Какво беше настроението в Давос тази година

Човек винаги научава нещо от Световния икономически форум. Най-малкото се разбира какво богатите и могъщи хора мислят, че се случва. Те може да грешат: всъщност това става често. Светът, както наскоро ни беше напомнено, е пълен с изненади. Но ето моите наблюдения от Давос, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Бизнесмените се чувстват по-оптимистично. Да, те все още страдат от наследството на Covid, инфлационното отваряне на икономиките след пандемията и нападението на Русия срещу Украйна. Те все още са заплашени от враждебността между САЩ и Китай.

Но новините са по-положителни: Украйна се справя по-добре в борбата си за оцеляване; екстремистите се представиха по-зле от очакваното на междинните избори в САЩ; цените на газа паднаха; инфлацията може да е преминала пика си; притесненията от рецесия се разсеяха; и Китай се отвори след строгите ограничения.

Нека разгледаме на този фон някои от по-важните теми, като започнем с икономическите перспективи.

Общото настроение относно икономиката в страните с високи доходи излъчва по-голям оптимизъм за близкото бъдеще. И все пак тези оптимисти може би изпреварват събитията. Ръстът на номиналния БВП на САЩ е твърде бърз, за да бъде в съответствие с инфлация от 2 процента. Заплатите в САЩ също са нараснали с близо 5 процента през последната година, докато безработицата остава ниска. Нищо от това не е в унисон с трайното постигане на целта за инфлацията.

Ако някой вземе Фед насериозно, това предполага по-строга парична политика и по-слаба икономика, отколкото мнозина очакват. Като алтернатива Фед може да спре твърде рано (с повишаването на лихвите – бел. прев.), само за да бъде принуден да затегне отново година или две по-късно. Що се отнася до ЕЦБ, добър залог е, че тя ще се стреми да върне инфлацията до 2 процента възможно най-скоро.

Настроението в много развиващи се страни обаче е кахърно. Наследството от Covid, високите цени на храните и енергията, високите лихвени проценти и силният долар поставиха много страни с ниски и средни доходи пред сериозни затруднения. Тревогите на някои властимащи на форума, особено тези от Африка, бяха осезаеми.

Историите, идващи от Китай и Индия, гигантските развиващи се икономики, бяха доста различни. Лиу Хъ, напускащият китайски вицепремиер, дойде да каже на участниците, че Китай не само отново се отваря, у дома и в чужбина, но и подкрепя своя частен сектор. Западен бизнесмен, отдавна пребиваващ в Китай, потвърждава промяната. Правдоподобно обяснение е, че президентът Си Дзинпин е решил, че растежът е от голямо значение. Тази година той явно ще бъде силен. Не е сигурно обаче дали новият подход ще се запази в по-дългосрочен план. Това е неизбежно, когато властта е толкова концентрирана. Желанието за строг контрол със сигурност ще се върне.

Индийците бяха най-голямата делегация в Давос. Тяхната бизнес общност очевидно се чувства оптимистично настроена за перспективите пред може би вече най-населената страна в света. Наистина, освен ако нещата не се объркат (винаги е възможно), това трябва да е най-бързо развиващата се голяма икономика в света през следващите две десетилетия. Възможностите би трябвало да са в изобилие.

Друга огромна история засяга търговската и индустриалната политика. Погрешно озаглавеният Закон за намаляване на инфлацията в САЩ хипнотизира европейските фирми, много от които обмислят преместване на дейността си там, отчасти за да използват неговите възможности, но и за да се възползват от по-ниските цени на енергията в Америка. Това е началото на война за субсидии, в която САЩ, с огромния си федерален бюджет, имат надмощие, въпреки че Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, предложи възможни отговори. Не се съмнявам, че тези политики ще бъдат разточителни. Но те би трябвало да ускорят въвеждането на нови климатични технологии. Икономическият национализъм сега може да е единственият начин за това. Той обаче разделя Запада в решаващ момент.

Почти толкова поразително беше как Катрин Тай, търговският представител на САЩ, формулира американската търговска политика по отношение на интересите и правата на работниците. И все пак най-важното не е това, а по-скоро очевидното отсъствие на каквото и да е виждане на САЩ как трябва да функционира глобалната търговска система. Някогашният хегемон не просто е развил дълбоки подозрения към Китай (това е единствената наистина двупартийна политика), но и е загубил интерес към системата.

Последната област на фокус в Давос бяха технологиите. Страхувам се, че шумът около криптовалутите е намалял само временно, пише Улф. Това оставя полето отворено за драматичните подобрения в глобалните платежни системи, които дигиталните валути на централните банка могат да предизвикат. Що се отнася до околната среда, най-голямото вълнение този път изглежда беше свързано с преминаването към водород. Това наистина изглежда като ключов елемент в една по-екологично устойчива икономика.

Най-големият шум обаче беше около изкуствения интелект. За момента чатботът ChatGPT "открадна шоуто". Способността на хората, ангажирани с изкуствения интелект, да се чувстват невъзмутимо ентусиазирани от своите продукти е колкото разбираема, толкова и ужасяваща. Колкото повече гледам творенията на технологичната индустрия, толкова повече се страхувам, че наблюдавам чирака на магьосника в реалния живот. Разликата е, че никой няма способността да спре тази магия.

И накрая, инвазията срещу Украйна присъстваше силно през цялото време. На среща на закуска Борис Джонсън се прероди, като информира публиката, че няма шанс Владимир Путин да използва ядрено оръжие. Надявам се да е прав. Но въпросът, повдигнат от дискусията, беше ясен: опитът на Путин да възстанови Руската империя не може да бъде позволен. Това би направило Европа радикално и трайно несигурна. Това би насърчило неоимпериалистите навсякъде и трябва да бъде победено.

Като цяло новините наистина са по-добри през последните месеци. Липсата на нов голям шок е добра новина сама по себе си. Но остават много неразрешени предизвикателства, не на последно място намирането на бърз и успешен край на войната и заемането с климатичните промени. Нещата може малко да са се подобрили, но далеч още не са добри.