Олаф Шолц даде началото на „годината на леопарда“ след силен международен натиск

„Годината на леопарда“ започна вчера с най-сетне обявеното от федералния канцлер Олаф Шолц решение за изпращане на модерни германски танкове Leopard на Украйна. Решението беше взето след седмици на международен натиск и критики заради неохотата на Шолц Германия да предостави самостоятелно тежки нападателни оръжия на нападнатата от Русия държава.

Поведението на ръководителя на германското правителство след руското нахлуване в съседна Украйна вече беше станало повод за появата но немски неологизъм – глагола „шолцен“, който според критици на канцлера означавал витиевато отлагане.

Трудно е да се каже дали прекалено дългото обмисляне на решението за танковете необратимо е накърнило репутацията на канцлера социалдемократ. Сигурно е обаче, че „пускането на „леопардите“, според анализатори, ще доведе до пробив във войната, а Киев ще се превърне в „ударен юмрук на демокрацията“, по думите на ръководителя на украинската президентска канцелария Андрий Ермак.

Независимо от всичко правителството в Берлин демонстрира, че е положило всички усилия да не изневери на следвоенната западногерманска политическа култура на предпазливост по военните въпроси, отчитат анализатори. Военният министър Борис Писториус изтъкна, че страната му трябва да претегли всички плюсове и минуси, преди да вземе подобно решение.

„Това беше резултат от интензивни консултации, за пореден път, с нашите съюзници и международни партньори“, каза вчера Шолц пред депутатите в Бундестага. „То беше правилно и е важно, че не се оставихме да бъдем тласкани“ към това решение, цитира го Асошиейтед прес. По-късно германското канцлерство съобщи, че вчера Шолц е разговарял по телефона с  президентите на САЩ и Франция и с премиерите на Великобритания и Италия. И петимата лидери са се съгласили да продължат военната подкрепа за Украйна в тясна евроатлантическа координация.

Екехард Брозе – ръководител на федералната академия за политика по сигурността на германската армия, отбеляза по-дълбокото историческо значение на взетото от Берлин решение. „Произведените в Германия танкове отново ще се изправят срещу руски танкове в Украйна“, каза той  и добави, че това „не е било приятна мисъл“ за Германия, която се отнася сериозно към отговорността си за ужасите през Втората световна война. „И въпреки това, това беше правилното решение“, отчита Брозе, изтъквайки, че от западните демокрации зависи как ще помогнат на Украйна да спре руската военна кампания.

Още на 27 февруари 2022 г., на извънредно заседание на Бундестага Шолц обяви, че нахлуването на Русия в Украйна катализира започване на „ново летоброене“ за федералната република.

Както отбелязва сега Томас Клайн-Брокхоф от базирания в Берлин американски мозъчен тръст Германски фонд „Маршал“, получава се противоречие между действителния размер на ангажимента на ФРГ и самите оръжейни доставки. От едната страна е това, че Германия в крайна сметка е на второ място в Европа по предоставяне на въоръжение на Украйна, а от другата – нерешителността, с която Берлин върши това, коментира Клайн-Брокхоф, цитиран от АП.

Същевременно, в изказването си на Световния икономически форум в Давос Шолц вече беше подчертал, че предоставяното на Украйна военно оборудване представлява истинска „повратна точка“ във външната политика и политиката на сигурност на Германия“. Преди това канцлерът даваше да се разбере, че няма да позволи да му извиват ръцете с „емоционални коментари“ и да го тласкат към прибързани решения в областта на сигурността. Берлин запази сдържаността, дори и когато Великобритания създаде прецедент и първа обяви, че ще даде на Украйна част от своите танкове Challenger 2.

Дни преди Берлин да огласи, че „пуска „леопардите“, Ройтерс публикува аналитичен материал за „шолцологията“ – изкуството да разгадаваш решенията на германския канцлер. То набира популярност, според Ройтерс, докато критици на Шолц у дома и в чужбина се питат на какво се дължи неохотата на канцлера  да склони да изпрати танкове, с които Украйна по-лесно да отблъсне руските нашественици.

Показателно е, че след безрезултатната петъчна среща на военните министри от НАТО в базата „Рамщайн“ председателката на комисията по отбраната в Бундестага Мари Агнес Щрак-Цимерман обвини канцлера Шолц, че е истинска „катастрофа“, съобщи британският „Дейли телеграф“.

Марсел Дирзус от института за политика по сигурността при университета в Кил е на мнение, че „избирателите имат право да знаят казва е позицията на техния канцлер по толкова важен въпрос, докато репутацията на страната се топи“, цитира го Ройтерс.

Правителствени служители в Берлин изброяват изобилие от причини за колебанието на канцлерството. Главната е, че Русия може да изтълкува танковите доставки като превръщане на Германия в страна от конфликта. А това, според тях, може да доведе до ескалация. Посочва се също, че Кремъл би бил по-малко склонен да отвръща на този удар, ако друга ядрена сила, като САЩ, също изпрати танкове. Ето защо, Берлин може да предостави тежките машини, само ако същото направи и Вашингтон, аргументират се в канцлерството.

Последният път, когато Германия обяви, че ще изпрати военна помощ на Киев, тя съобщи, че ще предостави 40 бойни машини за пехотата Marder. Берлин обаче го направи в обща декларация с Вашингтон, който заяви, че предоставя 50 подобни бойни машини „Брадли“.

Густав Гресел от Европейския съвет за външни отношения в Берлин смята, че „това е странно възприемане на нещата“. „Понякога имам впечатлението, че Шолц е изгубил от поглед факта, че Германия всъщност е член на НАТО“, коментира той.

Друга причина за колебание, излагана от канцлерството, е страхът чувствителна западна технология да не попадне в руски ръце. Но Русия вероятно е достатъчно наясно със способностите на по-старите модели Leopard благодарение на шпионаж и на тежки машини, които Турция е загубила в Сирия, изтъква Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика.