Икономическото отделяне е навсякъде, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Наскоро видяхме множество съобщения на този фронт, включително хода на Apple да диверсифицира производството извън китайския „Айфон сити“, фабричен град на Foxconn в Джънджоу, който някога произвеждаше 85 процента от Pro линията телефони на компанията. След това дойдоха новините за утрояване на инвестициите на TSMC в местното й производство на чипове в САЩ, обявяването от Брюксел, че ще предложи свои субсидии за ускоряване на местното производство на чисти технологии и скока на индийските акции, тъй като мултинационалните инвеститори погледнаха към евтини нови производствени обекти - навсякъде, но не и в Китай.
Причините за тези промени варират от антиправителствени протести и смущения в китайски фабрики, през опасения за националната сигурност и домашния труд, до цената на горивото или емисиите от дългите транспортни маршрути. Но изводът е, че диверсификацията, регионализацията и локализацията на глобалните вериги за доставки едва са започнали и вероятно ще се разширят и задълбочат през следващите години. Това е не само защото законодателите все повече стимулират или настояват за това, но и защото има разрастваща се група от компании, предоставящи услугите и данните, които го правят възможно.
Всеки иска парче бизнеса, свързан с икономическото отделяне - от консултанти по риска, през големи рейтингови агенции и адвокатски кантори, до инвестиционни къщи и всякакви стартъпи, предназначени да помогнат на компаниите да очертаят или дори да конфигурират алтернативни вериги за доставки.
Майлс Арнон е главен изпълнителен директор на Re:Build, базирана в Масачусетс компания, която инвестира в локализирани промишлени стартъпи и помага на фирми да преосмислят своите вериги за доставки. Той казва, че работи с „голям брой компании, които разработват нов хардуер в области като чистите технологии, автомобилната индустрия, природните науки и строителството, и искат да го правят на местно ниво“. Това не е само поради геополитическия климат, но и защото те искат да избегнат кражбата на интелектуална собственост или да се възползват от предимствата на по-бързите иновации или по-краткото време за пускане на продукти на пазара, като произвеждат „местно за местните“.
На следващо място са големите мултинационални компании, които идват при Арнон, защото са в отделящи се индустрии, като технологиите, но са „забравили как да приготвят свой собствен таен сос“. По същество това означава, че те са разгърнали толкова сложен аутсорсинг, че буквално вече нямат представа как да правят свои собствени продукти сами.
Всъщност те може дори да не знаят кой произвежда тези продукти сега (или инвестира в тях) поради самия мащаб на корпоративната глобализация през последния половин век, особено между САЩ и Китай. Бизнес лидерите се нуждаят от подробни карти на риска, за да започнат да разбират собствените си вериги за доставки отвъд най-повърхностното ниво.
Това е мястото, където търговците на данни се намесват. Един от най-интересните е WireScreen, част от The Wire Digital Inc, базирана в САЩ платформа за новини и данни, фокусирана върху Китай и глобалните вериги за доставки. Тя следи 10 милиона компании, регистрирани да правят бизнес в Китай, и това, което разкрива, говори много за това докъде трябва да стигне отделянето. Компанията, която е набрала 14 милиона долара от инвеститори, включително Sequoia, е съоснована от Дейвид Барбоса, който беше удостоен с наградата "Пулицър" през 2013 г. за разкриване на корупция по най-високите нива на китайското управление.
The Wire използва данни с отворен код от държавния регистър на корпорациите в Китай, за да създаде 360-градусова карта на всяка голяма публична и частна компания, оперираща в страната. Това включва не само големи китайски държавни компании, но също средни доставчици и глобални мултинационални компании от Boeing до Google. След това тя превежда, прочиства и сверява данните с други източници, за да разкрие акционерите им, както и бизнес мрежите и асоциираните им фирми.
Резултатите са шокиращи. Доста обичайно е например да се намерят доказателства за компании под санкции, които си партнират с американски фирми, или компании от черния списък, контролиращи множество филиали извън него, което означава, че те биха могли законно да внасят стоки и услуги за техния санкциониран инвеститор или компания-майка. Въпреки че Wire не може да „види“ нарушения, тъй като не разполага с търговска статистика, тя редовно демонстрира платформата си пред държавни служители. Има много неща, за които те да се тревожат, дори отвъд икономическото отделяне. Например, данните започват да рисуват картина на изнасяне на богатство на места като Британските Вирджински острови.
Барбоса казва, че в момента платформата съдържа по-малко от 10 процента от данните, събрани от неговия екип. Въпреки това е ясно, че веригите за доставки са „струната, която можете да дръпнете, за да компрометирате непрозрачността на глобалните корпорации“, както той се изразява. Нищо чудно, че по-голямата част от близо 3-те милиона долара в абонаменти за данни на Wire досега идват от федерални изпълнители, регулаторни агенции, адвокатски кантори, аналитични центрове и консултанти.
Всеки корпоративен лидер или инвеститор трябва да има предвид това. Хората, които създават правилата, които оформят пост-неолибералния свят, и тези, които помагат на компаниите да ги спазват, добиват все по-ясна представа за това как компаниите оперират през границите. Едно е политиците да настояват за отделяне или дори да приемат закони, които го изискват, друго е всеки да има достъп до данни, които доказват дали компаниите спазват буквата на закона или не. Подозирам, че тази нова прозрачност ще разкрие възможности и предизвикателства, които бизнес лидерите и политиците едва започват да осъзнават.
15:50 | 25.12.22 г.
