Медийно разследване: Русия очевидно планира превземане на Беларус до няколко години

Според информация в медиите Русия възнамерява да постави под свой контрол съседната държава Беларус, която е неин съюзник. Това съобщава Süddeutsche Zeitung, като се позовава на секретен документ от Кремъл. Според него Русия планира до 2030 г. постепенно да подчини страната в политическо, икономическо и военно отношение. Целта е създаването на обща съюзна държава под руско ръководство. 

Истинският баланс на силите между Русия и западната ѝ съседка Беларус се разкрива в документ, за който се твърди, че е от президентската администрация на Путин. Süddeutsche Zeitung анализира документа от 17 страници, който е класифициран като поверителен, заедно с WDR, шведския вестник Expressen, Kyiv Independent, Delfi Estonia, полския Frontstory, беларуския Investigativ Center, полската платформа за разследвания Vsquare, Yahoo News и London Dossier Center.

Предполага се, че документът, озаглавен „Стратегически цели на Руската федерация в Беларус", датира от 2021 г. и чрез краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели описва как Кремъл възнамерява да анексира суверенна и независима европейска държава парче по парче до 2030 г.

В края на плана за Беларус трябва да е така наречената „съюзна държава" - в която Москва ще командва.

Дали документът за Беларус действително произхожда от президентската дирекция за трансгранично сътрудничество, не може да бъде сигурно на 100 процента. Независимо от това: „Във външната си форма документът прилича на стандартен документ на руската бюрокрация или политическа администрация", казва Мартин Краг, заместник-директор на Стокхолмския център за източноевропейски изследвания (SCEEUS). Съдържанието му „до голяма степен съответства на политическите цели на Русия спрямо Беларус от 90-те години на миналия век насам".

Две западни разузнавателни служби, на които е показан документът, също го смятат за достоверен. „Съдържанието на документа е абсолютно правдоподобно и отговаря на това, което и ние възприемаме", казва високопоставен служител на разузнаването на Германия пред Süddeutsche Zeitung. Той добавя, че стратегическият документ трябва да се разглежда като част от по-голям план на Путин: създаването на нова Велика руска империя. „Ако плановете на Путин се осъществят както в Беларус, така и в Украйна", казва Антон Бендаревски, беларуски експерт по сигурността, живеещ в Унгария, „това ще бъде ясен сигнал и за други бивши съветски републики". Планът за Беларус е проект, предупреждава Франак Виакорка, главен съветник на беларуския опозиционен политик в изгнание Светлана Тихановска, и може да бъде приложен „и към Казахстан, Армения, Молдова". 

Планът в конкретика

Документът за Беларус е разделен на два раздела. Първо, в него са изброени стратегическите цели на Русия в Беларус - краткосрочни (до 2022 г.), средносрочни (до 2025 г.) и дългосрочни (до 2030 г.). След това се изброяват три области, в които Кремъл иска да постигне целите си за анексиране на Беларус до 2030 г.: политика, военна област и отбрана, търговия и икономика и социален сектор. 

В областта на политиката и отбраната до 2030 г. трябва да бъдат подкрепени „проруски групи в беларуската политика, армията и бизнес елита". Планира се също така „разширяване на военното присъствие на Руската федерация на територията на Република Беларус". Например ще бъде създадена съвместна командна система.

В областта на икономиката се предвижда да бъдат премахнати всички търговски бариери между страните, беларуската атомна електроцентрала да бъде интегрирана в електропреносната мрежа на новата съюзна държава, а всички беларуски товарни превози, които досега са минавали през балтийските държави, да бъдат пренасочени към руските пристанища. Очевидно е, че икономическата интеграция на Беларус трябва да стигне до обща валута, макар и това да не е назовано с такива конкретни думи. 

При асимилирането на гражданското общество Москва разчита да привлече повече беларуски студенти в руските университети, както и да „открие нови научни и културни центрове". Освен това трябва да се укрепят позициите на руските медии в съседната страна. Според стратегическия документ до 2030 г. Русия трябва да си осигури „контрол върху информационното пространство на Република Беларус". Трябва да се положат усилия и за постигане на „доминираща позиция на руския език" над беларуския.

Беларус обяви създаването на доброволна териториална отбрана

Междувременно президентът на Беларус Александър Лукашенко обяви създаването на доброволна териториална отбрана и увеличаване на въоръжените си сили. Предвижда се паравоенното формирование да бъде с численост от 100 000 до 150 000 души. Като причина за решението Лукашенко посочи „опита в Украйна".

"Най-малко, за да защитава семейството си, ако се наложи, и жилището си, собственото си парче земя, а ако се наложи и страната си", допълни Лукашенко, който позволи на Москва да нахлуе в Украйна от беларуска територия преди една година. Той неведнъж е казвал, че беларуската армия ще се бие само ако Беларус бъде нападната. Беларуският президент е казвал също, че "опитът" с Украйна налага допълнителни сили за отбрана, посочва Ройтерс.  "В случай на агресия отговорът ще бъде бърз, суров и адекватен", каза вчера Лукашенко.

Беларуският министър на отбраната Виктор Хренин каза, че силите за териториална отбрана ще наброяват между 100 000 и 150 000 доброволци, или повече, ако се наложи. Тези доброволци ще запазят цивилните си работни места. Министърът отбеляза, че членовете на паравоенните формирования ще представляват военен резерв в мирно време и могат да действат като партизански отряди в случай на война.

Китай предупреждава срещу по-нататъшна ескалация на войната 

Според официални източници Китай е загрижен, че войната за Украйна може да излезе извън контрол. Външният министър Цин Ган призова „определени страни" да „спрат да подклаждат огъня". До момента правителството в Пекин не е осъдило нахлуването на Русия в Украйна. Двете държави сключиха „безгранично" партньорство помежду си миналата година. 

По-рано в понеделник Китай публикува документ, наречен Глобална инициатива за сигурност, който отразява знакови предложения на президента Си Дзинпин в областта на сигурността и по-специално се опира на идеята различни обществени системи и цивилизации на бъдат третирани еднакво и на принципа за "неделимата сигурност" - концепция, която е подкрепяна също и от Русия.

Украйна все още не е получила всички обещани оръжия

Според анализ на Института за световна икономика в Кил (IfW) Украйна все още не е получила поне една четвърт от тежките оръжия, обещани от Запада. „Страните донори досега са доставили на Украйна между 65 и 75% от обещаните тежки оръжия", заяви експертът от IfW Андре Франк пред RedaktionsNetzwerk Deutschland. Забавянето на финансовата помощ от двата най-големи донора - САЩ и ЕС, е още по-голямо, каза той. 

„Досега са изплатени само около половината от обещаните от тях суми“. Данните на IfW показват също, че Германия харчи пари предимно за облекчаване на последиците от войната за себе си.

Други събития от вечерта накратко

• По думите на украинския президент Володимир Зеленски бъдещето на световния ред ще се реши в Украйна. „Всичко, от което се нуждаем, е решителност", каза той във вечерното си видеообръщение.   
• Германският изследовател на конфликтите Никол Дейтелхоф съветва на този етап да не се доставят изтребители на Украйна. Според нея рискът от по-нататъшна ескалация е твърде висок.   
• Няколко руски политици се изказаха пренебрежително за посещението на американския президент Джо Байдън в Украйна. Те заявиха, че това е предизборна кампания на Байдън и че украинският президент Володимир Зеленски е изглеждал „като слуга" до Байдън.   
• Русия призова Швеция да оповести резултатите от текущото си разследване на експлозиите по газопровода "Северен поток".   
• Според непубликувано досега проучване на Института за германска икономика войната в Украйна е струвала на световната икономика повече от 1600 млрд. долара през 2022 г.   
• Според официалните данни руската икономика се е свила през 2022 г. Брутният вътрешен продукт е спаднал с 2,1%, обяви националната статистическа служба въз основа на предварителни данни. 

Какво ще е важно днес:

• Украинският външен министър Дмитрий Кулеба се очаква в централата на НАТО в Брюксел. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг е поканил него и представителя на ЕС по външните работи Жозеп Борел на съвместни консултации.