Тристранният съвет не постигна съгласие за по-високи пенсии и майчински

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не успя да постигне съгласие по отношение на предложенията за законови промени при обезщетенията за майчинство и преизчисляването на пенсиите, предложени три от партиите - БСП, "Продължаваме промяната" и ДПС.

На днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени три законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) – на "БСП за България“, „Продължаваме промяната“ и на ДПС, предава БТА.

Предложението на „БСП за България“ е за две преизчисления на пенсиите – от 1 януари 2023 г. и от 1 юли 2023 г. 

От "Продължаваме промяната" предлагат промяна на „швейцарското правило“, така че вместо доходите на пенсионерите да се индексират с половината от нарастването на осигурителния доход и половината от инфлацията, да се избира показателят, който расте по-бързо, и да се прилагат 100% от него. Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов каза, че подкрепя като цяло предложението. Ася Гонева заяви, че КНСБ не го подкрепя. 

От ДПС предлагат редовната наборна военна служба да се зачита за действителен стаж. Техният законопроект за промени в КСО не срещна подкрепа от работодателите. От КНСБ също възразиха срещу предложението. То бе подкрепено от КТ „Подкрепа“.

Законопроектите не срещнаха подкрепа от бизнеса. Част от работодателите изтъкнаха, че промени относно пенсиите трябва да стават само в бюджетна процедура, каквато към момента няма. 

Срещу промените се обяви председателят на Тристранния съвет Лазар Лазаров, който е вицепремиер и социален министър. „По-нататъшни преизчисления въз основа на един или друг параметър в пенсионната формула водят единствено и само до задълбочаване на неравенствата, от една страна, и от друга – нарушаване на осигурителния принос“.

По отношение на предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда на „БСП за България“ Националният съвет за тристранно сътрудничество също не постигна съгласие. Предложението е да се създаде механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), като се взема предвид средната работна заплата към 31 октомври.

Предложението е МРЗ за страната за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на текущата година и да не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България каза, че не подкрепя искането за вдигане на МРЗ и не одобрява предложението на „БСП за България“.

Българска стопанска камара категорично не приема подобен подход при приемането на МРЗ в страната, както се предлага в законопроекта, заяви Добри Митрев.

Останалите работодателски организации също не подкрепят законопроекта. 

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, каза, че по темата за МРЗ никога не може да се постигне съгласие с бизнеса. Той коментира, че законопроектът на „БСП за България“ дава възможност да се изпълни Директивата на Европейския парламент (ЕП) за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Манолов потвърди, че КТ „Подкрепа“ подкрепя законопроекта.

От КНСБ също подкрепят законопроекта. Те предлагат обаче да се коригира предложението, като се посочи, че за МРЗ ще се взема предвид размерът на средната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.

Въпросите, които са предмет на директивата, се нуждаят от допълнителна дискусия, изказа мнение вицепремиерът Лазаров. Той обясни, че директивата е приета и е публикувана в официалния журнал на Европейския съюз, има я и в българска версия, така че всеки би могъл да я прочете и да извади съответните заключения.

В края на дискусията служебният заместник-министър на труда и социалната политика Емил Мингов заяви, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на МРЗ съгласно изискванията на директивата, но счита, че това не може да стане по начина, по който предлага законопроектът на „БСП за България“. 

Националният съвет за тристранно сътрудничество не подкрепи и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от БСП, с който се предвижда предоставянето на еднократна помощ за всяко второ и трето дете в размер на 10 минимални работни заплати за работещи родители, които са осигурени минимум 24 месеца преди раждането, съобщава БГНЕС.

Промените предвиждат още помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за I клас, както е в момента, но и за децата от II, III и IV клас. А семействата, чиито деца са записани в I и VIII клас в държавно или общинско училище за учебната 2022 – 2023 г., да имат право на еднократна помощ за ученици в размер на 300 лева, която да се изплаща на два пъти, като доходите на семействата са без значение.