Двойната игра на Си Дзинпин със Запада и Русия

През последните месеци китайският президент Си Дзинпин публично опитва да постави дистанция между Пекин и Москва, за да не попадне под санкциите на Запада, пише в анализ The Wall Street Journal. В същото време обаче Китай е истински "спасителен пояс" за Русия на фона на ограниченията, наложени над страната заради нападението над Украйна. 

Китайският президент е наредил покупката на евтин руски петрол, природен газ и като цяло насърчаване на икономическите отношения с Русия. Двете страни търгуват основно в китайски юани и опитват да намерят начин да подкопаят водещата роля на САЩ в световната политика и икономика и да преформатират световния ред. Но Пекин все още е твърде зависим от Запада по отношение на технологиите и има нужда от връзки с другите държави, за да може да реализира плановете си и да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света.

Освен това Си е изправен и пред най-сериозното икономическо забавяне на Китай от години, а само седмици, след като беше преизбран на поста си, започнаха и национални протести срещу строгите ограничения заради разпространението на коронавируса. 

Затова Китай се движи по тънко въже в последните месеци. Страната не осъжда директно войната в Украйна, но от друга страна не доставя оръжия или друга подкрепа публично за руския президент Владимир Путин, въпреки близките контакти на Си Дзинпин с него. Китайският президент подписа декларацията на Г-20 от Бали, в която доста завоалирано се осъжда руската инвазия в Украйна и категорично осъди дори публичното говорене относно възможността да бъде използвано ядрено оръжие.

Си Дзинпин е израснал със съветската история, култура и ценности, разказва още WSJ. Бащата на китайския президент, Си Джюнгсюн, е прекарал края на 50-те години на миналия век в СССР в изучаване на тежката индустрията в страната, след като лидерът Мао Дзедун започва кампания за изучаване на съветския модел на управление. 

Според някои анализатори този "комплекс" на Си Дзинпин е толкова дълбок, че никакви различия не могат да разклатят днес връзката Китай - Русия, особено и когато и двете страни виждат САЩ като своя основен противник и конкурент и когато и двамата лидери имат едни и същи амбиции да върнат славата на техните държави. 

WSJ посочва, че когато идва на власт през 2012 година китайският лидер променя много неща в структурата на партията по модел на своя руски колега. Си Дзинпин отнема от силата на постоянната комисия на Политбюро и това дава повече власт в ръцете му. 

Задълбочаващи се отношения

Отношенията между Китай и Русия започнаха да се затоплят още през 2014 година след анексирането на Крим. Тогава Пекин отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва и в условията на изолация Русия приема сътрудничеството. Си Дзинпин активира връзките си с Кремъл през 2017 година, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заявява, че ще работи за сближаване с Русия - нещо, което в Пекин приемат като заплаха за сигурността си.

Така, по данни на китайските митнически власти, стойността на двустранната търговия между Русия и Китай се разширява от 95,3 млрд. долара през 2014 година до 146,9 млрд. долара през миналата година. Очакванията са, че през 2022 година сумата ще бъде рекордна - 200 млрд. долара. 

Около половината от руския износ за Китай е петрол. Русия пък е все по-зависима от Китай по отношение на вноса на електроника, компютри и друга техника.

Владимир Путин с охота пристигна в Пекин за откриването на олимпийските игри през февруари 2022 година, докато делегации от САЩ, Великобритания и Канада отказаха официално да присъстват на церемонията по откриването, цитирайки липсата на гаранции за защита на човешките права в Китай. Тогава Си Дзинпин заяви категорично, че отношенията между Китай и Русия нямат граници. 

Няколко седмици по-късно Путин нареди нападение над Украйна, а според източници на WSJ китайският президент е обяснявал на американския си колега Джо Байдън, че не е имал предварително информация за плановете на Кремъл.Си Дзинпин е обяснил присъствието на Путин в Пекин като отговор на визитата на китайският лидер в Сочи при откриването на Олимпиадата през 2014 година. 

Си Дзинпин и Путин се срещнаха през септември по време на форум в Узбекистан, седнали в двата края на огромна маса. Руският президент използва случая да нападне САЩ, осъждайки напрежението около Тайван и изказа благодарността си към "китайските приятели за балансираната позиция относно кризата в Украйна". "Разбираме вашите въпроси и притеснения относно това", допълни Путин без повече подробности. 

От своя страна китайският президент обеща да работи с Русия за възстановяване на стабилността, показвайки се в ролята на добронамерена супер сила, коментира WSJ. По-късно по време на срещи с германския канцлер Олаф Шолц и с Джо Байдън Си Дзинпин осъди ядрената реторика на руския си колега. Това съвсем не означава, че той изоставя Путин, а просто доказва растящото господство в отношенията между двете страни, коментират анализатори.