критични гласове. По-възрастното поколение до голяма степен разчита неотклонно на руската телевизия - а оттам и на Путин.

Картината в Русия все още е нееднородна. Самотните „вълци“ все още се осмеляват да противоречат на официалната държавна линия. Случва се дори да пламнат офиси на наборни комисии, подпалени очевидно с цел да се направи изявление. Привържениците на Путин обаче не изглежда да намаляват. Народно въстание срещу курса на правителството е повече от малко вероятно, пише в свой коментар за германската N-TV Юлиане Фюрст, историк и ръководител на отдела „Комунизъм и общество" в Центъра за изследване на съвременната история „Лайбниц" (ZZF) в Потсдам. 

Данните от социологическите проучвания са противоречиви

Твърдите данни, с които хората обичаха да измерват общественото мнение в други времена, разказват само част от историята. Всеки месец Институтът „Левада" - продукт на реформите от 80-те години на миналия век - публикува своите данни за мнението на руснаците относно войната. Но тези цифри вече сами са се превърнали в източник на конфликти. Доколко може да се вярва на проучванията на „Левада"? Дали хората все още са готови да изразяват мнението си открито? И ако е така, дали казват истината? И дали изобщо това са важните въпроси? Могат ли числата изобщо да кажат нещо за възгледите на хората, които живеят в такава сложна среда на забрани и пропаганда?

“Unterstützen Sie die Handlungen der russischen Militärkräfte in der Ukraine, oder nicht? - ja (dunkel blau) - eher ja (hellblau) - eher nein (gelb) - nein (rot) Oben Februar 2022, unten Februar 2023. In Monaten. Eindeutiges Bild. Natürlich über “das”, was man gezeigt bekommt. pic.twitter.com/BbzQ8Ug5oY

Обсъждането на данните за „Левада“ се основава на предположението, че общественото мнение е логично и последователно. Резултатите от самите социологически проучвания обаче показват, че това не е така. През декември миналата година 71% от анкетираните са подкрепили изцяло или предимно специалната операция. В същото време 44% са били за незабавни мирни преговори, въпреки че Русия все още не е постигнала целите си. Анкета само за вътрешно ползване, проведена по същото време за руската агенция за вътрешно разузнаване ФСБ, показа още по-поразителна картина: в нея 55% от анкетираните подкрепят мирните преговори и само 25% са за продължаване на войната. Данните на „Левада" за януари 2023 г. обаче показват увеличение на подкрепящите войната до 75%. Въпросът за преговорите вече не фигурира в новите статистически данни.