Разпадането на Руската федерация - възможност, която не бива да се изключва

Въпреки наближаването на края на Студената война западните наблюдатели, достатъчно смели да предскажат разпадането на Съветския съюз, бяха малко на брой и със слабо влияние, пише за Financial Times Кейси Мишел, анализатор и разследващ журналист.

Териториалната цялост на СССР се приемаше за даденост. Онези, които смятаха друго – като Даниъл Патрик Мойнихан, американският сенатор, който през 1980 г. прогнозира, че разпадането на Съветския съюз ще бъде „определящото събитие на десетилетието“ – бяха до голяма степен игнорирани.

Така, когато съветската имплозия започна да обхваща Евразия, западните правителства бяха хванати неподготвени. Вместо да оформят контурите на разпадането на Съветския съюз, лидери като президентът Джордж Буш-старши, който публично изрази резерви срещу украинската независимост, просто се опитваха да следват събитията.

В ретроспекция е трудно да се разбере защо западните политици са били толкова късогледи. Москва беше затънала в неуспешна война в Афганистан, обременена със стагнираща икономика и все повече бореща се да запази контрола над своята колониална империя. Но отново и отново повечето западни функционери не виждаха разширяващите се пукнатини, които зееха пред тях.

Сега, когато Кремъл още веднъж губи хора и ресурси във външна война и отново се огъва под линеещата икономика, западните политици рискуват да бъдат хванати неподготвени за втори път. Точно както липсата на въображение не позволи на Запада да види задаващия се разпад на Съветския съюз, така същото нещо – и неспособността или нежеланието да се възприеме Руската федерация като колониалната империя, каквато си остава – заслепява западните политици относно потенциала ѝ за разпадане.

Нищо от това не означава, че териториалното разпадане на руската държава е неизбежно или дори нещо отвъд непосредствения хоризонт. Но тъй като жертвите продължават да се трупат и не се вижда краят на месианския реваншизъм на президента Владимир Путин, евентуалното разпадане на Руската федерация вече не може да се изключва. Западните политици трябва да започнат да се готвят за такава възможност по-рано, отколкото по-късно.

Има, разбира се, разлики между Съветския съюз и Русия на Путин. Вместо да подражава на демократичните реформи на Михаил Горбачов, Путин избра репресиите и централизацията. А демографски погледнато, етническите руснаци остават доминиращата националност.

Но подобно на Съветския съюз, Русия днес е федерална държава, съсредоточена около група от републики, представляващи родините на националности, колонизирани от Кремъл. Наследството на руския империализъм и колонизацията едва ли е изчезнало в тези райони - всъщност те стават все по-актуални и по-болезнени с всеки изминал ден.

Инвазията в Украйна на практика взриви мита за обединената Русия на Путин – не на последно място защото Кремъл се обърна към конкретни националности, като саха, татари и чеченци, свиквайки ги под бойните знамена. Гласовете на малцинствата, които се противопоставят на войната, са „по-радикални в сравнение със старите примери за конформизъм и мълчание“, както се изрази един активист. „Те говорят за колониализъм и империализъм, етническа и расова дискриминация.“

Често пренебрегвана в западните академични кръгове, руската колонизация на тези националности в Кавказ, Сибир и другаде е сходна с бруталността на европейската колонизация, оставяйки трайни обществени белези и разломи. Дори когато става дума за места като Бурятия, където се наблюдава по-голям изблик на антикремълска агитация, отколкото почти където и да било другаде, историята на колонизацията на бурятите - и как на Русия отне цял век, за да ги подчини напълно - остава до голяма степен неизвестна на Запад.

Сега войната на Путин превърна тези колонизирани националности в „пушечно месо“ за Кремъл. И пукнатините в руския империализъм се появяват по начини, напомнящи за късния съветски период.

Ясно е, че етническите малцинства в Русия не агитират открито за отцепване. Както наскоро каза един служител от правителството в изгнание на Татарстан: „Нашата борба за независимост все още не е започнала“. Освен това сепаратистките движения нямат гарантиран успех. Както след болшевишката революция и разпадането на Съветския съюз, Кремъл има история на потушаване на суверенитета на колонизирани националности, опитващи се да се освободят.

Този път може да е различно. Тези колонизирани националности не само наблюдаваха как обещанията на Кремъл за федерализъм отново се изпаряват, но и западните правителства са по-склонни да обявят Русия за това, което е: анахронична империя, решена да си върне бившите колонии и да ги добави към групата, която все още контролира. Всички движения, които се появяват в опозиция на този руски колониализъм, все повече си заслужават подкрепата.

Войната на Путин в Украйна рискува да превърне Русия в неуспешна държава с неконтролирани граници. Това дава шанс на националностите, колонизирани от Русия и хвърлени в пастта на конфликта, да претендират за суверенитет и свобода.

Следователно Западът трябва да е готов за това, което следва, включително евентуално разпадане в съветски стил. Историкът Майкъл Ходарковски написа през 2016 г.: „Не трябва да бъдем изненадани, ако един ден Руската федерация се разпадне, както стана със СССР.“ Всички империи в крайна сметка се разпадат. Мисленето, че Путин - и Русия - ще бъдат различни, е просто още един провал на въображението.