Какво по-добро място за справяне с балканизацията от самите Балкани

Добри новини от Балканите. Не, това не е началото на някой мрачен виц. Става въпрос за споразумението, достигнато тази седмица между лидерите на Сърбия и Косово под егидата на Европейския съюз.

Споразумение за какво? Като за начало, двете страни да започнат да се разбират за разни неща – малки и незначителни първоначално като удостоверяване на регистрационни номера и митнически печати. Планът обаче е списъкът да се увеличава, докато – дай Боже – самият процес доведе до доверие и мир във време, когато не само регионът, но и целият свят, толкова много се нуждаят и от двете, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

Нека целият раздиран от войни свят ликува за това ново и крехко разведряване между сърби и косовари. И нека проблемните точки по света – от Израел и Палестина до Северна Ирландия, Кавказ и Африка – да погледнат Балканите и да се поучат от по-големия урок. Ако помирението се случи тук, може навсякъде другаде.

Ако се вгледате във всеки атлас, може да заключите, че това, от което страда голяма част от света е „балканизацията“. Първоначално терминът описва етническо фрагментиране и раздор – впоследствие включва и етническо „прочистване“ – след като многонационални империи се разпадат. Балканизацията в този тесен смисъл е това, което се случва на полуострова след изтеглянето на Османската империя и отново след разпада на Югославия. То стига до Африка през 50-те и 60-те години, когато британските и френските колонизатори се изтеглят, или до Кавказ след краха на Съветския съюз.

В по-широк смисъл балканизацията може да се опише като двубоят между конкуриращи се наративи за жертви и тяхното използване за разпалване на омраза между групи, които вместо това трябва да живеят като добри съседи. В този смисъл Ливан и цяла Леванта са балканизирани. В някои по-мрачни моменти смятам, че и САЩ са се запътили натам, разсъждава Клут.

Геноцидното нападение на Русия срещу Украйна може би на пръв поглед не изглежда като балканизация. Наподобява атавистична война за имперско завоевание – опит за възобновяване на империя, а не последица от нейния крах. Руският президент Владимир Путин наистина се сравнява с царете от миналото.

И все пак руснаците, включително Путин, гледат на Украйна (и различни други места) по-скоро както сърбите виждаха Босна и Херцеговина до неотдавна или както гледат на Косово днес. Това е, те отричат националната идентичност на съседна държава, замествайки я вместо това с подчинена роля в своя собствен етнически или империалистически сюжет. Резултатът и в двата случая твърде често е зверства.

Сръбският и руски наратив се римуват и в други случаи. И двете страни, ортодоксални славяни, често показват специална връзка (която изглежда не чувстват към ортодоксалните славяни украинци). И двете страни разгласяват сходни тези, че са заплашени от враждебния Запад, като НАТО – която бомбардира югославски (т.е. сръбски) сили през 1999 г. в опит да предотврати нападения срещу косовари – е в ролята на злодея.