Косово отбелязва 15-та годишнина от обявяването на независимост

Косово отбелязва 15-та годишнина от своята независимост от Сърбия на 17 февруари на фона на продължаващи словесни престрелки с Белград, но с надежда, че ще се стигне до окончателно решаване на споровете между двете страни.

Най-младата държава в Европа, която едностранно обяви независимост от Сърбия през 2008 г., още не може да се присъедини към Организацията на обединените нации (ООН), Европейския съюз (ЕС), НАТО и други международни организации, тъй като все още не си е осигурила признание от всички държави, включително влиятелните постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Русия и Китай, пише intellinews.com.

Сърбия отказва да признае Косово като независима държава и активно лобира и пред държавите да отменят признаването на Косово, като разчита на стария си съюзник Русия да държи Косово извън ООН. Войната в Украйна обаче радикално промени геополитическия пейзаж в Европа и натискът от ЕС и САЩ двете страни да постигнат компромис се засили.

Ако въпреки натиска до компромис между Белград и Прищина не се постигне, може да възникне по-сериозен конфликт предвид геополитическите обстоятелства и войната в Украйна, пише медията.

Представители на ЕС и САЩ казват, че очакват да бъде намерено решение до края на тази година. Това е трудна задача както за Сърбия, така и за Косово, защото и двете страни трябва да направят болезнени отстъпки. Косово трябва да позволи формирането на Асоциация на сръбските общини, докато Сърбия трябва да позволи на Косово да се присъедини към международните институции.

Загубена автономия

Косово беше област в Сърбия, една от шестте републики в бившата Социалистическа федеративна република Югославия. През 1974 г. Косово получава пълна автономия в рамките на Югославската федерация. След разпадането на Югославия през 1991 г., когато Словения, Хърватия и Македония обявяват независимост, Косово остава част от федерацията, която се състои от Сърбия и Черна гора.

Още преди това, когато Слободан Милошевич застава начело на Комунистическата лига на Сърбия в края на 80-те години, той инициира планове за отмяна на автономията на Косово и защита на правата на сърбите там, като започне кампания срещу косовските сепаратисти. През 1989 г. президентът Милошевич предложи нова конституция, за да лиши албанците в Косово от техните права. Този ход предизвика бурни протести, които на свой ред накараха Белград да обяви извънредно положение и да наложи пряко управление над провинцията.

Заради недоволството от това решение на Белград активността на сепаратистите в Косово се засили. Косовските албанци създадоха партизанската Армия за освобождение на Косово (АОК), която се стремеше към независимост от Сърбия. Организацията е определена като терористична от сръбските власти.

Действията на сръбската полиция и армията срещу сепаратистите от АОК ескалираха във въоръжен конфликт през 1998 г., който завърши с удари на НАТО срещу Сърбия през 1999 г. Ударите принудиха сръбските сили да се изтеглят от провинцията и те бяха заменени от водената от НАТО мироопазваща мисия КФОР и други международни организации.

Наследството на конфликта

Конфликтът причини смъртта на хиляди хора, а други бяха разселени или безследно изчезнаха. Днес 90% от населението на Косово са косовски албанци и около 5% са сърби, половината от които живеят в Северно Косово, с много тесни връзки с Белград. Те имат сръбски документи за самоличност, карат коли със сръбски номера, имат достъп до сръбската здравна система, образование, телеком услуги и др.

След конфликта АОК се трансформира в Корпус за защита на Косово. На 17 февруари 2008 г. парламентът на Косово обяви независимост и Хашим Тачи, бивш политически лидер на АОК, стана министър-председател. Фатмир Сейдиу беше първият президент на независимо Косово.

Сърбия оспори законността на декларацията за независимост и поиска от Международния съд (МС) да определи дали е законна. МС заключи, че декларацията не нарушава международното право и в резултат на това ООН прие съвместна резолюция Сърбия-ЕС, която инициира диалог с посредничеството на ЕС между Белград и Прищина.

Милошевич беше обвинен през май 1999 г. от Международния наказателен трибунал на ООН за бивша Югославия за престъпления срещу човечеството в Косово, както и получи други обвинения. На 11 март 2006 г. Милошевич е намерен мъртъв в килията си в центъра за задържане в Хага.

Съвсем наскоро високопоставени косовски политици също бяха призовани за отговорност. Две десетилетия след войната Тачи е изправен пред съда в Хага. През юни 2020 г. косовските специални състави и специализираната прокуратура повдигнаха обвинителен акт от десет точки срещу Тачи и трима бивши командири на АОК за престъпления срещу човечеството.

Освен че беше първият премиер на независимо Косово, Тачи беше и президент на Косово в периода от април 2016 г. до ноември 2020 г., когато беше изпратен в центъра за задържане.

Ескалация през 2022 г.

През 2013 г. Сърбия и Косово постигнаха споразумение, договорено в Брюксел, което да използват като основа за бъдещо сътрудничество и отправна точка за постигане на окончателно споразумение за нормализиране на отношенията им. Напредъкът оттогава обаче е спорадичен и 15 години след обявяването на независимостта Косово и Сърбия все още са в противоречие.

Последният път, когато ситуацията ескалира, беше през лятото на 2022 г., когато премиерът на Косово Албин Курти реши да не признава личните карти и автомобилните номера, издадени от сръбските власти на сърбите, живеещи в Косово. Той поиска от сърбите да сменят номерата на колите си с косовски. Този ход предизвика протести, подкрепени от сръбските власти.

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че новите правила означават, че Курти има планове да изгони сърбите от Косово. Той допълни, че няма да позволи това да се случи. Ситуацията се успокои преди новогодишните празници, когато Вучич под международен натиск нареди на косовските сърби да премахнат барикадите по пътищата.

Максимален натиск

На фона на войната в Украйна служители на ЕС и САЩ правят всичко възможно, за да накарат двете страни да седнат на масата за преговори и да намерят всеобхватно решение на спора си, за да се избегне нов конфликт в Европа. Последното френско-германско предложение за Белград и Прищина беше принципно прието от Курти. Вучич изглежда готов да обсъди плана, но беше критикуван от опозицията. Планът предизвика разделения в Сърбия и не са изключени предсрочни избори.

Една пречка е Асоциацията на сръбските общини. Белград иска Косово да позволи формирането на асоциацията, за да обсъди допълнително френско-германския план. Властите в Прищина обаче се опасяват, че създаването на такова сдружение би навредило на националните интереси на Косово, тъй като то може да прилича на държава в държавата, която ще бъде под сръбски контрол.

Крайната цел на Косово е международното му признаване, но Белград все още отказва да признае Косово като отделна държава. Ако планът бъде приет, Сърбия трябва да позволи на Косово да влезе в международни институции като ООН и Съвета на Европа. Вучич казва, че признаването на Косово от Сърбия не е споменато в плана.

В момента Косово е признато от повече от 100 държави, но пет страни-членки на ЕС, както и съюзниците на Сърбия Русия и Китай, все още отказват да приемат независимостта на страната. Европейските страни са Кипър, Гърция, Румъния, Словакия, Испания. Причините им нямат нищо общо със самото Косово, нито със Сърбия, а са свързани с опасения за насърчаване на сепаратистки движения вътре в страните.

Разрешаването на ситуацията би позволило и на двете страни да напреднат към присъединяване към ЕС и също така би подобрило имиджа на Косово в очите на международните инвеститори. В момента инвеститорите не са склонни да идват в Косово, тъй като ситуацията там все още е нестабилна.

Страната с население от 1,8 млн. души има едно от най-високите нива на безработица в Европа и също така се бори с висока корупция, застой на икономиката и енергийни проблеми. Заради нестабилността в региона водената от НАТО мироопазваща мисия в Косово КФОР присъства с около 3700 войници. Косовските сили за сигурност (КСС) имат за задача да защитават териториалната цялост на страната и са под контрола на КФОР.

От 2018 г. КСС е в процес на трансформация в армия, което се очаква да отнеме 10 години.

„Борба и жертви“

„Нашата независимост беше постигната чрез борба и жертви, но ще се утвърди само с работа“, коментира премиерът на Косово Албин Курти преди тържествения парад за годишнината в столицата Прищина.

Нямаше тържества в населения предимно със сърби град Косовска Митровица в Северно Косово. Местният сръбски таксиметров шофьор Лазар Костич, 58-годишен, коментира пред Ройтерс, че има приятели етнически албанци, но за него Косово не означава нищо. „Не е държава за мен и никога няма да бъде“, допълва той.

Ден преди Косово да отпразнува 15 години независимост, твърдолинейни сръбски националисти и проруски активисти се събраха в центъра на Белград и заплашиха с безредици, ако Сърбия приеме подкрепяния от Запада план, насочен към възстановяване на връзките с Косово, пише Emerging Europe.

Дамян Княжевич, за чиято националистическа група „Народен патрул“ се твърди, че има връзки с руската наемна армия „Вагнер“ и който организира протестите тази седмица в Белград, предупреди Вучич, че ще го „отстрани“, ако Сърбия позволи на Косово да се присъедини към ООН.