Русия не е имала намерение да изпълни "Минските споразумения", твърди един от най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин - Владислав Сурков. Той беше наричан "сивия кардинал" на Путин и беше негов помощник от 2013 година до 2020 година, когато Кремъл съобщи изненадващо за оставката му без да дава повече подробности.
В блиц интервю, само с отговори "да" и "не" за политолога и директор на Центъра за политическа конюнктура Алексей Чеснаков, Сурков отговаря с "не" на въпрос "При работата по Минските споразумения изхождахте ли от тезата, че те трябва да бъдат изпълнени?".
В интервюто Сурков казва ще, че смята действията на руските военни в Украйна за ефективни и е удовлетворен от развитието на "специалната военна операция" на Русия. Дни преди началото на военната инвазия преди година той коментира, че Русия ще разшири границите си на запад.
Неизпълнението на Минските споразумения беше едно от основанията, които Владимир Путин посочи за началото на войната в Украйна.
Минските споразумения целяха да се урегулира конфликтът в Донбас, който реално започва още през 2014 година след протестите на Майдана, довели до свалянето на проруския президент Виктор Янукович (който избяга в Русия) и едностранното анексиране на Крим. Текстовете на първото споразумение предвиждат незабавно прекратяване на огъня и от двете страни, освобождаване на заложници, както и провеждане на предсрочни избори в Луганска и Донецка област в съответствие с украинските закони, програма за възстановяване на Донбас и т.н.
В допълнителни споразумения се предвижда още забрана за полети на военни самолети над зоните за сигурност, да се изтегли тежкото въоръжение и т.н. Но тези текстове така и не се спазват, след като сепаратистите печелят военна битка за летището в град Донецк.
Второто споразумение, договорено вече от новоизбрания украински президент Петро Порошенко, също предвижда прекратяване на огъня, изтегляне на въоръжение и диалог за провеждане на местни избори, както и помилване и амнистия за всички сепаратисти в Донецка и Луганска област. То възстановява и контрола на държавната граница на Украйна в цялата зона, което трябва да започне веднага след провеждането на изборите. Предвидена е и децентрализация и специален статут на двете области.
И Русия, и Украйна се обвиняват взаимно в неизпълнение на тези договорки. Според украинския президент Володимир Зеленски още по своя замисъл те са били неизпълними. Той се срещна за първи и единствен път с руския си колега в Париж края на 2019 година, тоест броени месеци, след като зае поста си, но двамата не успяха да намерят решение на конфликта.
Според медийни публикации в Украйна на тази среща Путин е поискал автономен статут на двете области - Доцека и Луганска, но това изисква промяна в Конституцията, за която партията на Зеленски "Слуга на народа" няма нужното мнозинство във Върховната Рада. Украинският държавен глава е отказал да проведе избори в двата региона в присъствието на руските военни, което се подразбира от споразумението, подписано от Порошенко.
Участници в тези преговори в Париж бяха тогавашният канцлер Ангела Меркел, която в края на 2022 година в интервю пред Zeit заяви, че целта на тези споразумения е била печелене на време за Украйна, за "да стане по-силна". Украйна през 2014-2015 година не е модерната държава, която виждаме днес, обясни още тя и коментира, че на всички е било ясно, че конфликтът просто се замразява.
Бивишят президент Франсоа Оланд, който също беше част от екипа, подпомогнал подписването на Минските споразумения ІІ, потвърди думите ѝ. Коментарите на двамата обаче причиниха критики, че НАТО не осигурил необходимата подкрепа на Украйна, каквато виждаме днес, за да не допусне руското нападение. В Русия пък обвиниха Запада в лицемерие заради нежеланието да бъдат изпълнени споразуменията.
В началото на 2022 година се очакваше нова среща в Париж, като Киев изпълни условието, поискано от Русия разговорите да се състоят - изтегляне на законопроект за реинтеграцията на Крим и Донбас. Но среща така и не се състоя, а Путин нападна Украйна на 24 февруари, укрепвайки позициите си в Донбас и окупирайки още украинска територия - части от Херсонска, Запорожка и Харковска област.
През септември след провеждането на референдуми, чийто резултат е признат единствено от Русия и Северна Корея, Путин подписа укази за присъединяването на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област към границите на Русия.