Оставката на Никола Стърджън не премахва заплахата за бъдещето на британския съюз

Начинът на оттегляне на Никола Стърджън като първи министър за Шотландия показа защо тя е един от най-ефективните британски политици - и един от малкото, които са признати в чужбина, пише Financial Times в редакционен коментар. Нейното осъзнаване, че лидерството „амортизира“, е ехо на напускането през януари на премиера на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, която си спечели известност чрез съпричастното си отношение по време на кризата с Covid-19. Стърджън призна, че превръщането ú в поляризираща фигура у дома, вече не е от полза за каузата, на която е посветила кариерата си. Лидерът на Шотландската национална партия (SNP) напуска поста по-близо до целта за независимост, отколкото в началото, но все още непостигната.

Въпреки антипатията, изпитвана към нея от привържениците на британския съюз, Стърджън ще остане една от най-изтъкнатите шотландски обществени фигури на епохата, посочват от FT. Нейният вид национализъм, който се характеризираше не със социалния консерватизъм, а с прогресивната политика, се хареса на много шотландски избиратели. След като тя наследи Алекс Салмънд като лидер на SNP след неуспешния референдум за независимост през 2014 г., партията спечели всички депутатски места в Шотландия с изключение на три на общите избори година по-късно. Когато плебисцитът за Brexit постави Обединеното кралство на пътя към излизане от ЕС, Стърджън се възползва от 62-процентовия вот в Шотландия за оставане, за да преработи и затвърди аргумента за независимост.

Нейното управление в области като здравеопазването и образованието обаче не беше впечатляващо въпреки доминирането и репутацията ú на непоколебим политически актьор. И въпреки че оставката ú беше шокираща, политическият усет бе започнал да ú изневерява. Нейната подкрепа за противоречив законопроект за джендър (полът като социална категория – бел. прев.) реформа беше против мнението на мнозинството в Шотландия и предизвика конституционен сблъсък с правителството на Обединеното кралство с малък полезен ефект.

След като върховният съд на Обединеното кралство постанови, че шотландският парламент не може да проведе нов референдум за независимост без одобрението на британския, Стърджън се изправи пред бунт на специалната конференция на SNP през март. Много членове се чувстват неудобно от нейния план да използва следващите общи избори в Обединеното кралство като „де факто“ допитване за независимостта на Шотландия. Нейната оставка е признание, че вече не може да предложи на националистите ясен път към желаната от тях цел.

Нейната партия сега е изправена пред огромно предизвикателство да я замени и да запази инерцията. Пропуск в нейното наследство е неуспехът да подготви силни наследници. Който и да поеме властта, може да се затрудни да поддържа партийната дисциплина, която бе запазена марка на Стърджън. След като нейният подход към спечелването на независимост за Шотландия се провали, някои гласове от SNP призовават за по-радикални тактики. Партията рискува да изпадне отново в режима на фракционни борби отпреди Салмънд.

Консерваторите и особено съживените лейбъристи ще видят възможности да си възвърнат позициите в Шотландия. Но напускането на Стърджън не трябва да предизвиква успокоение сред привържениците на британския съюз. Лидерът на SNP помогна да се затвърди подкрепата за независимост на ниво от малко под 50 процента, макар че не успя да я разшири много. Рано или късно ще се появи нов лидер, подкрепящ независимостта, който може да поеме отново инициативата. Оправданието да се откаже на Шотландия нов референдум с мотива, че е твърде скоро след този от 2014 г., ще ерозира с времето.

Правителствата на Обединеното кралство все още ще трябва да работят усилено, за да наложат аргументите за запазване на съюза. Това означава да се гарантира усещането на шотландците, че имат по-голям глас в британския парламент, потенциално чрез по-нататъшно децентрализиране и конституционна реформа. Преди всичко това означава Лондон да създаде представа, че управлява за доброто на цялото Обединено кралство, а не само на Англия. Стърджън, най-ефективният политически противник на британския съюз днес, си отива. Но дългосрочните въпросителни за бъдещето на Обединеното кралство остават.