През последните дни десетки хиляди хора излязоха на протести по улиците срещу новото дясно религиозно израелско правителство. По данни на полицията само в Тел Авив през уикенда са демонстрирали до 80 000 души. Демонстрациите са насочени главно срещу съдебната реформа, обявена от министъра на правосъдието Ярив Левин. Критиците смятат, че това не е нищо друго освен посегателство срещу върховенството на закона. Германският Die Zeit прави анализ на по-важните въпроси по темата.
Какво планира правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху?
Новото израелско правителство предлага и реформа, с която политиците ще имат контрол над Върховния съд на страната - едно от предложенията, обезпокоили Запада в съставянето на кабинета между консервативната „Ликуд" и крайнодесни и ултрарелигиозни партии. В конкретния текст, представен от правосъдния министър Ярив Левин, се създава възможността депутатите да приемат анулирани или обявени от Върховния съд за противоконституционни закони. Това е така, защото клаузата на практика ще премахне Върховния съд като контролен орган: Обикновено мнозинство от депутатите в Кнесета (местния парламент, б. ред.) може да отмени решението на съда и по този начин да приеме закони, които нарушават основните закони на Израел. Така властта върху законите де факто ще бъде съсредоточена в съответното коалиционно мнозинство.
Друг член дава възможност на Кнесета със 120 депутати да отменя решения на Върховния съд с мнозинство от 61 гласа (над половината) и увеличава ролята на политиците при избора на съдиите в тази и други институции. Последното ще стане, като политиците получат мнозинство в квотите на деветчленната комисия за назначения в съдебната власт и вземат още две места, които в момента са на адвокатската колегия на Израел. В момента четирима души в комисията са политици (от правителството и парламента).
Какво е основанието за съдебната реформа?
Като основание за плановете за реформа Левин посочва предполагаемата прекомерна намеса на Върховния съд в политиката. Освен това министърът на правосъдието твърди, че правомощията на съда са недемократични в своята същност. „Отиваме в избирателната секция и гласуваме, гласуваме, но отново и отново вместо нас решават хора, за които не сме гласували", казва той. Целта му е да се върне властта на избраните от народа представители. Реформата няма нищо общо с текущото дело за корупция срещу министър-председателя Нетаняху, твърдят управляващите. Самият премиер, срещу когото има обвинения в корупция, се представя често като жертва на враждебни медии и представители на полицията и прокуратурата, но атакува и израелския съд.
Досега Върховният съд можеше да отменя закони, приети от Кнесета, ако те нарушават основни права. Клаузата за правдоподобност също така дава на съда възможността да отхвърли правителствени решения на формални основания.
Какво казват критиците за реформата?
Противниците на съдебната реформа виждат в плановете на Левин атака срещу разделението на властите. Лидерът на опозицията и бивш министър-председател Яир Лапид обвини правителството в опит да разруши демокрацията и определи противопоставянето на реформата като „битка за душата на страната".
Председателят на Върховния съд Естер Хают нарече плановете „смъртоносен удар" върху израелската демокрация. Планираната съдебна реформа подкопава независимостта на съдебната власт и дава на Кнесета своеобразен празен чек за всяко възможно законодателство, казва той, а управляващата коалиция се отнася към съдебната система като към „враг". Главният прокурор Гали Бахарав-Миара заяви, че в планирания си вид реформата ще доведе до дисбаланс в разделението на властите. „Принципът на мнозинството ще измести другите демократични ценности“.
Джени Хестерман, историк и нов директор на чуждестранния офис на фондация „Хайнрих Бьол" в Тел Авив, е на подобно мнение. „Това, че правителството нарича плановете за реформи демократични, е коварно. Факт е, че „само" десет процента от израелците са гласували за крайнодесните партии, участващи в настоящото правителство", казва Хестерман в интервю за ZEIT ONLINE.
Левин отхвърля този вид критика. Той определи думите на Хают като доказателство, че съдебната система е политизирана. Нетаняху направи подобни коментари. На последните избори обществото било дало на правителството му „ясен мандат" за реформи, заяви той във видеопослание преди няколко дни.
След това Лапид се обърна директно към Нетаняху в Twitter: „Обществото не ви е дало мандат да унищожите демокрацията", написа той. По-голямата част от израелското население е против „прибързаните и разрушителни реформи" - включително избирателите на „Ликуд“, твърди бившият вече премиер.
Колко голям е протестът срещу плановете за реформи?
Израелската общественост протестира силно срещу плановете за реформи на израелското правителство. През последните дни десетки хиляди хора излязоха по улиците на Тел Авив срещу тези планове. По данни на полицията около 80 000 души са участвали в демонстрацията в събота, включително бившият министър на отбраната Бени Ганц и бившият министър на правосъдието Ципи Ливни. Ливни обвини правителството на Нетаняху, че води „война срещу демократичните институции на страната".
Протести се проведоха и в други градове, включително в Йерусалим и Хайфа. На много места хората демонстрираха със знамена на дъгата, а в Тел Авив се виждаха и палестински знамена. ЛГБТК общността (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални хора) се чувства особено застрашена от новото правителство в Израел. Няколко от крайно десните коалиционни партньори на Нетаняху в миналото многократно са изразявали анти- ЛГБТК настроения.
Мнозина демонстранти също така обвиниха Нетаняху, че съдебната реформа е самоцел. Планираните промени можело да помогнат на ръководителя на правителството да избегне присъда за корупция или дори да доведат до прекратяване на делото. От 2019 г. насам Нетаняху е обвинен в подкуп, измама и присвояване. Оттогава той многократно обвинява съдебната система в пристрастност.
Може ли съдебната реформа все още да бъде спряна?
Президентът на Израел Ицхак Херцог наскоро предупреди за конституционна криза, ако съдебната реформа бъде осъществена. Той заяви, че е решен да предотврати подобна криза и работи за диалог между различните страни. Израелският държавен глава обаче няма изпълнителни правомощия да предотврати реформите.
Експертът Хестерман смята, че чуждестранните партньори на Израел също носят отговорност. „За да се предотврати реформата, е необходим международен натиск - преди всичко от страна на САЩ, но също и от Европейския съюз", казва тя. „Никой не може да има интерес да види израелската демокрация напълно демонтирана по този начин. В тази ситуация като доброжелателен партньор на Израел другите демокрации трябва да поставят ясни стандарти пояснява тя.
Възможно е също така правителството да отстъпи под обществения натиск. Това се предполага от репортаж на Keshet 12. „Ликуд" може да е готова на компромис по отношение на реформата, съобщава телевизията, като се позовава на партийни източници. Ще бъдат необходими промени в съществуващата система, но „не в такава драстична форма, както в първоначалното предложение на Левин", заяви представител на партията пред телевизията.