Тази седмица Китай започна мащабни военни учения около бреговете на Тайван. Това е второ подобно мероприятие за по-малко от месец и последното от серия провокации от страна на Пекин, предназначени да сплашат Тайпе. Това беше фонът на посещението ми в Тайван миналата седмица, първата официална визита на бивш генерален секретар на НАТО, пише за Financial Times Андерс Фог Расмусен. Бях там, за да заявя пълната си подкрепа за свободата, демокрацията и правото на тайванския народ да решава собственото си бъдеще в мир.
Това беше второто ми идване на острова. За първи път го бях посетил през 1994 г., като млад член на датския парламент. Оттогава Тайван процъфтя икономически, превръщайки се в лидер в авангардните технологии и незаменимо звено в глобалната верига за доставки. Още по-важното е, че неговата демокрация се превърна в маяк на свободата не само за Азия, но и за целия свят.
Демократичната трансформация на Тайван би била впечатляваща при всякакви обстоятелства. Но фактът, че тя се случи, докато страната бе изправена пред ежедневни провокации от ядрен съсед, я прави забележителна. Трудно е да се пренебрегнат паралелите с Украйна и Русия: авторитарен лидер, който става все по-репресивен у дома и все по-агресивен в чужбина, реваншистка реторика за обединяване на родината, въоръжаване, насочено заплашително към една малка демокрация в съседство. Демократичният свят не успя да възпре руска инвазия срещу Украйна - не трябва да допускаме същите грешки с Китай. Трябва да извлечем правилните поуки от войната в Украйна, за да предотвратим такава в Тайванския пролив.
Първият урок е, че Украйна остава свободна страна, защото нейният народ беше готов да се бие. Доставките на оръжия се оказаха ефективни само защото украинският народ беше готов да умре, за да защити родината си. Възпирането на атака от страна на Китай се основава на достоверното убеждение, че евентуална инвазия ще има огромна цена. Решението на тайванския президент да удължи военната служба от четири месеца на една година е важно. Това изпраща сигнал, че Тайван е сериозен по отношение на собствената си защита и че народът му е готов да се бие за свободно и демократично бъдеще.
Вторият урок е важността на силния и единен отговор от страна на демократичния свят. След нахлуването на Русия съюзниците на Украйна доставят оръжия и налагат икономически санкции. Ако бяхме показали това единство след анексирането на Крим през 2014 г., това можеше да предотврати инвазията в Украйна. Демократичните лидери трябва да са ясни, че всеки опит на Китай да промени насилствено статуквото в Тайван ще предизвика също толкова единен отговор.
Европейските политици трябва да спрат да изпращат смесени сигнали. Китай разчита на износа към световните пазари, за да подхранва своя растеж. Той е много по-вплетен в глобалната верига на доставки от Русия, така че предварителното посочване на икономическите последици от една атака може да подейства като мощно възпиращо средство.
Трето, в крайна сметка оръжията са това, което има значение. Украйна успя да отблъсне първоначалната руска атака и да обърне хода на войната благодарение на доставката на превъзхождаща военна техника от своите съюзници, особено САЩ. Ако Украйна имаше тези възможности преди войната, Путин може би щеше да се замисли преди да започне пълномащабна инвазия.
Този урок е още по-важен за Тайван, който като остров е труден за снабдяване по време на война. За да окажем ефективен възпиращ ефект, трябва сега да дадем на Тайван оръжията, от които се нуждае, за да се защити. Китайският президент Си Дзинпин трябва да пресметне, че цената на една инвазия е просто твърде висока.
Многократните изявления на президента Джо Байдън, че САЩ ще помогнат на Тайван, ако Китай го нападне, също са важни. Това показва, че политиката на стратегическа неяснота е заменена от стратегическа яснота. Ако перифразираме известната максима, най-добрият начин да запазите мира е да дадете да се разбере, че сте готови на война.
Последният и най-важен начин за предотвратяване на китайски удар срещу Тайван е да се гарантира победа на Украйна в настоящия конфликт. Ако Русия успее да спечели територия и да установи ново статукво чрез сила, това ще създаде опасен прецедент. Китай и други автократични държави ще разберат, че на демократичния свят му липсва решимост и че ядреното изнудване и военната агресия работят. Урокът, който историята ни дава е, че мекото отношение към диктаторите не води до мир, то води до война и конфликти. Ето защо всички онези, които вярват в демократичния Тайван и основания на правила международен ред, трябва да работят, за да гарантират, че Украйна ще надделее.
Ако демократичният свят разбере тези уроци и действа сега, Тайван може да избегне ужасите, причинени на Украйна. Чрез нашата подкрепа можем да дадем възможност на народите на Тайван и Украйна да решават собственото си бъдеще. Такова, основано на принципите на свобода, демокрация и самоопределение.