Не Западът е виновен за войната в Украйна

Руската инвазия в Украйна превърна професор Джон Миършаймър в неочаквана знаменитост. Неговата лекция от 2015 г. (година след анексията на Крим – бел. прев.) „Защо за Украйна е виновен Западът“ вече натрупа 28 милиона гледания в YouTube, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

В тази лекция и в по-късни статии и беседи професорът от Чикагския университет твърди, че Западът е провокирал война в Украйна като е следвал политики, които Русия е възприемала като екзистенциална заплаха. По-конкретно, Миършаймър многократно е твърдял, че е глупост САЩ да обещават да вкарат Украйна в НАТО. Той прогнозира, че Русия няма да толерира това и че „крайният резултат ще бъде опустошението на Украйна“.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година направи Миършаймър да изглежда като пророк. Но той е по-популярен в Москва и Пекин, отколкото в коридорите на властта във Вашингтон или Брюксел, където често е определян като апологет на Путин.

Либералните критици на Миършаймър го обвиняват, че се заиграва със световните силови лидери. Статиите му бяха споделени в Twitter от руското външно министерство. Той също така наскоро проведе среща с унгарския премиер Виктор Орбан - защитник на „нелибералната демокрация“, известна още като автокрация. Вместо да бъде смирен от тези критики, професорът изглежда се радва на лошата си слава. В уебсайта му има негов портрет, облечен като Макиавели (баща на политическия реализъм – бел. прев.)

Обвинението, че Миършаймър е просто проруски апологет, се подкопава от факта, че през 1993 г. той беше един от малкото учени, които посъветваха Украйна да не се отказва от ядрените си оръжия, твърдейки, че „те са единственото надеждно възпиращо средство срещу руска агресия”. Сега много украинци биха се съгласили с него.

По-разкриващото обвинение срещу Миършаймър е, че неговата теория за международните отношения е аморална, неисторична и детерминистична. Тези аргументи са изложени в скорошна книга на Джонатан Киршнер, наречена „Неписано бъдеще“, която критикува „офанзивния реализъм“, теория, разработена от Миършаймър, която твърди, че всички велики сили се стремят да доминират в своите региони, за да отблъснат заплахите за собствената си сигурност.

Киршнер твърди, че приемайки, че великите сили винаги се държат по един и същ начин, Миършаймър става неспособен да направи разлика между действията например на Ваймарска Германия (1919-1933 г.) и нацистка Германия. Характерът на една държава и този на нейните лидери имат значение. Германия, управлявана от Хитлер, или Русия, управлявана от Сталин, вероятно ще действат различно отколкото, ако са ръководени от Ангела Меркел и Михаил Горбачов съответно.

Към критиката на Киршнер Ракмън добавя, че теориите на Миършаймър, макар и представени като обективно описание на суровите глобални реалности, често изглежда обръщат реалността с главата надолу. Аргументът, че САЩ носят отговорност за войната в Украйна, пренебрегва принцип, основен както за морала, така и за закона - че отговорността за убийство или за смъртоносна инвазия се носи от този, който натиска спусъка или дава командата.

Превантивните войни понякога се смятат за приемливи, но само ако съперничеща нация е готова да нанесе удар. Украйна очевидно не беше в тази позиция миналата година. Като пренебрегва това, Миършаймър се превръща в неволен апологет на агресивната война на Путин.

Това не отрича, че неговите теории могат да бъдат мощен аналитичен инструмент, който дава представа не само за поведението на Русия, но и на Китай. Още през 2001 г. Миършаймър твърдеше, че усилията за интегриране на Китай в либералния световен ред са обречени на провал и че Пекин неизбежно ще се стреми да доминира в собствения си регион, правейки войната със САЩ вероятна.

Тези аргументи изглеждат далновидни и днес. Но по-дълбоко взиране в работата на Миършаймър открива, че тя понякога носи отличителните белези на учен, твърде влюбен в собствените си теоретични конструкции, за да приеме, че има някои факти, които не отговарят на теорията.

В прочутата си лекция от 2015 г. Миършаймър отхвърля идеята, че Русия някога ще се опита да „завладее Украйна“, твърдейки, че „Путин е твърде умен да го направи“. Неговото мнение беше, че руският лидер ще се придържа към целта да подрива Украйна като държава, за да попречи на обвързването й със Запада. Днес Миършаймър все още твърди, че Русия никога не е имала намерение да завладява Украйна - аргумент, който изглежда трудно да се съчетае с колоните от руски танкове, насочили се към Киев през февруари миналата година.

Професорът също така продължава да настоява, че Путин е бил искрен, когато е направил изявления преди войната, твърдейки, че приема украинската независимост. В по-скорошна лекция Миършаймър дори твърди, че „Путин никога не е лъгал други лидери“. Това е новина за чуждестранните ръководители, пред които Путин твърдеше, че Русия няма пръст в свалянето на полет MH17 над Украйна през 2014 г. или че Кремъл няма нищо общо с опита за убийство на руския опозиционен активист Алексей Навални през 2020 г.

Тези брутални действия, прикрити с лъжи, не са просто подробности. Те казват нещо важно за Русия на Путин, сочейки, че е невъзможно да се отдели вътрешният характер на една държава от нейното външно поведение. Вземете за пример Северна Корея.

Настояването на Миършаймър, че всички велики сили се държат еднакво, се опровергава дори от собствения му живот. В САЩ той е уважаван интелектуалец в публичното пространство. В авторитарни велики сили като Русия или Китай професори дисиденти като него обикновено остават без работа, отиват в изгнание - или по-лошо.