Америка е узряла за трета партия

Бяха тежки 50 години за сините якички в Америка. Не само че делът на труда в националния доход на САЩ стабилно спадаше, с изключение на няколко кратки периоди (главно интернет бума през 90-те години), но и продължителността на живота също намаля. След като страната си осигури първия отявлен про-синдикалистки президент на страната след Линдън Джонсън, би трябвало да се вижда обрат. Фактът, че това не става, е по-малко отражение на Джо Байдън, отколкото на системата, която той оглавява, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Неговата партия обаче носи вина за неуспеха си да постигне резултат. В края на 2024 г. демократите ще са контролирали Белия дом в 20 от  последните 32 години. И въпреки това федералната минимална заплата стагнира на ниво от 7,25 долара на час, което е половината от това, което моята дъщеря тийнейджърка получава за гледане на деца. Канада и Обединеното кралство имат 50 процента по-висока минимална заплата. Единствени сред развитите държави, САЩ не успяват да гарантират родителски отпуск или отпуск по болест. Все още синдикализираните работни места в Америка са предимно в сектори, където те са най-малко необходими, като полицията и затворите.

Демократическата реторика е силно ориентирана към работническата класа. Действията на партията обаче са друго нещо. Наскоро Байдън изви ръцете на Конгреса да приеме закон, който забранява на железопътните работници да стачкуват, въпреки факта, че мнозинството от техните синдикати отхвърлиха сделката, предложена им от железопътните компании.

Техните оплаквания са по-малко свързани с пари, отколкото с баланса между работата и личния живот. Железниците са сред най-оптимизираните работни сили в САЩ, като са загубили около една трета от служителите си в годините преди пандемията. Умората и напрежението са широко разпространени при тези работни места, които включват множество последователни смени, често далеч от дома. Техните работници искат седем дни платен отпуск по болест. Но имат само един.

По-големият мотив за хода на Байдън беше разбираем – една стачка би разстроила американските вериги за доставки и би увеличила риска от рецесия. И все пак това беше първият голям тест за обещанието на Байдън да бъде „най-силният президент на трудещите се, който някога сте имали“.

През 1981 г. Роналд Рейгън показа, че е бил сериозен, като уволни стачкуващи ръководители на въздушно движение. Тук беше шансът на Байдън да направи също толкова силно изявление в другата посока. „Железопътната система на нашата нация е буквално гръбнакът на нашата верига за доставки“, каза Байдън. Изглежда, че не е достатъчен гръбнак, за да се отнасяме с достойнство към работниците й. Железопътните компании реализират достатъчно печалби, за да извършват редовно обратно изкупуване на акции.

В контраст, Байдън пое голям риск с опрощаването на студентските дългове, приблизително 400 милиарда долара от които ще бъдат анулирани през следващите години. Анализаторите са разделени относно това дали този ход е бил законен: действието на Байдън ще бъдат тествано в съдилищата. Няма съмнение обаче, че то е фискално регресивно.

Висшистите, дори задлъжнелите, печелят средно много повече от тези, които не са завършили висше. Въпреки че облекчението беше ограничено до тези, които печелят по-малко от 125 000 долара годишно, това все още е двойно повече от средния доход. Много от бенефициентите тъкмо започват да се изкачват по стълбата на бързо нарастващите доходи.

Защо Байдън направи това? Няма съмнение, че в САЩ има огромен брой обременени с дългове бивши студенти с дипломи, които не могат да им осигурят работа, за да изплатят това, което дължат. Едно внимателно таргетирано опрощаване би било справедливо.

По-валидният отговор за такова масово опрощаване е, че демократите са партията на висшистите. Независимо от вашата етническа принадлежност, колкото повече титли имате след името си, толкова по-вероятно е да гласувате за тях. Точно както републиканците се отплащат на своите донори с намаляване на данъците, демократите го правят чрез опрощаване на дългове.

Единствените, които липсват в картината, изглежда са „слабо образованите“, които Доналд Тръмп заяви, че обича. Въпреки че републиканците предлагат на работещата Америка икономика, която облагодетелства най-вече богатите, това все пак е по-добро от обещанията, които демократите се затрудняват да спазват.

В резултат на това работническата класа от всички цветове се приближава към републиканците. Повече американци с доход на домакинство под 50 000 долара годишно са гласували за републиканците, отколкото за демократите на междинните избори през ноември. Моделът се затвърждава с всяко от последните три гласувания. Той обхваща всички расови групи, включително афро-американците.

Тази тенденция е по-важна от това дали Тръмп и Байдън ще участват в президентската надпревара през 2024 г. Тя предвещава бъдеще на демократи, които са партията на студентските кампуси с културен дневен ред, който отчуждава нарастващ дял от необразованите бели и не-бели, и на републиканци, които са умели в яхването на негодуванието на сините якички спрямо елитите, които обаче са загрижени за техните нужди предимно на думи.

Едната партия е опасна. Другата изглежда не следва това, което казва. Америка е узряла за трета партия, а и четвърта. Може би един ден демокрацията в САЩ ще предложи по-добър избор.