Войната в Украйна и пандемията от коронавируса са само част от причините, заради които ЕС трябва да се пребори със зависимостите си и да диверсифицира източниците на стоки и суровини. Но дали Брюксел научи тези уроци?
Когато започна пандемията от коронавируса европейските страни разбраха, че внасят най-елементарни медицински изделия и медикаменти, включително и парацетамол, и то от един източник - основно Китай и Индия. Прекъснатите вериги на доставки бяха първият сигнал за страните от общността. Последва войната в Украйна, която вече затвърди факта, че зависимостта от един доставчик е пагубна. А дали тези уроци са достатъчни?
Според Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел - по-скоро да. Първият дипломат на общността коментира пред Euractiv, че страните винаги ще са зависими, но трябва да има баланс. Той обясни още, че първоначално ЕС са смятали своята зависимост от Русия за "прагматизъм" - заради ниската цена на газа. "Игнорирахме какъв е Путин и какво прави заради евтин газ. Нека не бъдем чак толкова прагматични", призова Борел.
Според него енергийната диверсификация е възможна. "Виждаме, че Европа може бързо да се адаптира - зависимостта от руския природен газ падна от 40% на 7%", казва Върховният представител.
Разбира се, част от тази адаптивност е възможна и благодарение на факта, че китайската икономика се забави заради все още строгата политика по отношение на коронавируса и потреблението на енергоизточници в страната се сви. До есента Пекин пренасочваше своите танкери с втченен природен газ от САЩ към Европа, което спомогна за нагнетяването на газохранилищата и по-спокойното посрещане на студените месеци.
Сега ЕС започва да обръща по-голямо внимание на алтернативните източници, сред които и страните от Централна Азия. Те са в много деликатна ситуация, заради връзки си с Русия - културни, икономически и политически, признава Борел. Войната в Украйна обаче накара правителствата на много от страните в региона да се отдръпнат от Москва и да търсят други съюзници. Според Борел доказателство за това е, че петте бивши съветски републки в Централна Азия не подкрепиха Русия по време на гласуването на резолюцията, осъждаща войната в Украйна през март.
Тогава в подкрепа на Украйна гласуваха 143 държави, 35 се въздържаха и само пет се обявиха против резолюцията - Русия, Северна Корея, Еритрея, Сирия и Беларус. Киргизстан, Узбекистан, Казахстан,Туркменистан и Таджикистан или не участваха в гласуването, или се въздържаха, което е показателно за нагласите в тези страни, смятат в Брюксел и се опитват да ги привлекат на своя страна.
Един от начините е инициативата "Глобален портал" (Global Gateway), която планира инвестиции от 300 млрд. евро до 2027 година за справяне с глобални предизвикателства - изменението на климата, здравна сигурност и подкрепа на световните доставки. Това е нашият начин да покажем своите амбиции, коментира Борел пред Euractiv.
Според него инициативата, макар и да не звучи "толкова секси", ще се противопостави на китайската "Един пояс, един път" (One Belt, one Road). На критиките, че средствата по нея са съществено по-малко спрямо китайските, Борел отговаря, че това е само началото. Нещо повече - ЕС е основен инвеститор в страните от Централна Азия - около 40% от преките инвестиции в петте държави идват от европейски компании, и общността трябва да бъде партньор и в други отношения, на който страните могат да разчитат.
Върховният представител на ЕС критикува и бавното подписване на търговски споразумения между ЕС и трети страни. "Трябва да използваме възможнистите, които имаме - особено икономическите връзки", казва той и допълва, че Китай например подписва подобни споразумения с държави от Южна Америка за шест месеца, а същото отнеме поне 3 години в ратификации от страна на ЕС. Общността също така бавно "губи Африка".
14:57 | 21.11.22 г.
