България получи днес средствата по първия транш по Националния план по възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв. (1,37 млрд. евро). Това съобщи днес на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов.
„Добрата новина е факт въпреки многото спекулации, че пари тази година няма да получим”, заяви вицепремиерът. Той похвали ударната работа на служебния кабинет по изчистване и решаване на няколко завещани проблема, които не са позволявали искането за плащането да се подаде веднага. По думите му превеждането на първия транш демонстрира доверието, което ЕК има към българските институции за извършване на необходимите реформи и мерки.
„Мерките са за технологична модернизация на малките и средни предприятия. Ще отидат и за вече започналото изграждане на третата линия на метрото, за системата "Тетра", а другата част - в новите процедури, които тепърва започват в идните седмици, енергийна ефективност, ВЕИ на покривите, външно изкуствено осветление за общините", посочи Пеканов. И добави, че всички инвестиционни проекти в Плана имат ясно зададени параметри и планове за изпълнение.
Пеканов съобщи, че искането за второто плащане в размер на 724 млн. евро, предвидено за първото тримесечие на 2023 година, ще се случи, когато бъдат изпълнени всички 66 мерки. Една от тях е отхвърленият тази сряда в парламента Закон за защита на лицата, които подават сигнали за корупция, уточни Пеканов. Той увери, че няма риск от загуба на средства, но има риск от забавяне, което поставя риска напред във времето да не изпълним всичко, защото имаме срок до 2026 година.
"22 мерки трябва да минат през парламента, някои от които ще минат през един закон - Законът за енергетиката", посочи Пеканов и уточни, че Народното събрание трябва да приеме общо 16 закона за тази цел.
"Средствата по Плана за възтановяване и устойчивост ще идват срещу реформи и срещу постигнати резултати", подчерта Атанас Пеканов. По думите му по-добрият стандарт на живот, по-добрата социална и образователна система, реформите, които трябва да се се направят, ще се случат само ако има политическа воля. "В противен случай рискуваме да останем в периферията", заяви вицепремиерът.
Пеканов каза, че условието за 40% намаляване на емисиите на въглероден диоксид трябва да бъде изпълнено до 2026 година. За момента не сме изчистили механизма, по който това може да се случи, заяви вицепремиерът.
На 31 август 2022 г. България представи на ЕК първо искане за плащане на 1,37 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), което обхваща 22 ключови етапи и цели. На 7 ноември 2022 г. Комисията прие положителна предварителна оценка на искането на България за плащане.
Положителното становище на Икономическия и финансов комитет на Съвета по това искане за плащане проправи пътя на Комисията да приеме окончателно решение относно изплащането на средствата днес, посочват от пресслужбата на ЕК.
Като цяло планът за възстановяване и устойчивост на България ще бъде финансиран с 5,69 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства.
16:22 | 16.12.22 г.
