Слуховете за смъртта на глобалния капитализъм са преувеличени

Световният икономически форум в Давос през годините беше мястото за среща и острие на глобалния капитализъм. Но някои биха казали, че тази кауза е мъртва. Руските олигарси ги няма. Въпреки че някои китайски бизнес лидери присъстват, крилете им са подрязани у дома и в чужбина. Глобалната финансова криза, Covid, възраждащият се национализъм, влошаващите се отношения между САЩ и Китай и войната в Украйна тласнаха глобалната бизнес среда към по-лошо.

В крайна сметка капитализмът е глобален, защото възможностите са глобални. Отвъд националните граници има пазари за обслужване и ресурси за експлоатация. Днешните мултинационални компании и трансграничните потоци от стоки, услуги, знания, финанси, хора, данни и идеи са продукти на тези възможности. Но дали те се експлоатират, и от кого, се определя още от рисковете и ограниченията.

Това, което се промени, са възприятията за риск. Не толкова отдавна и бизнесът, и политиците виждаха само добрата страна. Сега виждат и обратната. Бизнесът вижда риск в разширените вериги на доставки и уязвимостта към смущения. Политиците също виждат рисковете от разширените вериги на доставки. Но те виждат и заплахи от враждебни сили, загуба на технологично превъзходство на техните страни и заплахи за поминъка на важни местни електорални групи.

Накратко възприятията са се изместили от „човек вярва на човека“ към „човек е враг на човека“. Докъде е стигнала тази промяна на практика? „Не много далеч“, е отговорът на главния икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Доклад за глобалните потоци, публикуван миналия ноември от McKinsey Global Institute, предоставя необходимото осветляване. Сигнален извод е, че глобалните потоци сега се ръководят от нематериални активи, услуги и човешки умения.

Така търговията със стоки се стабилизира спрямо световния БВП след глобалната финансова криза, след огромен ръст през десетилетията преди нея. Потоците от услуги, международни студенти и интелектуална собственост са нараснали около два пъти по-бързо от търговията със стоки в периода 2010-19 г. Потоците от данни нарастват с близо 50 процента годишно. Най-важното е, че повечето потоци се оказаха стабилни по време на скорошните смущения: потоците от стоки се възстановиха доста силно след пандемията.

Разчитането на продукти, произвеждани само на няколко места, е широко разпространено. Такава концентрация, отбелязва McKinsey, има и плюсове, и минуси. Тя позволява значително повишаване на ефективността, но създава зависимост и рискове от значителни сътресения.

Разчитането на Европа на руския газ се оказа христоматиен пример на опасна зависимост. Литият, редките земни елементи и графитът се добиват от три или по-малко държави и се рафинират предимно в Китай. Най-сложните компютърни чипове идват от Тайван.

Като цяло, според по-скорошен доклад на McKinsey, всеки регион разчита на търговия с други за повече от 25 процента от поне един важен вид стока. За средно 40 процента от световната си търговия всяка икономика вносител разчита само на три или по-малко държави за доставката на даден ресурс или промишлена стока.

Освен това не съществуват доказателства за систематична диверсификация от страна на най-големите икономики през последните пет години. И накрая, мултинационалните компании продължават да отговарят за около две трети от световния износ.

И така, глобализацията не умира, а се променя - и слуховете за смъртта на глобалния капитализъм са преувеличени. Русия отчасти е извън картината, но остава огромен износител на енергия. САЩ запазиха митата на Тръмп и наложиха ембарго върху износа на определени чипове за Китай; това се корени в оказалите се неефективни правила на Световната търговска организация (СТО). Китай настоява да бъде третиран като „развиваща се икономика“. Нагласите и практиките срещу някои аспекти на отвореността се изместват. Ще се промени ли това?

Опитът от миналото показва унищожението, което могат да причинят войните и икономическите бедствия. Глобализираният капитализъм почти изчезна между 1914 г. и 1945 г. Ако се игнорират подобни безразсъдства, икономическите възможности със сигурност ще продължат да ръководят случващото се.

Да, ще има известна степен на отделяне по отношение на търговията и инвестициите между Китай и Запада, особено при стратегически чувствителните технологии. Отделянето обаче изглежда малко вероятно и глупаво - не само икономически, но и политически.

Отново, известна диверсификация на доставките е разумна за страните и компаниите. Но отвъд определена точка тя става изключително скъпа. Разчитането на няколко доставчици у дома или в близки страни само по себе си може да се окаже рисковано. Също така е невъзможно да се натрупат достатъчно запаси, за да се отговори на всяка евентуална извънредна ситуация. В повечето случаи гъвкавата глобална икономика би била много по-добра защита.

Търговията не може разумно да бъде ограничена до собствения регион или до нечии „приятели“. За САЩ и Европа първото би означавало не само загърбване на търговски възможности със стратегически и икономически решаващия азиатски регион, но и предоставянето им на Китай. Принуждаването на азиатските страни да избират между Китай и Запада би било също толкова контрапродуктивно. Още веднъж, кои са нашите „приятели“? Приятелствата се променят. Не толкова отдавна Виетнам беше враг.

Най-големите въпроси са дали може да се постигне взаимно задоволително съжителство с Китай и доколко протекционистичният нагон на политиката може да бъде ограничен в САЩ.

Несъмнено е необходима съществена реформа на начина, по който работи глобалният капитализъм. Сред най-големите проблеми е справянето с дефектите на глобалните финанси. Необходимо е също да се осъзнае катаклизмът, който ще бъде предизвикан от динамичните нови форми на виртуална глобализация, особено нашия див интернет.

Капитализмът може би става малко по-малко глобален. Но един международно отворен капитализъм си остава основата на бъдещия просперитет. Той трябва да се реформира, а не да се изоставя, както стана в началото на 20 век.