"Парламентът много трудно ще навакса за 3 дни пропилените 3 месеца за осъществяването на правосъдната реформа и най-вече създаването на ефективен механизъм за контрол над главния прокурор", коментира президенът Румен Радев пред журналисти в Перник, пишат от Президентството. Той участва в Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва".
Според държавния глава, ако наистина правосъдната реформа е била приоритет за депутатите, тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) щяха да бъдат във фокуса на дебатите още от самото начало на настоящото Народно събрание.
"Силно се надявам това да не са маскарадни игри в българския парламент. Когато разбраха, че дните са преброени, тогава изведнъж се втурнаха към този въпрос и всеки да покаже, че наистина има желание и това е негов приоритет, но може би с тайната надежда, че това няма да стане", каза президентът. Депутатите приеха на първо четене промените, които дават механизъм за контрол на действията на главния прокурор.
"Механизмът за контрол върху действията на главния прокурор е фактор за отпушване на политическия процес в България. Той е неотложен като приемане", допълни държавният глава. Радев отбеляза, още, че депутатите имат една седмица да приемат текстовете от закона, ако действително имат желание за промяната.
"Надявам се, че парламентът, поне в тази седмица, ще работи изцяло в интерес на обществото, а не в интерес на кампаниите на партиите за предстоящите избори", каза още президентът.
В отговор на въпрос за провеждане на референдум за президентска република, държавният глава заяви, че той няма нужда от посредници в диалога си с българските граждани. "Ако аз имам намерение за промяна на формата на държавно управление, сам ще го заявя", посочи Румен Радев.
Президентът коментира още и случая на физическо насилие над Християн Пендиков в Северна Македония. Той е израз на десетилетна политика на насаждане на омраза към българите и всичко българско, допълни Радев. Той посочи, че при предстоящото посещение на 30 януари в Скопие на министъра на вътрешните работи, на председателя на ДАНС и на българския посланик в Северна Македония ще бъде поискано институциите там ясно да посочат какви мерки предприемат, за да се чувстват македонските българи защитени и свободни, както трябва да бъде в една европейска държава.