Неотдавна присъствах на събитие в Женева с интересно предизвикателство - може ли аудиторията от международни експерти по данни да докаже, че е по-запозната с тенденциите в глобалната статистика от група шимпанзета, пише отговорникът за данните във Financial Times Алън Смит.
Това беше стартирането на проекта „Розлинг“, инициатива на швейцарска фондация, чиято метрика „победи шимпанзетата“ води началото си от работата на фамилните съоснователи Ола, Анна и покойния Ханс. Според семейство Розлинг, докато шимпанзетата правят напълно произволни избори, има модел при колективното невежество на човечеството - хората системно демонстрират по-песимистичен възглед за света от този, който описва статистиката.
Защо това е проблем? Ами, трудно е да се генерират основани на доказателства дебати и решения, когато дори интуицията на експертите ни подвежда от самото начало. Проектът „Розлинг“ предлага коригиращо третиране на нашите погрешни възприятия, като две идеи по-специално привлякоха вниманието ми, пише Алън Смит.
Първата - подобряване на глобалната грамотност в областта на данните - иска обществеността да знае къде и как може да получи достъп до данни и статистики за вземане на основани на факти решения. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи отчасти защото статистическите агенции са сред по-малко известните държавни органи. Според проучване от 2021 г. 75 процента от хората в Обединеното кралство са чували за Службата за национална статистика (ONS), което може да звучи впечатляващо, но е доста под 94-процентната обществена осведоменост за Английската централна банка (АЦБ) например.
И макар че почти всички (96 процента) са съгласни, че е важно независим орган да се бори срещу злоупотребата със статистика от политици и журналисти, по-малко от 50 процента могат да назоват организацията, отговорна за това (Статистическия орган на Обединеното кралство, който е поръчал изследването).
По-голямата видимост е важна, защото е свързана с доверие – обществената осведоменост за ONS се повиши по време на пандемията, тъй като доверието в нейните статистики се вдигна. Преглед на ОИСР по време на ранните етапи на пандемията стигна до подобно заключение: статистическите агенции трябва да бъдат по-видими и да подобрят комуникацията си (особено в социалните медии), за да изградят доверие.
Втората идея - по-добро финансиране за генерирането на статистика - подчертава един остър проблем, пред който са изправени по-бедните страни. Както разкрива проектът „Розлинг“, съществуват големи разлики в статистическите възможности по света.
Слабите статистически системи са проблематични не на последно място поради загубения икономически потенциал. Според глобалното Партньорство за данни за устойчиво развитие, всеки долар, инвестиран в данни, носи средно 32 в замяна.
В Женева Никол Рудер, заместник генерален директор на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, подчерта как погрешните схващания влияят на области като чуждестранната помощ: страните-донори са склонни както да надценяват качеството на данните в държавите-получателки, така и да подценяват усилията, необходими за извършване на подобрения.
Увеличаването на статистическия капацитет е дългосрочно усилие и резултатите често не са веднага осезаеми. Следователно донорите могат да инвестират в еднократни действия като преброяване на населението (което е „като опит за спасяване на демокрацията чрез финансиране на едни избори“, според Рудер) или създаване на „гробища за данни“ - „силози“, пълни с данни, които се събират, съхраняват и никога не се използват отново.
Всъщност, сочи Рудер, държавите-получателки на помощи често снижават приоритета на данните. „Инвестирането в данни не ви дава незабавна електорална възвръщаемост“, посочва тя.
От снижаването на приоритета има само малка стъпка до умишленото самонараняване - може би привлекателна перспектива за лидери, които предпочитат да избегнат контрола и отчетността, осигурявани от официалните данни. Наскоро разговарях с Педро Силва, виден бразилски статистик и бивш президент на Международния статистически институт, за трудностите, пред които е изправена местната статистическа система при управлението на Жаир Болсонаро.
Според Силва видимото наследство от неговото управление – което включва проблемно и много забавено преброяване, както и рязък спад при имунизацията на децата – е резултат от „систематична атака срещу цялата система на управление“, включително IBGE, националната статистическа агенция.
Силва вярва, че щетите щяха да бъдат още по-сериозни, ако бразилските демократични механизми, включително свободната преса, не бяха държали изкъсо бившия президент. Например, консорциум от медийни агенции получи данни за Covid-19 директно от здравните съвети, докато правителството на Болсонаро не публикува свои такива за разпространението на болестта.
Но тези механизми не трябва да се приемат за даденост. Всъщност много държави - като Китай, Индия, Русия и Турция - може да не се окажат толкова устойчиви, колкото Бразилия, на сериозен дефицит на данни.
Болсонаро може вече да не е президент, но популисткият подход все още се използва другаде. Така че, макар аудиторията в Женева да успя да победи на косъм шимпанзетата, пред статистическата общност предстоят много по-трудни предизвикателства.
17:55 | 18.02.23 г.
