Битката за тавана на дълга в САЩ: Този път нещата са различни

Президент демократ. Новото републиканско мнозинство в Камарата на представителите на САЩ настоява за рязко съкращаване на разходите. Бързо нарастващ дълг - и конфронтация, която заплашва да хвърли световната икономика в смут.

Звучи ли ви познато?

Тези елементи, които разпалват дебата за повишаване на тавана на дълга на федералното правителство от 31,4 трлн. долара, бяха налице и през 2011 г., извеждайки страната до ръба на дефолта и довеждайки до понижаването на кредитния ѝ рейтинг.

Ветераните от тази битка предупреждават, че този път политиката и математиката са по-сложни, което прави по-трудно намирането на решение, докато правителството не свърши парите - или след като ги свърши, пише Ройтерс.

„Тази година ще бъде много по-трудна от 2011 г. поради острия характер на политическия дискурс“, споделя Чарли Бас, републиканец, член на Камарата на представителите по това време.

За разлика от повечето други развити страни, САЩ поставят твърд лимит върху това колко могат да заемат. Тъй като правителството харчи повече, отколкото получава, законодателите трябва периодично да повишават тавана на дълга.

Както през 2011 г., републиканците се стремят да съчетаят тазгодишното увеличение на тавана на дълга с рязкото съкращаване на разходите, за да намалят годишните бюджетни дефицити, които се увеличиха през последните години поради данъчните облекчения и мерките срещу COVID-19.

Президентът Джо Байдън настоява Конгресът да повиши тавана на дълга без други условия и обеща да не преговаря с републиканците. Той трябва да се срещне с председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти в сряда, за да обсъдят как да се избегне фалит, който според министъра на финансите Джанет Йелън може да настъпи най-скоро през юни.

И двамата лидери участваха в битката през 2011 г. - Байдън като вицепрезидент на демократа Барак Обама и Маккарти като третия по влияние републиканец в Камарата на представителите.

Ерик Кантор, който като републиканец номер 2 в Камарата на представителите прекара часове с Байдън, опитвайки се да намери решение, каза, че позицията на президента относно преговорите може да се окаже неустойчива.

Малко, мощно дясно крило

Маккарти ще трябва да се опита да балансира исканията на дясното крило в своята партия с реалността на разделеното правителство.

Републиканците държат мнозинство от 222 места спрямо 212 за демократите в Камарата на представителите, в сравнение с мнозинството им от 242 срещу 193 през 2011 г., което ще изисква умерените и консерваторите да бъдат обединени.

За да си гарантира чукчето на говорителя след свикването на Конгреса през януари, Маккарти се съгласи да даде възможност на всеки член да изисква гласуване за свалянето му, което лесно може да доведе до неговото отстраняване, ако се стреми да работи с демократите.

Маккарти също се съгласи да постави трима твърдолинейни консерватори в комисията по правилата към долната камара, която определя дневния ред в залата. Това би могло да им позволи да блокират всеки опит за компромис при гласуване.

 „Това е пречка, за която не трябваше да се тревожим през 2011 г.“, изтъква Брендън Бък, който служи като съветник на тогавашния председател Джон Бейнър.

Демократите имат мнозинство в Сената, както през 2011 г., а лидерът на републиканците Мич Макконъл отново е в позиция да помогне за оформянето на резултата. Всяко споразумение, което излезе от тази камара, ще се нуждае от двупартийна подкрепа, което може да се окаже трудно за приемане от републиканското мнозинство в Камарата.

Някои републиканци в Камарата на представителите протестираха, когато през декември 2021 г. Макконъл сключи сделка за повишаване на тавана на дълга и избягване на неизпълнение.

Само един на всеки четирима републиканци, влизащи в състава на Камарата на представителите днес, е бил в нея през 2011 г., като наблюдатели казват, че повечето от тях може да не са напълно наясно с рисковете, свързани с неизпълнението на задълженията - или реалността на разделеното правителство.

„Има някои уроци, които могат да бъдат преподадени, и някои уроци, които могат само да бъдат научени“, каза Джон Либър, бивш поддръжник на Макконъл.

Някои по-млади републикански политици възприеха конфронтационния подход на бившия президент Доналд Тръмп към управлението, което добавя още един слой риск, изтъква от своя страна Бас. „Мисля, че те биха предпочели да видят САЩ да фалират, доларът да се срине, а състоянието на хората да изтече в канала - всичко това, за да разширят своето политическо влияние“, добавя той.

Стив Стивърс, републиканец, който влиза в състава на Камарата на представителите от 2011 г. до 2021 г., прогнозира, че Вашингтон ще намери решение преди Министерството на финансите да свърши парите.

„За това са измислени неща като тавана на дълга – те налагат механизми, които създават изкуствен краен срок“, изтъква Стивърс.

Други обаче не изглеждат толкова сигурни.

„Мисля, че рискът от грешни изчисления е по-голям днес, отколкото през 2011 г.“, коментира Нийл Брадли, бивш главен съветник на Кантор.