Китай вече не облекчава дълговете на кредитираните от него страни

Когато през 2020 г. пандемията хвърли в беда страните с ниски доходи, първоначално изглеждаше, че Китай е част от решението, предоставяйки повече облекчаване на дълговете, отколкото всеки друг кредитор на страни, засегнати от коронавируса.

Вече не, пише колумнистът на Financial Times Джонатан Уийтли. Вместо да се присъедини към колективните усилия за спасяване на изпаднали в затруднение кредитополучатели, неговите критици казват, че Китай сега поставя собствените си интереси на първо място. Това е предизвикателство не само за традиционния подход към държавните дефолти, но и за самите основи на МВФ, Световната банка и други международни кредитори.

Пълните последици от позицията на Китай започват да се разбират. Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ, изказа мнение въпросът да се постави на срещата на финансовите министри от Г-20 в Бенгалуру (Индия), призовавайки Пекин да участва по-пълноценно „в смислено третиране дълговете на развиващите се страни в затруднение”.

Тези забележки следват нейното посещение през януари в Замбия, която, след като просрочи дълга си през 2020 г., стана жертва на бавен процес на преструктуриране, за който САЩ до голяма степен обвиняват Пекин.

Шри Ланка, която изпадна в неплатежоспособност миналата година, също така все още не е получила финансовите гаранции, от които се нуждае от Китай, за да финализира програма за подпомагане на МВФ.

Други страни, които са взели големи заеми от Пекин и западни кредитори, като Пакистан и Египет, са изложени на риск да последват двете страни, като фалират тази година.

Тъй като списъкът на развиващите се страни в затруднено положение расте, има първостепенно безпокойство за Вашингтон: че Китай ще настоява глобалните кредитори като МВФ и Световната банка да се присъединят към двустранните и търговските кредитори в преструктурирането или опрощаването на част от своите заеми.

Критиците твърдят, че премахването на така наречения статут на „предпочитан кредитор“ би се оказало катастрофално, повишавайки цената на заемния ресурс за кредиторите – и засягайки способността им да предоставят финансиране при много по-ниски лихвени проценти от тези, които заемателите биха могли да получат другаде.

Кредитополучателите в развиващия се свят също са разтревожени от всяка евентуална заплаха за защитата на кредиторите, която е в основата на топ кредитния рейтинг ААА на МВФ, Световната банка и други банки за развитие.

Вътрешна бележка на Световната банка, подписана през ноември от изпълнителни директори, представляващи 100 развиващи се страни – включително, странно, самия Китай – описва рейтингът ААА на банката като „истинската причина“, поради която те превръщат заемодателя в предпочитан кредитор при получаването на финансиране.

Едно от обясненията на очевидното противоречие в позицията на Пекин е, че няма само един китайски кредитор. Министерствата на финансите, търговията и външните работи, централната банка и националната агенция за развитие имат различни и понякога противостоящи си мандати и приоритети.

Този аргумент е използван, за да обясни бавния темп на сътрудничество на Китай при преструктурирането на дългове в Замбия и другаде. Множеството китайски кредитори, под формата на търговски банки и банки за развитие, работят под различни и конкуриращи се императиви. Някои наблюдатели дори твърдят, че Пекин трябва да бъде поздравен за постигнатия напредък в убеждаването им да действат като едно цяло.

Малко наблюдатели се съмняват, че в този наратив има истина. По същия начин малцина се съмняват, че когато стратегическият или икономическият императив е силен, Пекин може да действа решително.

През 2017 г. китайската армия откри първата си военноморска база на чужда територия в Джибути, при протока Баб-ел-Мандеб (недалеч от най-източната точка на Африка), през който минават 30 процента от световния корабен поток на път за и от Суецкия канал. Когато китайските заеми в размер на около 1,5 милиарда долара започнаха да не бъдат обслужвани, бързо бяха предоговорени условията им.

„Когато е важно, те го правят“, коментира Анна Гелпърн, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън. Но добавя: „Средствата не са инвестирани в съществуващите институции, защото кредиторите ги е нямало, когато те са били създадени.“

Марк Собел, бивш представител на САЩ в МВФ, отива по-далеч. Китай знае „много добре“, че исканията му за статут на привилегирован кредитор не могат да бъдат предявявани като условие за преговори. Но „продължава да преследва този аргумент като друга тактика за забавяне, за да избегне поемането на отговорност за собственото си масивно, неустойчиво двустранно кредитиране“.

Тъй като отношенията между САЩ и Китай са най-лошите от десетилетия, няма голяма причина да очакваме това да се промени. Наблюдателите на Китай смятат, че каквото и да каже Йелън в Индия, то може да се окаже безплодно.

Ю Дзие, старши изследовател за Китай в лондонския аналитичен център за международни политики Чатъм Хаус, казва, че Пекин винаги ще преследва най-добрия резултат за себе си пред колективните действия. „Това винаги е бил начинът му и това никога няма да се промени“.