Сложността често се използва за объркване. Индустрии като финансите, фармацевтиката и особено технологиите са пълни с примери. Точно както програмистите могат да криптират код или да премахват метаданни, за да защитят функционирането на своята интелектуална собственост, така и инсайдърите - от технологисти през икономисти до адвокати - могат да защитават своите бизнес модели, като използват отраслов жаргон и витиевати обяснения на прости концепции, за да затъмнят нещата, които те може да не искат обществото да разбере, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Ето защо е толкова важно, че във второто си голямо антитръстово дело, заведено срещу Google, Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) през януари поиска жури да реши дали компанията трябва да отдели рекламния си бизнес. Това е изключително необичайно за антитръстовите дела, които обикновено се решават от съдия.
Това е рискован ход, тъй като означава, че ръководителят на антитръстовия отдел на DoJ, Джонатан Кантър, ще трябва да обясни на непрофесионалисти бизнеса с онлайн рекламни търгове. Но също така е и доста умно. Федералните съдии, които разглеждат такива сложни антитръстови дела, обикновено са по-възрастни, консервативни хора, които исторически са по-склонни да вземат страната на големите корпорации.
Както ми посочи един академичен правист, такива съдии не обичат да бъдат възприемани като хора, които не разбират сложността, дори когато тя е в сфера далеч извън тяхната собствена. Това може да ги направи по-склонни да се съгласят с аргументите, изтъкнати от експертите свидетели (нобеловите лауреати, които конструират аукционни модели, например), отколкото обикновените хора, които са готови да признаят, че просто не разбират.
Това със сигурност отговаря на моя собствен опит. През моите 30 години като журналист съм се изумявала колко често простото „Не разбирам, обяснете ми го пак“ може да доведе до „аха“ момент. Когато експертите не могат да обяснят сложна концепция с прости думи, те или самите не я разбират, или се опитват да прехвърлят нещо на журналиста.
„Технологистите често използват магически език, за да обяснят фундаментални концепции“, споделя Сафрон Хуанг, бивш инженер на Google DeepMind, който сега ръководи организация за политики, Проектът за колективна интелигентност, чиято цел е да образова обществеността относно технологиите. „Но не става въпрос за магия, а за линейна алгебра.“
Деконструирането на сложността е нещо, с което това правосъдно министерство се занимава доста сериозно. „Помислете какво се случва, когато проверите прогнозата за времето или купите сутрешното си кафе. За секунди, независимо дали ги виждате или не, вие комуникирате с десетки отделни услуги, които споделят сложни взаимодействия и бизнес взаимоотношения. Много от тях представляват възможност за създаване или използване на пазарна сила“, каза Кантър в реч преди година относно модернизирането на насоките за сливания.
Не само, че Кантър излага бизнес модела на капитализма за наблюдение в ясни термини за обществеността, той иска тя да прецени как трябва да се развива антитръстовата политика. „Възгледите на потребителите, работниците, иноваторите и други на терен, усещащи вредите от пазарната концентрация, представляват невероятно ценна перспектива за нашите усилия“, посочва той. „Ето нашето послание към цялата американска общественост: моля, споделете вашите възгледи – имаме нужда от вашето мнение и ни е грижа какво мислите.“
Това е много различен подход от този, който регулаторите и политиците възприеха спрямо сложността след финансовата криза от 2008 г. Тогава имаше безкрайни специализирани разговори по теми като капиталова адекватност от първи ред, коефициенти на ливъридж и дали конкретни сделки представляват хеджиране или търгуване за собствена сметка. Това не означава, че те не са важни въпроси. Но имаше много по-малко дискусии за това дали банкирането действително обслужва нуждите на обществото и реалните хора.
Спомням си един разговор през 2013 г. с бивш служител на администрацията на Обама, който имаше ключова роля по време на кризата. Той настояваше, че усилията за финансово регулиране след кризата не са били неправомерно повлияни от лобистите на Уолстрийт. Когато посочих академично изследване, сочещо, че 93 процента от регулаторните консултации по най-спорните части на закона Дод-Франк са били със самите банки, неговият обезоръжаващ отговор беше: „С кого друг трябваше да ги проведем?“
Но сегашното министерство на правосъдието и Белия дом на Байдън като цяло работят усилено, за да избегнат този вид когнитивен капан. Новата правна школа – част от която са Кантър, председателят на Федералната търговска комисия Лина Хан и бившият антитръстов съветник на Белия дом Тим Ву – е изградена върху идеята, че властта съществува в рамките на политическата икономия и тя не може да бъде моделирана алгоритмично. За тях „антитръстовият закон е нещо, което принадлежи на обществото, а не на съдиите или елитното юридическо братство“, коментира Мат Столър, директор на изследванията в Проекта за американски икономически свободи и автор на „Голиат“ (история на монополната власт през 20 век).
Разбира се, популизмът крие рискове за политиката. Вижте излизането на Великобритания от ЕС след референдума през 2016 г., което направи страната по-бедна. Но така работи демокрацията. Позволяването важни решения по ключови въпроси като корпоративната власт и правилата на капитализма на наблюдението да се вземат от технократи при закрити врата също крие опасности. Министерството на правосъдието е напълно право, че обикновените хора трябва да могат да чуят аргументите.