За Украйна Крим е мястото, откъдето започна всичко. От гледна точка на Киев фактът, че Западът е позволил анексирането на полуострова от Русия през 2014 г., което е в разрез с международното право, е направил възможна инвазията в цялата страна. Сега, когато самите руснаци са прогонени от Херсон, връщането на Крим отново е на една ръка разстояние - било то с военна сила или на масата за преговори.
Ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски Андрий Ермак наскоро заяви, че мир с Русия може да има само ако Москва приеме границите от 1991 г. „Ще се върнем“, обяви и шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов в онлайн изданието „Украинска правда“. И добави: „Да, с оръжие“.
Това, което звучи самонадеяно в лицето на една ядрена сила, е повече от мечта. Има голяма вероятност Крим да се превърне в решаващия театър на тази война. След многобройните си военни успехи Киев не само увеличава натиска на думи, но и украинските сили навлизат все по-дълбоко в окупираните райони в близост до полуострова. Самият Крим все още е извън обсега на украинските ракети и артилерия. Ако обаче град Мариупол, превзет от Русия в началото на инвазията, бъде превзет, полуостровът ще бъде отрязан от най-важния в момента маршрут за доставки - сухопътния път през окупираната Югоизточна Украйна.
Това би било сериозен проблем за Русия - особено защото частично повреденият Керченски мост вече не е достъпен като алтернативна линия за доставки и може да се очакват нови атаки. Освен руския Черноморски флот в Крим е разположена и голяма армейска част. Още преди началото на инвазията през февруари Москва бе подсилила допълнително войските си там - според украинското военно разузнаване с два до три тактически батальона. Ако доставките до тях бъдат отрязани, Путин може да бъде принуден да действа. Най-голямото завоевание на неговото президентство ще бъде заплашено. Безпрецедентна загуба на контрол, която вероятно няма да остане без политически последствия.
Мнозинството от руснаците подкрепят Путин
Слуховете за възможен опит за преврат в Кремъл се носят от известно време. Но едва ли има признаци, че Путин действително е политически изолиран и отслабен. Според проучване на независимия руски социологически институт „Левада“ през октомври рейтингът на президента сред населението е бил 79%. Много малко руснаци обвиняват лично Путин за катастрофалния според тях ход на войната, въпреки че в същото време 88% заявяват, че са „много загрижени“ или „загрижени“ за настоящата ситуация в Украйна. Само 36% искат да се продължи военната операция, а мнозинството (57%) подкрепят преговорите.
Въпреки това нито изтеглянето от Киев през пролетта, нито от Лиман в Източна Украйна не навреди на репутацията на Путин. Според ръководителя на „Левада“ Лев Гудков дори загубата на Херсон, който беше анексиран малко преди освобождаването му от украинските войски в началото на октомври, едва ли ще промени значително рейтинга на кремълския лидер.
„Цензурата и пропагандата ще смекчат значението на това събитие и тежестта на поражението“, каза Гудков пред руската телевизия RTVi. Виж, с Крим няма да е толкова лесно.
Путин: Крим е „свещено място“ за Русия
Докато повечето руснаци проявяват слаб интерес към анексираните територии в Украйна - освен Херсон, още Луганск, Донецк и Запорожие - Крим, според Путин, има статут на „свещено място“ за руския народ, чието анексиране е възстановило „историческата справедливост“. Полуостровът е и популярна дестинация за почивка. Но едва когато през август, в най-подходящото време за пътуване, огромен облак дим се издигна над военната база в Саки след бомбардировка и затъмни небето на плажа на курортния град, войната навлезе на първо място в колективното руско съзнание.
Още по-голям би бил ефектът от украинско настъпление в Крим. От военна гледна точка обаче настъплението на полуострова създава много проблеми. „Това би било изключително труден акт, който Киев вероятно няма да си позволи да предприеме, докато другите фронтове са все още отворени“, казва военният експерт Густав Гресел от Европейския съвет за външни отношения (ECFR) в интервю за ntv.de. Украйна вече не разполага с достатъчно боеприпаси и оръжия, казва Гресел, и няма военновъздушни сили или военноморски флот. А Крим е силно укрепен. Единственият вариант е атака по няколкокилометровия сухопътен мост, който свързва континенталната част на Украйна с Крим. Това обаче би било доста рисковано.
Бившият главнокомандващ на американската армия в Европа Бен Ходжис е далеч по-оптимистично настроен. Веднага след като украинската армия доближи с далекобойната си артилерия, включително с ракетните установки HIMARS, до руските военни бази в Крим, мостът над Керченския проток ще се превърне в „покана за отстъпление“ за руснаците.
Според Ходжис това може да стане още през лятото на 2023 г. Въпросът е как ще реагира Путин при подобен сценарий. Западните съюзници на Киев са все по-загрижени, че той може да ескалира още повече войната като ответна мярка. „Няма да има руски президент, който да върне Крим“, заяви бившият канцлер и приятел на Путин Герхард Шрьодер пред Der Spiegel през 2021 г. Е, поне за това може и да е прав.
10:39 | 25.11.22 г.
