Китай призова за прекратяване на огъня във войната в Украйна. В дългоочаквания документ от 12 точки, публикуван от Министерството на външните работи в Пекин, се призовава и за незабавно възобновяване на преговорите между Украйна и Русия.
„Диалогът и преговорите са единственото възможно решение на кризата в Украйна", се казва в позиционния документ. Усилията на Китай да се ангажира по-активно с предложенията обаче досега бяха приемани скептично, тъй като досега Китай не е осъждал агресивната война на Русия.
„Всички страни трябва да подкрепят Русия и Украйна да работят в една и съща посока и в крайна сметка да постигнат всеобхватно прекратяване на огъня", се казва в документа. „Конфликтът и войната не служат на никого. Всички страни трябва да запазят разум, да проявяват сдържаност и да избягват раздухването на пламъците, както и да предотвратят по-нататъшното влошаване на кризата или дори излизането ѝ извън контрол“. Китай също така призовава за стриктно спазване на принципите на Организацията на обединените нации.
„Суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на всички държави трябва да бъдат ефективно защитавани", се казва в първата точка на документа, която наблюдателите често отнасят към първоначалните граници на Украйна. В същото време обаче се призовава и за "сериозно отношение към законните интереси на всички страни в областта на сигурността". Зад тази формулировка дипломатите виждат ясна препратка към аргументацията на Русия, че трябва да се защитава срещу САЩ и НАТО.
„Ядрените оръжия не трябва да се използват"
В документа Китай призовава и за намаляване на стратегическите рискове от война: „Ядрените оръжия не трябва да се използват и не трябва да се водят ядрени войни“. Заплахата за използване на ядрени оръжия също трябва да бъде отхвърлена.
Документът е озаглавен „Позиция на Китай относно политическото решение на кризата в Украйна". Дипломатите в Пекин обаче са предпазливи да определят предложенията като „нова мирна инициатива" или „мирен план". В дипломатически кръгове се споменава особената близост на Китай с Русия и липсата на неутралитет от негова страна. От началото на руската инвазия в Украйна преди една година Китай винаги е подкрепял руския президент Владимир Путин и е определял САЩ и НАТО като истинските виновници за кризата.
Документът на Пекин предвижда отменяне на западните санкции срещу Русия, въвеждането на мерки, с които да се гарантира сигурността на ядрените обекти в Украйна, отварянето на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни и предприемането на действия за възобновяването на износа на зърно.
Предложенията на Пекин доразвиват отдавна поддържани от Китай позиции, включително необходимостта от ефективно гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички страни, отбелязва AP.
„Манталитетът на Студената война трябва да бъде изоставен. Сигурността на една страна не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на други страни, а регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове", се казва в документа.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства съобщението на Китай, че Пекин ще направи предложения за политическо решение на руската война срещу страната му. „Хубаво е, че Китай започна да говори за Украйна", каза той на пресконференция в Киев. По думите му правителството в Пекин е получило „сигнал", че Украйна е заинтересована от преговори.
В същото време Зеленски предупреди да не се дават преждевременни оценки: Засега той познавал китайските предложения само като цяло, не е виждал самия документ. Въпреки това той заяви, че те са положителна стъпка. От началото на войната Китай се опитва да се позиционира неутрално и отхвърля обвиненията в скрита подкрепа за Русия - но също така неведнъж е подчертавал тясното си партньорство с нея.
Русия намери само 6 приятели в ООН
Със смазващо мнозинство Общото събрание на ООН одобри необвързваща резолюция, с която призовава Русия да прекрати военните си действия в Украйна и да изтегли войските си. Генералната асамблея на ООН прие резолюция, сред чиито авторите е и България, с която отново заяви своето искане Русия „незабавно, изцяло и без условия да изтегли своите въоръжени сили от територията на Украйна в нейните международно признатите граници и призова за прекратяване на бойните действия“. Резолюцията бе подкрепена от 141 държави, 32 се въздържаха, а едва 6 бяха на страната на Русия: Беларус, Еритрея, Северна Корея, Мали, Никарагуа и Сирия. Сред въздържалите се беше и Китай, който малко по-късно публикува и предложението си за мирен план.
Общото събрание се превърна в най-важния орган на ООН, занимаващ се с Украйна, тъй като Съветът за сигурност, който е натоварен с поддържането на международния мир, е парализиран заради правото на вето на Русия, отбелязва Bloomberg. Резолюциите на Общото събрание на ООН не са правно обвързващи за разлика от резолюциите на Съвета за сигурност, но служат като барометър на световното мнение.
„Потвърждаваме, че никакви териториални придобивки в резултат на заплаха или употреба на сила не бива да бъдат признавани за законни… Потвърждаваме ангажирането си със суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници и териториалните ѝ води“, се казва в резолюцията и се напомня, че ООН не признава анексирането на Крим от 2014 г. Освен това се подчертава и „нуждата да се потърси отговорност за най-сериозните престъпления съгласно международното право, извършени на територията на Украйна, чрез подходящи, честни и независими разследвания и повдигане на обвинения на национално или международно ниво, както и гарантиране въздаването на справедливост за всички жертви и предотвратяване на бъдещи престъпления".
Външни министри и дипломати от повече от 75 държави направиха изказвания по време на продължилите два дни дебати.
„Западът не искаше и не избра войната и предпочиташе да насочи цялата си енергия и финансови средства към неща, като ремонти на училища, борба с климатичната криза или оказване на подкрепа на социалната справедливост", каза германският външен министър Аналена Бербок. „Но истината е, че ако Русия спре да воюва, тази война ще приключи. Ако Украйна спре да воюва, Украйна ще свърши", каза тя, цитирана и от БТА.
Заместник-постоянният представител на Китай в ООН Дай Бин заяви пред събранието, че Пекин подкрепя идеята за възможно най-бързо възобновяване на прекия диалог между Москва и Киев. По думите му воюващите страни трябва да преговарят и да изложат своите легитимни опасения, да обсъдят варианти, които са постижими, и да дадат шанс за скорошно прекратяване на кризата и възстановяване на мира. „Международната общност следва да положи съвместни усилия за улесняване на мирните преговори", допълни той.
„Днес ни беше представена още една проекторезолюция, която ни разделя и която се отнася до кризата в Украйна. Възниква въпросът дали този проект ще помогне за разрешаването на кризата с мирни средства? Отговаря ли проектът на желанията на всички заинтересовани страни? Разбира се, че не", каза по време на дебатите преди гласуването на резолюцията постоянният представител на Сирия в ООН Басам Сабаг, цитиран от ТАСС. „Този проект е поредното звено от веригата на небалансирани, едностранчиви, провокативни резолюции, целящи да очернят Руската федерация", допълни той.
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви пред журналисти, че агресорът и жертвата не могат да бъдат поставени при равни условия и че не може да се иска от Украйна да не се защитава. "Русия не е изпратила никакъв положителен сигнал за минимално желание да работи за постигане на мир”, каза той, цитиран от AP и БТА.
Ден преди гласуването руският представител Василий Небензя заяви, че преди година „много страни членки бяха дезориентирани и се поддадоха на натиска на колективния Запад", но оттогава „много държави по-добре разбират причините за случилото се и случващото се и поради това е по-трудно за Запада да мобилизира страни членки на ООН в кръстоносния си поход срещу Москва". Изказването му завърши с твърдение, че ако не бъдат приети предложени от Беларус поправки, „документът остава едностранчив и откъснат от реалността, поради което всички присъстващи трябва да гласуват срещу него".
Въпреки това резултатът е почти точно повтаря гласуването на първата подобна резолюция. След като на 25 февруари Москва блокира с вето осъдителен текст на Съвета за сигурност, негова версия беше внесена в Общото събрание от името на Европейския съюз и бе гласувана на 2 март 2022 г. Тогава "за" гласуваха 141 държави членки, 35 се въздържаха и 5 бяха против: Русия, Беларус Северна, Корея, Сирия и Еритрея.
Нови експлозии в Мариупол
По данни на украинската изселническа администрация в украинския пристанищен град Мариупол са регистрирани няколко експлозии. Впоследствие руски военни самолети са прелетели над града. Няма следи от евентуални украински снаряди, прехванати от противовъздушната отбрана. Информацията не може да бъде проверена по независим начин.
Мариупол се намира на около 90 километра от сегашната фронтова линия. В сряда съобщенията за експлозии в града, който е под руска окупация от пролетта на 2022 г., предизвикаха спекулации, че Украйна може би вече е получила оръжия, способни да преодолеят това разстояние - това все още не е обявено официално. САЩ и Великобритания бяха запазили само перспективата за доставка на такива оръжия за по-късна дата.
Впоследствие обаче украинските военни посочиха, че разполагат с възможности за извършване на подобни атаки: „Районът на Мариупол вече не е абсолютно недостъпен за нас", коментира говорителка на армията предположенията на изселническата администрация на Мариупол, че експлозиите са резултат от украинска атака срещу окупаторите. Тя не даде подробности.
Началникът на „Вагнер“ очаква нови боеприпаси, Путин иска да укрепи ядрените сили
Руската наемна войска "Вагнер" очевидно отново ще получи доставки на боеприпаси от армията. Това заяви началникът на наемниците Евгений Пригожин. През последните дни конфликтът му с Министерството на отбраната в Москва се изостри: първо той се оплака от липсата на боеприпаси и обвини за това „некомпетентните бюрократи", а по-късно дори обвини ръководството на армията, че е извършило „държавна измяна" и умишлено е отрязало наемниците на „Вагнер“ от доставки.
Путин: Ще засилваме ядреното си въоръжение
А държавният глава на Русия Владимир Путин иска да укрепи руските ядрени сили. Новата междуконтинентална ракета „Сармат", която може да бъде оборудвана с ядрени бойни глави, трябва да бъде въведена на въоръжение тази година. Предстои да бъдат доставени и други типове ракети за армията.
„Сармат" трябваще да влезе в употреба още през 2022 г. Въпреки това оперативната способност на ракетата очевидно е под въпрос: американската телевизия CNN съобщи в сряда, позовавайки се на американски правителствени служители, че тестът на "Сармат", планиран около 20 февруари - денят на посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Киев - се е провалил.
Други събития от последните часове
- Руски изтребител се разби в граничната област Белгород. Пилотът е загинал, съобщава агенция Интерфакс, като се позовава на Министерството на отбраната.
- Британското разузнаване очаква нова руска офанзива в района на град Вухледар. Само преди няколко дни опитът за руска атака там се провали, като Русия загуби десетки танкове и бронирани машини.
- Испания, Финландия и Чешката република са обещали на Украйна нови доставки на оръжие. Финландското правителство иска да достави три танка Leopard 2, модифицирани за разминиране. Ръководителят на испанското правителство Педро Санчес обяви по време на посещението си в Киев, че обещаните шест бойни танка Leopard 2 по-късно ще бъдат увеличени на десет.
- Полша започна да издига танкови заграждения по границата с руския ексклав Калининград. Границата с руския съюзник Беларус също ще бъде укрепена.
- Правителството на Република Молдова отхвърли руските обвинения срещу Украйна, че страната подготвя инвазия в съседната държава. Неотдавна президентът на Молдова Мая Санду изрази опасения от руски опит за преврат.
- До лятото в Хага ще бъде създаден нов център за разследване на съдебния орган на ЕС Евроюст. Той ще обединява разследвания срещу Русия, особено по украинското обвинение в агресия, което не може да бъде съдено в Международния наказателен съд.
- По данни на Федералното министерство на вътрешните работи от началото на войната 1 066 000 украинци са потърсили убежище в Германия. Една трета от тях са деца и младежи, а почти една трета са започнали интеграционен курс.
05:39 | 24.02.23 г.
