По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
След заседание в петък правителството на Нидерландия излезе с позиция, че приветства последните две положителни оценки на ЕК за Шенген и неотдавнашния мониторингов доклад за върховенството на закона в Румъния. Заради това правителството на Нидерландия има положителна позиция към присъединяването на Хърватия и Румъния към Шенген. Не такава е оценката за България обаче. За страната ни Нидерландия смята, че предстоящият Съвет по правосъдие и вътрешни работи е твърде рано да вземе решение за присъединяването ѝ към Шенгенското пространство. Това се дължи главно на опасения за върховенството на закона и корупцията в България, което може да повлияе на гладкото функциониране на Шенгенското пространство и управлението на границите.
Нидерландия ще направи нова оценка „едва когато се докаже, че София е конституционна държава която е в състояние да се бори с корупцията и организираната престъпност", коментира външният министър Вопке Хьокстра. Според премиера Марк Рюте пък тази преоценка може да бъде направена „може би през следващата година".
В петък (2 декември) заместник-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев обяви, че партията му ще предложи кабинет на малцинството и ще го подложи на гласуване в Народното събрание. Той не пожела да каже нито кой ще приеме мандата в качеството на кандидат за премиер, нито какъв ще бъде съставът му, но подчерта, че това ще се случи до дни. Според медии партията на Борисов ще избира за премиер между Дончев и Десислава Атанасова. Лидерът на партията Бойко Борисов заяви, че правителството, което ще предложи ГЕРБ, ще бъде от експерти. Той увери, че тези експерти можели да стабилизират страната, а партията му щяла да продължи диалога с всички парламентарни партии, защото на България ѝ бил необходим кабинет, който да ускори работата по приемането на всички закони по Плана за възстановяване и устойчивост.
Реакциите бяха в няколко посоки. Съгласните за диалог са Йордан Цонев от ДПС и Стефан Янев от „Български възход“. В лагера на скептиците останаха Корнелия Нинова от БСП и Костадин Костадинов от „Възраждане“. „БСП за България“ няма да го подкрепи, ако внесат състав на кабинет, ще гласуваме против. „След промените в изборния кодекс е изключено „Продължаваме промяната“ да подкрепят мандат на ГЕРБ, каза Кирил Петков. Не беше оптимист и бъдещият му евентуален партньор Христо Иванов от Демократична България, но и двамата през седмицата гледаха към втория мандат.
ДПС, ГЕРБ и БСП надделяха в тежките денонощни, продължителни и емоционални дебати и решиха да има бюлетина във всички секции. Машината ще разпечатва бюлетината, а тя ще се брои ръчно. Резултатите ще се записват и на флашки, но протоколът от машината няма да се разпечатва. Остава въпросът дали президентът Румен Радев ще наложи вето. „Когато текстът на новоприетия закон постъпи в президентската институция, ще бъде разгледан най-детайлно и ще се произнеса“, каза държавният глава.
На този фон прокуратурата подхвана медийни публикации за манипулации на вота от 2 октомври. ДАНС трябва да направи проверката на целия процес на машинното гласуване заради обвинения, отправени между депутати. Главният прокурор Иван Гешев се е запознал с изказването на политици. „Аз съм се сезирал към момента от политически изказвания. Доколкото ми е известно, има определени действия, предприети от софийска градска прокуратура“, каза той. А Настимир Ананиев от „Продължаваме промяната“ определи като доста интересно това решение. Той обяви, че прокуратурата става играч на политиците към коалицията ГЕРБ, ДПС и БСП. „Има и 4 играч и той Гешев“, каза той. „През 2019 година имаха 500 000 невалидни бюлетини. Защо тогава прокуратурата не се включва да направи проверка?“. „Не може да се говори за манипулация за машинното гласуване“, каза служебният премиер Гълъб Донев. Кодовете за машинното гласуване са били достъпни за партиите, припомни той.
Парламентът одобри бюджета и догодина ще действа този от тази. Така минималната работна заплата ще остане 710 лева. Максималният осигурителен праг също остава на ниво 3400 лева.
Към края на октомври дефицитът е над 981 млн. лева. Във фискалния резерв има 12,9 милиарда лева. За ноември министерството очаква дефицитът да намалее до 610 млн. лв. и да достигне около 605 млн. лв. от началото на годината спрямо излишък от 4,8 млн. лв. към края на октомври, съобщават от ведомството. Традиционно през последните месеци на годината обаче разходите надхвърлят постъпленията. В същото време служебният премиер Гълъб Донев увери български граждани: „Няма да бъдете на студено и тъмно през тази зима“.
Иначе кабинетът даде през тази седмица на над 50 Ч000 семейства по 300 лева. Това е еднократната допълнителна енергийна помощ за отоплителния сезон. А социалната комисия одобри предложението минималната заплата да е 50% от средната. Социалните помощи ще зависят от официалната линия на бедност, а не от така наречения гарантиран минимален доход. Ученици от 2, 3 и 4 клас също ще получават еднократна помощ. Във вторник се чакат предложенията по решението за така наречения удължен бюджет, но КНСБ не чакаха и поискаха президентът Румен Радев да упражни влияние върху служебния кабинет, за да има все пак и редовен бюджет за 2023 г.
Междувременно природният газ поскъпна с близо 18,7%, цената е 146,09 лева за мегаватчас. Причината, обясни Иван Иванов от енергийния регулатор, е по-скъпото нагнетяване на газ в Чирен, който сега влиза в общия газов микс. В началото на ноември от "Булгаргаз" бяха заявили цена от 145,87 лева за мегаватчас, но на 1 декември са внесли заявление с цена от 146,83 лева за мегаватчас, след като в последните дни цената на природния газ на нидерландската борса TTF скочи рязко (до ниво от около 145 евро за мегаватчас спрямо около 120 евро за мегаватчас към 10 ноември, когато беше подадена прогнозата на "Булгаргаз"). От регулатора уточняват, че отново са установили неправилно включени разходи на "Булгаргаз" в размер на малко над 2,4 млн. лева. Заради това и искането на компанията не е удовлетворено и утвърдената цена е по-ниска.
До март догодина „Лукойл“ ще може да изнася нефтопродукти, произведени от руски петрол. Кабинетът удължи мярката, която изтичаше сега и е свързана с европейските санкции заради Украйна. Идеята е „Лукойл“ да работи, да произвежда евтини горива, да си плащат данъците и т.н. „Може да използваме тези печалби, които събираме, за да подпомагаме индустрията и потребителите“, защити идеята служебният министър на енергетиката Росен Христов, който обясни, че ако ние вземем контрола и по някакъв начин национализираме „Лукойл“, нямаме гаранция, че руската страна ще продължи да доставя петрол. „Трябва да контролира рафинерията и пристанищния терминал в Росенец, гласят идеите на Демократична България и на ДП, които имат известни нюанси. Ресорната енергийна комисия одобри предложението на ДПС в тази посока. „Последиците от подобна мярка може да са съдебни дела, предупреди служебният заместник-финансов министър Людмила Петкова. Русия може да се позове пряко на регламента за защита на своите интереси и да осъди държавата за щети. Служебният вицепремиер по икономическите въпроси Христо Алексиев обясни, че подобен закон може да създаде проблеми с доставките на дизел в България и да предизвика сериозни дефицити на горивото.
S&P запази рейтинга на страната, но понижи очакванията си за растеж на българската икономика през 2023 г. Така рейтинговата агенция очаква 0,8% ръст на БВП догодина. Според обосновката зад решението в краткосрочен план България е изправена пред политическа нестабилност и слаб растеж, които обаче се компенсират от ниска задлъжнялост и съответно по-слаб натиск за покачване на лихвените разходи. Друга ключова забележка е, че високата инфлация (прогнозно 15% тази и 9,8% следващата година), както и липсата на редовно правителство поставят под въпрос дали страната ще успее да приеме еврото от 2024 г.
Европа, ЕС и еврозоната
Държавите от ЕС се споразумяха за обща позиция в преговорите по Закона за чиповете на ЕС. Проектът, иницииран от Европейската комисия, има за цел да мобилизира общо 43 млрд. евро от публични и частни източници, за да насърчи производството на микрочипове в ЕС и по този начин да намали зависимостта на съюза от вноса, особено от Азия. Сега Парламентът на ЕС трябва да приеме своята позиция по Закона за чиповете, преди да започнат окончателните преговори с държавите членки.
Европейската комисия препоръча на държавите членки да замразят средствата на ЕС за Унгария. Според доклада обявените от Унгария мерки за реформа, насочени към подобряване на независимостта на съдебната система и към борба с корупцията, досега не са били достатъчни. Сега държавите членки трябва да вземат решение по препоръката до 19 декември. Необходимо е квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите на ЕС. От една страна, средствата са 7,5 милиарда евро, които Унгария първоначално трябваше да получи в рамките на бюджетния период на ЕС до 2027 г. Освен това средствата от фонда за помощ за коронакризата в размер на 5,8 млрд. евро ще бъдат спрени, докато Унгария не изпълни обявените стъпки за реформи. Миналата седмица Парламентът на ЕС вече гласува за спиране на плащанията.
Според Европейската прокуратура тя е разкрила „вероятно най-голямата измама с ДДС, разследвана някога в ЕС". Стойността ѝ се оценява на 2,2 милиарда евро. Твърди се, че мрежата, в която участват повече от 9 000 компании, е действала в 26 държави - членки на ЕС, и други трети страни, като е достигнала до Албания, Китай, Мавриций, както и до Обединените арабски емирства и САЩ. Методът се състои в получаване на приспадане или възстановяване на ДДС за вътреобщностна доставка на стоки, въпреки че този ДДС не е бил платен на компетентния данъчен орган. Европол изчислява, че тази „въртележка на ДДС" струва на ЕС почти 50 млрд. евро годишно.
Италианското правителство възнамерява да въведе данък върху свръхпечалбата през следващата година. 50% от свръхпечалбите ще бъдат удържани, ако приходите на дадено дружество в енергийния сектор през 2022 г. са били поне с 10% по-високи от средното ниво за периода 2018-2021 г. Данъкът обаче далеч не отговаря на концепцията, разработена от предишното правителство под ръководството на Марио Драги.
Безработицата в еврозоната спадна с 0,1 процентни пункта до 6,5 % през октомври. Това е най-ниското ниво от въвеждането на еврото. През октомври 2021 г. този показател е бил 7,3%.
Потенциалът за растеж на британската икономика изостава от този на всяка голяма икономика, с изключение на Мексико, поради сриващата се производителност и сериозния недостиг на пазара на труда, предупреждава Майкъл Сондърс, бивш анализатор към Английската централна банка (АЦБ). Сондърс, който приключи мандата си в регулатора през август и сега работи като старши икономически съветник в Oxford Economics, заяви, че неговият анализ на прогнозите относно 43 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че „ограничението на скоростта“ на икономиката на Великобритания ще бъде второ по големина в периода 2020-2024 г.
Хърватия, която ще влезе в еврозоната на 1 януари, прие първия си бюджет в евро, като заложи в него дефицит от 2,3% от брутния вътрешен продукт въз основа на прогнозата за икономически растеж от 0,7% през 2023 г. Бюджетът беше приет със 77 гласа „за“ и 50 „против“ в 151-местния парламент. „Това е първият деноминиран в евро бюджет на Хърватия“, заяви финансовият министър Марко Приморац при представянето на бюджетните планове. „Въвеждането на еврото ще засили икономиката ни, ще бъде котва на стабилност, ще ни направи по-устойчиви и защитени от външни сътресения и кризи и ще допринесе за подобряването на инвестиционния климат“, каза Приморац пред депутатите.
Инфлацията в еврозоната се понижи за първи път от 17 месеца, подхранвайки надежди, че ценовият ръст може би е преминал своя пик и предстои да забавяне. Според експресната оценка на Евростат средната инфлация през ноември е 10% на годишна база спрямо 10.6% през октомври. Възможно е данните да показват повратна точка, но оптимизмът би бил прибързан, тъй като очакванията са инфлацията да не си отиде бързо, а да остане над нормалните си нива чак до 2025 г.
Правителството на Китай намекна за евентуално смекчаване на политиката на нулевия Covid. Заместник-губернаторът Сун Чунлан заяви, че пандемията се намира в „нов етап", в който омикрон вариантът е „станал по-малко патогенен" и повече хора са били ваксинирани. Мерките на властите за овладяване на ситуацията по-рано предизвикаха протести на много места - най-големите публични демонстрации срещу правителството от десетилетия насам.
Групата за недвижими имоти Evergrande се надява да постигне споразумение с кредиторите си относно планираното преструктуриране на дълга. Конкретните предложения трябва да бъдат финализирани до края на февруари или началото на март, съобщи компанията в рамките на процедурата си по ликвидация в Хонконг.
Бившият държавен и партиен лидер на Китай Дзян Дзъмин почина на 96-годишна възраст. Дзян изигра важна роля за отварянето на китайската икономика и за членството на страната в Световната търговска организация (СТО).
Северна Америка
Президентът на САЩ Джо Байдън защити от критиките на ЕС своята политика в областта на търговията и субсидиите. САЩ няма да се извинят за закона за борба с инфлацията, който инициираха, заяви Байдън по повод посещението на френския президент Еманюел Макрон. Въпреки това той заяви, че има „дребни неща", които могат да бъдат обсъдени и решени.
ЕС, и по-специално Франция, разкритикуваха пакета от закони за енергийна сигурност и борба с изменението на климата на стойност 430 млрд. долара за това, че ощетява европейските компании и ги кара да се преместят в САЩ. Макрон нарече плановете „свръхагресивни" спрямо френските компании и предупреди, че „тези решения ще разделят Запада". Германският министър на икономиката Роберт Хабек също обяви намерението си да реагира с контрамерки на прекомерните субсидии в САЩ.
Пентагонът сериозно обмисля да изпрати на Украйна нов тип прецизно управляеми боеприпаси за реактивните артилерийски установки HIMARS и M270, които имат много по-голяма далекобойност в сравнение с използваните в момента муниции. Става въпрос за системата Ground Launched Small Diameter Bomb (GLSDB), която е с обсег 150 км и още преди няколко години е разработена от Boeing и SAAB. Основното предимство на тази технология е, че преработва съществуващи стари и свалени от въоръжение неуправляеми ракетни боеприпаси и им дава нов живот, превръщайки ги в „умни".
Работодателите в САЩ са наели повече служители от очакваното през ноември, а заплатите се повишават с най-бързия си темп от близо година – сигнал за устойчивия инфлационен натиск, който засилва шансовете за допълнително увеличение на лихвите от страна на Федералния резерв. Броят на наетите извън селскостопанския сектор в САЩ се увеличава с 263 хиляди през миналия месец след ревизираните 284 хиляди през октомври, сочи нов доклад на Министерството на труда. Безработицата се задържа на ниво от 3,7%, докато средното почасово трудово възнаграждение нараства двойно повече спрямо прогнозите след ревизия в посока нагоре за предходния месец. Оценките на икономисти, анкетирани от Bloomberg, предвиждаха 200 хил. новонаети и ниво на безработица от 3,7%.
Войната в Украйна
Между 10 и 13 хиляди украински военни са загинали през деветте месеца от руското нападение срещу Украйна, обяви президентският съветник Михайло Подоляк. Това са първите данни за броя на загиналите от края на август, когато главнокомандващият украинските въоръжени сили съобщи за близо 9000 убити украински военнослужещи. Според Подоляк до 100 000 руски войници са били убити след нахлуването на 24 февруари, а още между 100 и 150 хиляди са били ранени, изчезнали или неспособни да се върнат в битка.
Продължава руският обстрел на Херсон и околностите, където украинските власти разследват предполагаеми военни престъпления на руските сили, извършени преди изтеглянето им миналия месец. Според украинската армия Русия премахва ядрените бойни глави от остаряващи стратегически крилати ракети и ги изстрелва срещу Украйна, за да изтощи украинските системи за въздушна отбрана.
Съюзниците от НАТО изразиха твърда решимост да продължат да предоставят бърза и ефективна помощ на Украйна за преодоляване на различните кризи, които я връхлитат. Около това се обединиха външните министри от Алианса на срещата им в Букурещ. Сред основните теми на срещата беше снабдяването на Украйна с оръжие и оборудване, за да може да възстанови пораженията в енергийната мрежа и да преживее зимата под руски обстрел. Украинският външен министър Дмитро Кулеба изтъкна, че ще продължи да убеждава Германия да предостави на Киев зенитно-ракетните системи Patriot, които тя е готова да изпрати в Полша.
08:23 | 05.12.22 г.
