Дългоочакваното оттегляне на китайското правителство от политиката му за нулев Covid вдигна за кратко местните фондови пазари и засили оптимизма относно краткосрочните перспективи за растеж на Китай. Това обръщане на драконовската политика беше добре дошла новина, но оставя неразрешени основните пречки пред растежа. Справянето с тях ще изисква не само промяна на политиката, но и по-широко преориентиране на подхода на правителството, пише за Financial Times Есуар Прасад, професор в университета Корнел и старши сътрудник на института Брукингс.
Обръщането на правителството на 180 градуса може да се приеме като знак за гъвкавост или, което е по-неблагоприятно, като упорито нежелание да признае грешките си и да предприеме корекция на курса, докато не остане без избор. Това е важно, тъй като Китай ще се бори със сътресенията от задаващата се вълна от инфекции, докато икономиката се отваря. Националистическият подход може да работи добре за обединяването на населението около определени въпроси, но не и при справянето с вирус, срещу който местните ваксини изглеждат по-малко мощни от чуждестранните.
Политиката на Китай за нулев Covid имаше своите предимства, особено в задържането на смъртността, която сега вероятно ще скочи. Но имаше и своята цена. Тази политика вероятно ще остави дълготрайни белези върху икономиката, като възпрепятстваше силно рекламираните усилия на правителството да ребалансира растежа. Хаотичните и драконовски ограничителни мерки разстроиха всички видове икономическа дейност, но засегнаха особено силно потреблението на домакинствата и сектора на услугите. Индустриалната активност се държеше сравнително добре доскоро, но растежът на заетостта изостава и нивото на безработица се повиши значително.
Сега Китай е изправен пред по-лоша вътрешна и външна среда. Секторът на недвижимите имоти, който е основен компонент в богатството на домакинствата и двигател на икономическата активност, е в спад. Желанието на правителството да охлади прегряващия пазар и спекулативното покачване на цените на жилищата, последвано от стъпки за облекчаване на ограниченията и удържане на резкия спад на цените, само увеличи несигурността. Разчитането на експорта за излизане от кризата не е жизнеспособна опция, тъй като останалият свят се бори с рецесионни рискове. И макар че неотдавнашната среща между президента на САЩ Джо Байдън и китайския му колега Си Дзинпин мина добре, Америка очевидно няма намерение да отмени ограниченията върху износа на технологии, от които Китай отчаяно се нуждае.
Китай, за разлика от други големи икономики, изпитва ниска и спадаща инфлация. Народната банка на Китай облекчи паричната политика и може да продължи да го прави. Но тя е възпирана от опасения за финансови рискове и изтичане на капитал, ако разликите в лихвените проценти със САЩ се увеличат допълнително. Мерките за облекчаване на данъчното бреме и увеличаване на разходите в съответствие с прехода към зелена енергия също биха могли да подкрепят вътрешното търсене и да улеснят ребалансирането на растежа.
Пекин има дългосрочен план за преминаване към по-екологични и високотехнологични индустрии, генериране на местни иновации и технологична самостоятелност. Но това ще изисква по-добра финансова система, която насочва ресурсите към по-продуктивни части на икономиката, частни предприятия, които могат да работят без страх от произволна правителствена намеса и силна база от работници, владеещи новите технологии.
Всеки от тези елементи бе засегнат не само от несигурността откъм политики, но и от страховете от преминаване към по-командна икономика. Осигурявайки третия си мандат като президент, Си даде знак, че ще затегне контрола върху икономическите и политическите институции на страната, вместо да го разхлаби. Предприемачите бяха предупредени, че ще трябва да работят в рамките на тесни официални коловози, което едва ли благоприятства иновациите.
Основното предизвикателство за Пекин е как да съживи доверието на потребителите и бизнеса. За да могат потребителите да харчат и частните предприятия да инвестират, правителството трябва да осигури сигурност и гъвкавост на политиките. Тези неща се допълват, а не си противоречат. Превключването от разчитане на пазарни механизми към политики за командване и контрол само увеличава нестабилността и несигурността. С малкото механизми срещу концентрацията на власт, останали в една все по-централизирана система, желанието да се признаят грешките е от съществено значение.
Правителството на Китай има ясни и достойни цели за постигане на значително увеличение на жизнения стандарт и качеството на живот на населението чрез ребалансиране на растежа, технологично осъвременяване и по-екологично производство. При застаряващо население и все по-неконкурентоспособен нискоквалифициран промишлен сектор постигането на тези цели ще изисква нещо повече от лозунги. Би било добре Си Дзинпин да изразходва част от сегашния си голям, но намаляващ политически капитал, за да покаже гъвкавост, а не идеологическа твърдост, като позволи някои икономически и институционални реформи.
17:18 | 22.12.22 г.
