Според привличащ вниманието показател има криза в сърцето на научните търсения. Те изглежда забавят способността си да бъдат революционни, пише научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа.
Доказателство за това забавяне, според създателите на показателя, може да бъде забелязано във все по-малкото нови патентни заявки. Вместо да лансират революционни начини на мислене, науката и технологиите все повече изглаждат съществуващите концепции. Ако итеративното изследване измества по-радикалния си братовчед, във възможен ущърб за знанието, благосъстояние и икономиката, тогава може би се нуждаем от революция в самите наука и технология.
Расъл Фънк, доцент по стратегически мениджмънт и предприемачество в Университета на Минесота, сформира екип с докторанта Майкъл Парк и професорът по социология в Университета на Аризона Ерин Лийхи, за да анализират 45 милиона научни статии и 3,9 милиона патента. Те присвоиха на всяка статия и патент „индекс на консолидация/революционност“ (CD) въз основа на това дали те се базират на предишни констатации или изпращат науката в нова посока.
Тяхната интуиция, пишат изследователите в научното списание Nature, е била, че „ако една статия или патент са революционни, последващата работа, която ги цитира, е по-малко вероятно да цитира по-ранни разработки по темата“. Например, „първата статия, която обявява, че Земята се върти около Слънцето“, ще бъде често цитирана от бъдещи учени - но не и многото по-ранни, които (неправилно) твърдят обратното. CD индексът варира от -1 (за консолидираща статия) до 1 (за революционна такава).
В няколко области средният CD индекс става по-малко положителен с десетилетията, което предполага спад в революционността. Във физическите науки CD индексът е спаднал от 0,36 до 0 между 1945 и 2010 г. Патентите също показват намаление: в областта „компютри и комуникации“ индексът спада от 0,30 на 0,06 между 1980 и 2010 г.; в категорията „лекарства и медицина” той се срива от 0,38 на 0,03. Социалните науки бележат най-голям спад, а биологията и биомедицината - най-малък.
Защо науката и технологиите очевидно стават все по-малко новаторски? Американският научен писател Джон Хоргън, който издаде „Краят на науката“ през 1996 г., смята, че ерата на хитовите открития е приключила. „Това съвпада с моя анализ, че науката се блъска в стена“, ми казва той, добавяйки, че не намира никаква утеха в оправданията. „Искам да виждам откритие след откритие - завинаги! Но за съжаление това не е начинът, по който работи науката.“ Хоргън твърди, че има толкова много истини за разкриване, толкова много парадигми за опровергаване, но ограничен революционен пул, от който може да се черпи.
Изследователите не са убедени в тезата за „лесния плод“, като казват, че е малко вероятно няколко дисциплини да бъдат „демистифицирани“ в същата степен едновременно. По-скоро „набъбването“ на научната продукция, сочат те, води до това, че учените овладяват все по-тесни области на знанието. „Ефектът на фунията“ ограничава възможността за нови идеи, които стимулират нови индустрии. Не е неправдоподобно да си представим връзка между този ефект и, да речем, кризата на производителността във фармацевтичната научноизследователска и развойна дейност или „Голямата стагнация“, описана от икономиста Тайлър Кaуен.
Тим Миншoл, професор по иновации в Кеймбриджкия университет, смята, че спадът в революционните изследвания е тревожен за човечеството. Той вярва, че цялата система заслужава внимателно разглеждане: от стимулите и бариерите, пред които са изправени хора, университети, компании и правителства, предприемащи рискови изследвания, до предизвикателствата пред разгръщането на радикални идеи, за да се улови пълната им социална и икономическа стойност. Но той предупреждава, че „революционните идеи сами по себе си не водят до прогрес… нуждаем се от надграждащи изследвания, които разширяват и тестват революционните идеи”.
Други отбелязват намалението на ръководените от компании изследвания след 70-те години: работата в корпоративни изследователски подразделения като Bell Labs и DuPont, например, донесе както търговски продукти, така и Нобелови награди. Днес, с изключение на гиганти като Meta и Google, повечето изследвания се провеждат в университети, където културата на „публикуване или загиване“ до голяма степен възнаграждава количеството пред качеството и постепенното пред радикалното.
В сравнение с преди 60 години има повече изследователи в повече институти, които публикуват повече статии в повече списания. Това количество обаче, според проучване от 2021 г., е довело до „затвърждаване на канона“ и също така е направило по-трудно да се отсеят важните научни пробиви. „Публикуване или загиване“ не може да бъде единствената изследователска мантра. Нуждаем се от добре подкрепена философия за „революция или закостеняване“.
13:29 | 05.02.23 г.
