fallback

Европа се опитва да съживи пазара на секюритизирани активи

Политиците от ЕС ще гласуват по регулаторна промяна, която може да разкрие нов източник на финансиране за банките

16:50 | 01.02.23 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

През 15-те години, откакто практиката на групиране на заеми беше заклеймена, че е породила финансовата криза, европейските пазари за секюритизация имаха повече фалшиви изгреви, отколкото бяха случаите на спасявания на банки, пише редакторката за финансовите регулации на Financial Times Лора Нунън.

Ветерани от индустрията се надяват на първата стъпка към различен резултат тази седмица, когато Европейският парламент ще гласува мярка, която според банките може значително да стимулира пазара за групиране на активи в инвестиционни инструменти и продажба на траншове от тях като ценни книжа.

Във вторник политиците от ЕС ще бъдат помолени да подкрепят промяна в банковата регулация, която намалява наполовина увеличението на капитала при секюритизация, което би се случило при новите капиталови правила. Разпоредбата, наскоро добавена към гигантския регулаторен пакет за банковия капитал, който си проправя път през законодателната власт на ЕС, е груба мярка, която адресира едно от основните оплаквания на европейските банки за това как работи секюритизацията.

Секюритизацията може да се използва за продажба на икономически дял във всичко - от инфраструктурни проекти до краткосрочни заеми. За банките секюритизацията е инструмент за ликвидност, тъй като те могат да отпускат нови заеми с парите, които им плащат инвеститорите в секюритизираните активи. Те също са начин за намаляване на риска. Потенциалните дефолти се разпределят между банката, която трябва да запази най-малко 5 процента икономически интерес в секюритизирания портфейл, и инвеститорите.

На теория, ако банките са изложени на по-малко загуби, тогава те трябва да заделят по-малко капитал, за да ги посрещнат. Но европейските банки казват, че в някои случаи тяхната регулация изисква толкова капитал за обезпечаване на траншовете, които те задържат за себе си, колкото би трябвало да отделят, за да обезпечат целия портфейл. В зависимост от това как е разпределена сделката и как е оценена от европейските регулатори, секюритизирането на портфейл може да увеличи капиталовите изисквания за тези заеми, според лобист в голяма банка в ЕС.

Дори длъжностни лица от Европейския механизъм за стабилност признаха, че след финансовата криза „ЕС може да е приел по-взискателни счетоводни и пруденциални (отнасящи се до стабилността на финансовата система – бел. прев.) правила от САЩ“. Тогава не е чудно, че европейските банки се притесняваха да навлязат на този пазар в сравнение с подобни банки в Америка, където разходите и сложността също са по-ниски, отколкото на фрагментираните пазари в Европа. Пазарът на секюритизация в Европа беше само 8% от размера на американския през 2022 г., срещу 85% през 2008 г.

Предложението до европарламента във вторник – лансирано от френския евродепутат Жил Бойе като временна мярка – адресира предизвикателствата пред секюритизацията в Европа по смислен начин, но е само част от по-широк натиск, който изскача на по-предно място в дневния ред на европейските политици.

По-рано този месец министерствата на финансите във Франция и Германия писаха до Европейската комисия, призовавайки функционерите да подкрепят спектър от мерки в подкрепа на пазара на секюритизация, включително „прекалибриране“ на капиталовото третиране на банките, промени в правилата, които биха улеснили застрахователите да държат дялове в механизмите за секюритизация и преразглеждане на обременителните правила за оповестяване, които правят транзакциите по-скъпи.

„Секюритизацията е основен и понастоящем недостатъчно използван инструмент за финансиране на реалната икономика и управление на банковите рискове“, твърди анализът на министерствата, считайки въпроса за „критичен“ за съюза на капиталовите пазари в ЕС.

Подкрепата на Комисията, която наблюдатели на Брюксел казват, че е вероятна, е важна. Всяко облекчение, одобрено от европарламента във вторник, трябва да бъде съгласувано с ЕК и Европейския съвет. Други бъдещи реформи, включително „всеобхватен преглед на регулаторната рамка за секюритизация“, за който Германия и Франция призовават в дългосрочен план, ще изискват подобни споразумения.

Надеждите за промяна бяха подсилени и от декемврийски доклад на финансовите надзори в ЕС, който признава недостатъци в рамката за секюритизация, включително третирането на банковия капитал, макар и да препоръчва да се изчакат глобалните насоки за корективи.

Поддръжниците на европейската реформа твърдят, че ЕС се нуждае от действие по-бързо от САЩ, защото американските банки прехвърлят повечето от ипотеките, които държат, на държавно спонсорирани агенции, каквито не съществуват в Европа. Затягането на паричната политика също може да направи секюритизацията по-привлекателен и необходим източник на банково финансиране.

Друг фактор, който предвещава промяна, е изминалото време от финансовата криза от 2007/08 г., когато секюритизацията беше охулена. Тези спомени бяха все още пресни, когато Европа предприе първите си усилия за съживяване на пазарите през 2014 г. „С течение на времето стремежът поспадна“, коментира един опитен лобист по отношение на настроението в Брюксел. Банките със сигурност разчитат на това.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:51 | 01.02.23 г.
fallback
Още от Политика виж още