Централните банки трябва да очертаят пътя към пиковите си лихвени проценти

Анализът на комуникацията на централните банки е упражнение с променлив успех, пише Financial Times в редакционен коментар. Понякога избраният език е умишлен опит за насочване на пазарите, друг път е просто неволна грешка. Податките за това кога лихвените проценти ще достигнат своя връх, и дори ще започнат да спадат, сега са ключови за решенията за инвестиции и ипотеки. Тъй като инфлацията изглежда е преминала своя връх, миналата седмица Федералният резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) намекнаха, че се вижда краят на техния исторически цикъл на затягане. Сега те са пред решителен момент: да спрат покачванията твърде късно и да задълбочат тазгодишното икономическо забавяне или да го направят твърде рано и да вкоренят високите цени. Рискът от грешка е голям и в момента думите им се следят внимателно.

Въпреки че общата инфлация спада, централните банкери все още се борят с няколко дилеми, преди да прекратят повишаването на лихвените проценти. Подобрената перспектива за световен растеж, стимулирана отчасти от отварянето на Китай след блокадите, ще доведе до известен натиск върху цените. В Европа спадът на цените на природния газ потиска голям инфлационен фактор, но може да тласне към повече други разходи. Пазарите на труда пък остават затегнати, което увеличава натиска върху заплатите. Централните банкери също трябва да оценят доколко предишните повишения на лихвите влияят на икономиката. Съставянето на убедителен разказ за това как се развива всичко, и следователно докъде ще стигнат лихвите, е трудно - както се видя от смесените послания след срещите на централните банки миналата седмица.

Федералният резерв забави темпа на повишаване на лихвите до 0,25 процентни пункта (до диапазона 4,50-4,75% - бел. прев.), отбелязвайки, че "още увеличения" ще бъдат необходими, за да постигне целта си за инфлацията от 2%. Но председателят на Фед Джей Пауъл звучеше по-положително на последвалата пресконференция. Той каза, че „дезинфлационният процес“ е в ход и не разкритикува пазарите, които калкулират по-нисък пик на лихвените проценти и дори намаления по-късно през годината. Всъщност, въпреки че предпочитаната мярка на Фед за основната инфлация (разходите за лично потребление – бел. прев.) намаля още, броят на създадените работните места скочи неочаквано в петък (до 500 хиляди за януари – бел. прев.), което доведе до разпродажби на пазарите.

Еврозоната е още по-назад в битката си с инфлацията. ЕЦБ повиши лихвените проценти с още 0,50 процентни пункта и се ангажира да ги увеличи със същия размер през март. Управителят Кристин Лагард наблегна, че „имаме още какво да свършим“. В края на краищата годишният ръст на основната инфлация - който изключва храните и енергията - остава упорито висок. Но изявлението на банката съдържаше смекчаващи моменти, изразявайки „по-балансирани“ рискове за перспективите пред инфлацията и неяснота относно това каква ще бъде политиката й след март.

АЦБ също повиши лихвите с 0,50 процентни пункта, но изоставяйки езика, че ще трябва да действа „енергично“ и прогнозира инфлацията да падне под целта ú през 2024 г. Това сочи обозрим край на лихвените ú повишения. И все пак в протокола от срещата се отбелязва, че рисковете от инфлация са „значителни в посока нагоре“.

На фона на нюансите пазарите не бяха категорични относно плановете на централните банкери. Въпреки повишаването на лихвените проценти и възможността за още в бъдеще, инвеститорите интерпретираха положително посланията и първоначално намалиха очакванията си за по-нататъшни вдигания на лихвите. Непосредствено след това акциите и облигациите скочиха, продължавайки подема от началото на годината вследствие отслабването на ценовия натиск. Това разхлаби финансовите условия, което само по себе си е инфлационно - допълнително усложнявайки задачата на централните банки. Ако инфлацията се окаже по-устойчива и лихвите трябва да се повишат, инвеститорите ще бъдат изправени пред неприятно преоценяване на активите.

Скорошното забавяне на темпа на вдигане на лихвените проценти от страна на централните банки подпомага по-доброто калибриране на пиковия лихвен процент с постъпването на нови данни. Продължителното намаляване на основната инфлация и натиска върху заплатите може да ги убеди да спрат решително. По-ясната комуникация също ще бъде много важна, точно както определянето на ставките става все по-деликатно в последния стадий от този лихвен цикъл. Но това ще бъде предизвикателство, докато централните банкери не успеят да пробият несигурността с по-убедителни прогнози.