Полша и Унгария са лошите момчета на Европейския съюз, които се подкрепят една друга от известно време. Инвазията на Владимир Путин в Украйна сега вероятно ще доведе до разпада на любовната им афера, пише Politico.
Последният опит на ЕС да накаже Будапеща за начина, по който задушава демокрацията, може да бъде моментът, в който Полша ще разкрие колко ужасена е от някогашния си партньор.
Всичко това сочи към някои променящи се съюзи в рамките на ЕС, предизвикано от началото на войната, която бушува близо до границите на блока вече 9 месеца. Макар че новото правителство на Италия може да изпрати положителни вибрации към Унгария, Полша може да тръгне в обратната посока. В дългосрочен план това може да направи Орбан по-изолиран, когато се опита да се противопостави на Брюксел.
Макар да имат общата амбиция да отблъснат политиката за върховенство на закона на блока, Унгария и Полша сега се оказват във „все по-токсична връзка“, посочва Якуб Ярачевски, координатор изследвания в базираната в Берлин неправителствена организация Democracy Reporting International. „Но това е връзка, в която са затънали“, казва той.
Проруската позиция на унгарския министър-председател Виктор Орбан е тази, която развали нещата.
Последните политики, които дразнят Варшава, са ветото на Орбан върху спасителен пакет на ЕС за 18 млрд. евро, насочен към Украйна, и върху световна сделка за минимална корпоративна данъчна ставка – ходове, които Унгария възприема като начин да притисне Европейската комисия да освободи средства, които в момента е спряла заради нарушаването на демократичните свободи от Будапеща.
Докато преди инвазията на Путин Варшава можеше да възприеме това като справедлив курс на действие, сега когато заема твърда позиция спрямо Русия и се стреми да помогне на Украйна, безмилостната тактика на Орбан може да преобърне това.
Спорът върви към своя край до дни, когато правителствата ще гласуват замразяването на повече средства от ЕС за Унгария. Комисията официално ще предложи този ход в сряда. Полша е изправена пред избора да продължи да осигурява политическо прикритие за Будапеща или да се отцепи, казват представители на ЕС.
Двете страни отдавна се подкрепят взаимно, като всяка налага вето на наказанията, наложени върху другата от Комисията - така нареченият процес по член 7, който спира правото на глас на правителствата в ЕС, когато има нарушение на основните ценности на съюза.
Комисията задейства процедури срещу двете столици заради отстъпление от демокрацията, но тъй като тази санкция изискваше съгласието на всички други страни от ЕС, Унгария и Полша успяха да се спасят взаимно.
Предложението на ЕК в сряда е свързано със замразяването на 7,5 млрд. евро редовни фондове на ЕС и 5,8 млрд. евро средства от плана за възстановяване на Унгария, докато правителството на Орбан не изпълни 27 реформи, включително антикорупционни мерки и съдебни реформи.
След това темата се предава на столиците на ЕС, които ще трябва да одобрят с условие плана на Унгария в рамките на фонда за възстановяване след , както и да замразят фондове за 7,5 млрд. евро.
Решението трябва да бъде взето на среща на финансовите министри, насрочена за 6 декември, но повече яснота ще има след срещата на постоянните представители в ЕС в четвъртък.
Унгария не изключва въпросът да стигне до срещата на лидерите на ЕС в средата на декември.
„Предложението на Комисията беше студен душ за нас, защото нямаше други признаци, че ще има проблем с доверието“, каза унгарският министър на развитието Тибор Наврачич, отговарящ за преговорите с ЕС, в интервю за Politico тази седмица.
До известна степен решението на Полша този път ще бъде по-скоро символично, сочещо към политическо пренареждане в рамките на ЕС, отколкото да има някакъв конкретен ефект. Дори ако Полша и Италия — където изборите през септември доведоха до създаването на консервативно правителство с проруски елементи — гласуват заедно с Унгария, вероятно и двете решения ще бъдат приети с квалифицирано мнозинство, равняващо се на 55% от страните от ЕС, представляващи 65% от населението на блока. Това би накарало Унгария да получи одобрение, но не и средства, докато не изпълни всички поискани реформи.
На този етап не е ясно как Полша ще гласува по въпроса за отпускането на средства за Унгария, казват официални лица, но много ще зависи от това дали Будапеща ще премахне ветото си, особено върху помощта за Украйна.
Полша също има личен интерес. Тя се стреми да си изпроси европейски средства от Брюксел и показва малки признаци на желание за промяна. Тъй като изборите следващата есен изглеждат все по-оспорвани, правителството има интерес да спечели одобрението на Комисията за плащанията.
В знак, според Ярачевски, че „полското правителство бавно се поддава“, Върховният съд на Полша постанови, че Игор Тулея – съдия, превърнал се в символ на опозицията срещу съдебната политика на правителството – може да се върне на работа, след като беше отстранен за две години след обвинения в неправомерни действия от държавните прокурори.
Полското правителство не е отговорило на искане за коментар.
11:07 | 30.11.22 г.
