Федералният резерв е единствената институция в САЩ с официален мандат да поддържа цените стабилни. Въпреки това Фед не е единствената институция, от която се нуждаем в борбата с инфлацията, особено като се имат предвид прекъсванията на доставките поради пандемията и войната в Украйна, пише за Financial Times Клодиа Сам, основател на Sahm Consulting и бивш икономист във Фед и Белия дом.
Фед, чрез повишаване на лихвените проценти, може да намали търсенето, но не може да увеличи предлагането. Адам Шапиро, икономист от клона в Сан Франсиско, изчислява, че около 40% от инфлацията се дължи на предлагането, 40% - на търсенето, а за останалите 20% не може да се каже точно. Като се има предвид тази реалност, Фед сам не може да върне инфлацията до целта от 2 процента.
Основният инструмент на Фед за ограничаване на инфлацията е лихвата по федералните фондове (пазарът на свръхкраткосрочни междубанкови заеми – бел. прев.), който влияе върху лихвените проценти, при които потребителите и фирмите вземат заеми. Въздействието на основната лихва на Фед чрез финансовите пазари и монетарната политика е само един фактор, определящ цената на дълга, което означава, че основният инструмент на централната банка не е прецизен.
В допълнение пазарите калкулират очакванията за бъдещи решения на Фед в днешните лихвени проценти. Тези очаквания може да не съответстват на действителните намерения на Фед. Например общите финансови условия, измерени чрез индекса на чикагския клон на Фед, станаха по-рестриктивни, откакто Фед започна да вдига лихвите миналата година. Но през октомври индексът започна да спада, което предполага, че финансовите условия започват да благоприятстват търсенето. Още по-ясен пример: ипотечните лихви се понижиха с около процентен пункт от пика си от 7 процента през ноември, въпреки че Фед продължи да увеличава лихвата по федералните фондове с по 0,75 пункта.
Финансите на домакинствата също сочат, че промените в основната лихва може да нямат толкова силен ефект върху търсенето. Домакинствата, включително тези с по-ниски доходи, имат значително повече спестявания, отколкото преди пандемията, което им позволява да компенсират по-високите разходи по заемите. Освен това по време на пандемията мнозина успяха да изплатят дългове. В допълнение много собственици на жилища с 30-годишни ипотеки бяха заключили ниските лихви, които преобладаваха до неотдавна. Ако лихвените проценти нямат такова значение за разходите, това означава, че Фед също е по-малко релевантен.
Но Фед оказва влияние върху търсенето в сектори, чувствителни към лихвените проценти. Фиксираните бизнес инвестиции се свиват от второто тримесечие на миналата година насам, а започнатите жилищни строежи се сринаха с 20 процента. Ефектите върху пазара на труда обаче са скромни дори в области като строителството. Компаниите вероятно държат работниците, защото беше толкова трудно те да бъдат наети отново след пандемията. Ако хората запазват работата си, е трудно да се намали търсенето. А ако пазарът на труда е силен, за Фед ще бъде по-трудно да овладее инфлацията.
Важен урок е, че предлагането е от решаващо значение за икономиката. По-големият брой работници облекчават недостига на работна ръка и обуздават натиска за повишаване на заплатите. Миналата година 1 милион имигранти са дошли в САЩ, продължавайки възстановяването от пандемичните ниски нива. Джулия Коронадо, основателят на Macropolicy Perspectives, очаква имиграцията да продължи да нараства през следващите години. Това би трябвало да помогне за облекчаване недостига на работна ръка и да намали инфлацията, въпреки че ще увеличи търсенето. Но Фед няма влияние върху имиграционната политика. Най-добрият начин за решаване на проблема с недостига на работна ръка е чрез повече работници, а не чрез по-малко клиенти. Фед обаче може да осигури само по-малко търсене и по-малко клиенти.
За щастие Конгресът и Белия дом могат да повлияят на предлагането. Ключов пример са усилията на администрацията на Байдън да намали цената на петрола и бензина след нахлуването на Русия в Украйна. Те включваха отварянето на стратегическия петролен резерв и гарантиране на производителите цена за закупуване на петрола им и попълване на резерва. Производството на петрол нарасна миналата година и националната цена на бензина отново е под нивата отпреди инвазията.
Важно предимство на фискалната политика е нейната способност да таргетира определени сектори, критични за ограничаване на инфлацията, за разлика от непрецизните инструменти на Фед. Законът за инфраструктурата на САЩ, Законът за чиповете (за стимулиране на местното производство на полупроводници) и Законът за намаляване на инфлацията имат елементи, които ще помогнат за овладяване на инфлацията, особено в бъдеще, чрез създаване или укрепване на предлагането.
Федералният резерв определено има своята роля, като вдигането на лихвените проценти почти сигурно допринася за забавянето на растежа. В същото време управлението на търсенето не е ефективен начин за справяне с инфлация, предизвикана от предлагането. По-трудно е да се координира фискалната политика, но последните две години показаха, че това може да се направи, и трябва. Предизвикателството е да се направи добре.