Хиляди привърженици на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро щурмуваха в неделя (местно време, б. ред.) висшите държавни институции в страната по време на бунт, който поставя на изпитание ръководството на президента Луис Инасио Лула да Силва само седмица след встъпването му в длъжност, предава Bloomberg.
Протестиращите в подкрепа на Болсонаро разграбиха конгреса и щурмуваха други правителствени учреждения, преди силите за сигурност да успеят да си върнат контрола над столицата. Късно в неделя властите ги бяха прогонили от правителствените сгради и възстановиха контрола си върху главния площад в столицата Бразилия. До момента са задържани около 170 души.
Протестиращите бяха окичени с бразилски знамена и носеха жълтата национална фланелка, свързвана с консервативната политика, когато нахлуха в конгреса, президентския дворец и сградата на Върховния съд в събитие, подобно на щурма над Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 г.
Mais imagens de destruição dentro do Palácio do Planalto. pic.twitter.com/T4X9IM3Qv8
— Metrópoles (@Metropoles) January 8, 2023Да Силва, който в неделя беше на около 700 км от столицата, за да посети пострадалите от наводненията в щата Сао Пауло, нарече протестиращите „фанатични фашисти" и обяви федерална намеса в Бразилия - извънредна мярка, с която федералното правителство временно замества държавните органи, отговарящи за обществената сигурност.
77-годишният лидер, знаменосец на латиноамериканската левица, обвини военната полиция на Бразилия, че не е предприела действия за овладяване на протестиращите, много от които бяха вървели повече от час, за да стигнат до президентския дворец. „Те не направиха абсолютно нищо", каза Да Силва за военната полиция, която има много поддръжници на Болсонаро в редиците си.
Самият Болсонаро осъди всички нападения срещу правителствени сгради. „Мирните демонстрации, в рамките на закона, са част от демокрацията", написа той в Twitter. „Въпреки това вандализмът и нахлуването в обществени сгради като днешните действия и като тези, практикувани от левицата през 2013 г. и 2017 г., са изключение", написа той, визирайки предишните вълни на протести в страната.
Бивш капитан от армията и приятел на Доналд Тръмп, Болсонаро все още не е признал публично, че е загубил изборите, които Да Силва спечели през октомври с 51% от гласовете.
В продължение на месеци Болсонаро твърдеше, че по време на вота през октомври е имало широко разпространени измами, без да представя доказателства, което поляризира избирателите в страната. Той подаде искане до избирателния съд за анулиране на бюлетините, подадени на повечето електронни машини за гласуване, което би отменило резултата от 30 октомври. Искането беше отхвърлено от съда.
Президентът на САЩ Джо Байдън нарече щурма „възмутителен", а лидерите от цяла Латинска Америка побързаха да изразят солидарност с Лула. В Twitter президентът на Чили Габриел Борич окачестви нападенията като „безпрецедентни", а колумбийският Густаво Петро призова членовете на Организацията на американските държави да се съберат и да приложат демократичната харта.
„Демокрацията е единствената политическа система, която гарантира свободите и ни задължава да зачитаме народната присъда", написа в Twitter президентът на Аржентина Алберто Фернандес.
„Малко вероятно е пазарите и икономиката да останат незасегнати. Простият модел на Bloomberg Economics показва, че ръст на политическата несигурност до нива, близки до тези от пика през април 2017 г., би могъл да отслаби курса на реала с 1,8%, да понижи цените на акциите с 3% и да съкрати икономическата активност през януари с около 0,7 процентни пункта“, казва Адриана Дупита, икономист за Латинска Америка в Bloomberg Economics.
Размириците в неделя последваха месеци на протести пред военни обекти от страна на привърженици на Болсонаро, които настояваха за намеса, за да предотвратят връщането на Лула на власт. В края на декември имаше сигнал за бомба в близост до летището в Бразилия. Повече от сто автобуса с привърженици на Болсонаро пристигнаха в столицата преди протестите в неделя.
Контролираният от държавата петролен гигант Petroleo Brasileiro SA следи за сигурността в рафинериите си, за да се увери, че не е изложен на протести, заяви в неделя новият главен изпълнителен директор Жан Пол Пратес.
Глейзи Хофман, председател на управляващата „Работническа партия“, разкритикува властите в столицата, че не са успели да предотвратят гражданските вълнения. Лула заяви, че полицаите, които не са успели да се противопоставят на протестиращите, ще бъдат подведени под отговорност.
Роберт Муга, съосновател на Igarape Institute, мозъчен тръст в Рио де Жанейро, нарече размириците „най-значителната заплаха за бразилската демокрация след преврата от 1964 г.“ и добави, че те ще бъдат „отпразнувани“ от много членове на бразилската крайна десница.
„Те ще го възприемат като призив за бъдещи безредици", казва Муга. „Днешното насилствено въстание е напомняне, че демокрацията никога не може да се приема за даденост“.
Самият Болсонаро така и не прие напълно поражението си на изборите през октомври и отиде на почивка в Орландо, Флорида, вместо да присъства на встъпването в длъжност на Лула.
Кристиан Линч, политолог в Държавния университет на Рио де Жанейро, заяви, че събитията от неделя ще нанесат необратими щети на движението на Болсонаро и че отговорът на всички власти ще бъде бърз и безпощаден.
„Това ще унищожи легитимността на крайната десница", казва той. „Системата ще сложи край на всякаква толерантност към тези хора“.
Болсонаро, който все още се описва като президент на Бразилия в профилите си в социалните медии, до голяма степен запази мълчание, след като загуби изборите през октомври - най-оспорваната президентска надпревара в историята на Бразилия.
През ноември, в първата си публична изява след загубата, Болсонаро обеща да спазва конституцията. Но в речта си през декември той заяви: „Нищо не е загубено. Единственият истински край е смъртта“. В последното си предаване на живо по Facebook, преди да замине за САЩ, той призова привържениците си да не „хвърлят кърпата“.
Хора, близки до администрацията на бившия президент, заявиха, че той се е притеснявал, че ако остане в Бразилия, може да бъде арестуван, обвинен в насърчаване на антидемократични действия.
От изборите през октомври насам групи поддръжници на Болсонаро лагеруват пред щабовете на армията в цялата страна и призовават военните да се намесят, за да го задържат на власт. Миналия месец протестиращите в подкрепа на Болсонаро палеха автобуси, влязоха в сблъсъци с полицията и се опитаха да проникнат в централата на федералната полиция в Бразилия.
Дори след встъпването в длъжност на Да Силва много от твърдите привърженици на г Болсонаро заявиха, че вярват, че церемонията по встъпване в длъжност е била фалшифицирана и че Болсонаро остава законният лидер на страната.
Някои политически анализатори оприличиха неделния акт на бунта от 6 януари 2021 г. в САЩ, при който привърженици на бившия президент Доналд Тръмп се опитаха да саботират преброяването на гласовете от Избирателната колегия, които дадоха президентските избори на Джо Байдън, припомня The Wall Street Journal.
„Това показва колко много предизвикателства предстоят пред демокрацията", казва пред медията Рафаел Кортес, политолог в базираната в Сао Пауло консултантска фирма Tendências.
Ибанис Роша, губернатор на федералния окръг, в който се намира Бразилия, написа в Twitter, че предприема всички мерки за овладяване на протестиращите и за наказване на виновните. Той добави, че е уволнил секретаря по обществена сигурност на федералния окръг Андерсон Торес, бивш министър на правосъдието на Болсонаро и началник на федералната полиция, за когото бразилската преса съобщи, че се намира в САЩ в неделя. Торес не е бил открит за коментар.