Задържането на трима българи на границата със Северна Македония е последното от поредица събития във взаимоотношенията между страната с България, които заплашват да провалят кандидатурата на Скопие за Европейския съюз (ЕС).
Споровете на Северна Македония и България за тълкуването на историята спъват македонските амбиции за присъединяване към ЕС от години и дори след работата, свършена от смесената българо-македонска комисия по история, този проблем заплашва да избухне отново, пише Emerging Europe.
На 11 февруари Северна Македония и България отбелязаха 51-ата годишнина от рождението на революционера Гоце Делчев в Скопие. Докато властите в двете страни се опасяваха, че може да избухнат сблъсъци между съперничещи си националисти, ситуацията в столицата на Северна Македония беше спокойна. Сцени се разиграха на границата между двете страни.
Македонските власти твърдят, че проблеми с електрозахранването са причинили забавяне преминаването на някои българи. Служебният министър на вътрешните работи на България Иван Демерджиев твърди, че Северна Македония е дирижирала закъснението. Други български политици обвиниха Северна Македония, че прави тайни „черни списъци“ на българи, които трябва да бъдат възпрепятствани да влизат в страната.
Трима българи, сред които бившият депутат Ангел Георгиев, бяха задържани на границата. В изявление за инцидента македонската полиция посочва, че тримата са се държали грубо и неадекватно, използвали са обидни думи и са се опитали да нападнат физически полицаите при изпълнение на задълженията им. Това е и причината за задържането им.
Обща история
През 2020 г. България наложи вето на преговорната рамка, която би позволила на Северна Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС. Ветото беше удар за Северна Македония, която само година по-рано, през 2019 г., сложи край на друг дългогодишен спор - с Гърция, относно използването на името Македония.
Точно както Гърция оспори историческите претенции на Северна Македония за региона „Македония“, България цитира „преразглеждането на нашата обща история, отричането на общите ни етнически и езикови корени и неоснователните твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България ” като действия на Северна Македония, заради които налага вето.
Сред спорните въпроси за София е етническият произход на Гоце Делчев. Въпреки че Северна Македония също го обявява за национален герой, България настоява той да бъде признат за българин.
България също възразява срещу използването на израза „македонски език“ в преговорната рамка на ЕС, тъй като смята македонския за диалект на българския език.
Междувременно Северна Македония определя като „окупация“ българското управление на Македония през Втората световна война. България настоява периодът да се означава като „българска администрация“.
„Антибългарска кампания“
Кръщаването на българския клуб в Охрид на името на цар Борис III – държавникът, който е считан от Северна Македония за окупатори е обвиняван за депортирането на македонските евреи в нацисткия лагер на смъртта в Треблинка, провокира гняв в последните месеци.
Друг културен клуб в Битоля, кръстен на Ванче Михайлов, също предизвиква възмущение.
Християн Пендиков, секретар на клуба в Охрид, беше нападнат на 19 януари. Македонските власти задържаха заподозрените и осъдиха нападението. Българският парламент прие декларация, в която осъди нападението и обвини Северна Македония в „антибългарска кампания“.
Миналото лято България се съгласи да отмени ветото си върху присъединяването на Северна Македония към ЕС като част от сделка, постигната с посредничеството на Франция. Договорката предвижда българското малцинство в Северна Македония да бъде признато от конституцията.
В декларацията на българския парламент обаче се казва, че „ескалацията на антибългарската кампания в Северна Македония може да застраши процеса на включване на българите в конституцията на страната“ и по този начин да застраши и компромиса, който осигури пътя на Скопие към ЕС.
Декларацията беше приета два дни преди събитията на границата.
09:17 | 12.02.23 г.
