Българските карти за самоличност от ново поколение се очаква да се появят в средата на 2024 г., обяви в прессъобщение германската технологична група Mühlbauer ID Services GmbH , която е част от консорциума, участващ в проекта на стойност 240 млн. лева.
Министерството на вътрешните работи представи подробности за новите лични карти през миналата седмица, защото проектът навлиза във фазата на спецификациите.
Първият етап от проекта предвижда изграждането на Централизиран център за персонализация и обновяването на Центъра за обществено записване в София. След това неговата инфраструктура ще бъде свързана със системите на МВР и полицията на България. За целта ще бъдат наети екипи, базирани в България и Германия, става ясно още от изявлението на Mühlbauer.
През декември 2022 г. българското МВР подписа договор с германския технологичен концерн Mühlbauer ID Services GmbH в консорциум със S&T за създаването на новата система за издаване на български документи за самоличност. Договорът е за 10 години и съдържа няколко вида документи за самоличност, като паспорти, лични карти, свидетелства за управление на МПС, разрешения за пребиваване и други.
Двете компании ще трябва да изградят централизираната система за новите лични документи заедно с цялата прилежаща инфраструктура за тяхното издаване и регистъра, като ще трябва да ги поддържат в продължение на 10 години. Другата част от заданието е да доставят над 1 млн. бланки за паспорти и 2,8 млн. бланки за лични карти. Освен това ще трябва да построят сградата, която ще се използва за целите.
Търгът беше първоначално обявен още през 2016 г. с двойно по-висока цена - 500 млн. лв., но премиерът Бойко Борисов я прекрати. Новата идея беше документите за самоличност да се поверят на държавна фирма с името "Център за предоставяне на услуги". Това не се случи и след това бе сключена обществена поръчка.
Проектът за новите документи за самоличност бе забавен с години, след като търгът се проточи във времето заради детайлната проверка на достъпа до класифицирана информация на участниците, а и заради питане на отпадналата германска компания Veridos GmbH българският Върховен административен съд поиска тълкувателно решение от Европейския съд. Спорът беше за тълкуването на членове 56 и 69 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент, когато „Възлагащите органи изискват от икономическите оператори да обяснят предложената в офертата цена или разходи, когато офертите изглеждат необичайно ниски спрямо строителството, доставките или услугите“.
Veridos е собственост на две германски дружества, Giesecke+Devrient GmbH и Bundesdruckerei GmbH. А още по-рано от надпреварата отпадна обединение In Groupe (Imprimerie Nationale) & Gemalto. В него влизат In Continu et Services SAS, IN - IDT SAS, Gemalto SA, Gemalto OY и Gemalto Sp.ZOO, както и консорциум между германската биометрична Dermalog Identification Systems GmbH и унгарската Any Security Printing Company PLC.
В новите документи за самоличност ще има вграден чип с биометрични данни и електронна идентификация, чрез която ще могат да се ползват електронните услуги на държавната и общинските администрации, както и електронен подпис. Такъв чип ще има и в удостоверенията за пребиваване на чужденци. Вграждането на биометрични данни в личните карти ще е по желание, а ако някой не желае в документите му за самоличност да има електронна идентификация, за това трябва да има изричен отказ от негова страна