България, Румъния и Хърватия отговарят на условията за влизане в Шенген и Съветът на ЕС трябва да им позволи без забавяне да участват пълноценно в Шенгенското пространство. Това се казва в приет в сряда политически документ от Европейската комисия.
В продължение на години тези държави членки допринасяха значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на пандемията, а неотдавна и когато бяха изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна, посочват от ЕК.
Макар че трите държави вече са частично обвързани с правилата на Шенген, контролът по вътрешните граници с тези държави членки не е премахнат и поради това те не се ползват от пълните предимства, които произтичат от членството в Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Ставането на пълноправен член на Шенгенското пространство е изискване за тези държави членки и следователно следва да им бъде разрешено да го направят, при условие че изпълняват условията, поясняват от ЕК.
Според органа разширеното Шенгенско пространство без контрол на вътрешните граници ще направи Европа по-сигурна - чрез засилена защита на общите ни външни граници и ефективно полицейско сътрудничество. Европа ще стане и по-просперираща - чрез премахване на загубата на време по границите и улесняване на контактите между хората и бизнеса, както и по-привлекателна - чрез значително разширяване на най-голямото в света общо пространство без контрол на вътрешните граници.
България е въвела стабилно управление на границите с ефикасно наблюдение на границите и системни гранични проверки. Борбата с трансграничната престъпност е приоритетна и се управлява и чрез международно полицейско сътрудничество, включително с Европол. Шенгенската информационна система е добре изградена. България също така е показала, че разполага с необходимите структури, за да гарантира спазването на основните права, като гарантира достъп до международна закрила и спазва принципа на забрана за връщане, се пояснява в документа.
За Румъния се изтъква, че има висококачествено и силно управление на границите, включително наблюдение на границите и систематични гранични проверки, както и също упражнява международно полицейско сътрудничество. Борбата с незаконната миграция и трафика на хора са два приоритета, по които Букурещ работи активно. Що се отнася до зачитането на основните права, Румъния разполага с ефективни структури за гарантиране на достъпа до международна закрила при спазване на принципа на забрана за връщане.
Иначе още през 2011 г. България и Румъния успешно приключиха процеса на оценка на Шенген. Съветът призна завършването на процеса на оценка в две отделни заключения на Съвета, но вече повече от 11 години не е вземано решение на Съвета за премахване на вътрешните граници. Предвид изминалото време от 2011 г. насам, както и с цел укрепване на взаимното доверие и като признание за развитието на шенгенските правила от 2011 г. насам, през март 2022 г. България и Румъния издадоха съвместна декларация в Съвета. Двете страни поканиха екип от експерти на доброволна основа под координацията на ЕК, които да разгледат прилагането на последните развития на шенгенските правила.
Тази доброволна мисия за установяване на фактите, която се проведе през октомври 2022 г., потвърди, че България и Румъния не само са продължили да прилагат новите правила и инструменти, но и че са засилили значително цялостното прилагане на Шенгенската архитектура във всичките ѝ измерения. Освен това тези две държави доказаха, че имат образцови постижения в прилагането на шенгенските правила.
През декември 2021 г. пък Съветът потвърди, че Хърватия е изпълнила необходимите условия за присъединяване към Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници. Процесът на оценка се проведе в периода 2016-2020 г. Той включва успешно целево посещение за проверка през 2020 г., за да се провери изпълнението на действията в областта на управлението на външните граници. Хърватия е положила значителни усилия, за да гарантира, че контролът на външните граници е в съответствие със задълженията в областта на основните права.
По-специално, през юни 2021 г. Хърватия създаде независим механизъм за наблюдение, който предвижда независим мониторинг на правата на човека на свързаните с границите операции, включващи мигранти и лица, търсещи убежище, се казва в изявлението на ЕК. Механизмът се ръководи от независим консултативен съвет. Хърватия беше първата държава членка, която въведе такъв механизъм. На 4 ноември 2022 г. беше подписано ново споразумение за разширяване и укрепване на Независимия механизъм за наблюдение. В това ново споразумение са отразени изцяло всички препоръки, отправени от Консултативния съвет на 27 октомври 2022 г.
Какви са заключенията на доброволната мисия в България?
В съответствие със своята координираща роля и следвайки принципите на Шенгенския механизъм за оценка и наблюдение, ЕК организира мисия за установяване на факти в Румъния и България от 9 до 14 октомври 2022 г. Предвид конкретната цел и широкия обхват на мисията екипът на място се е състоял от 17 експерти от държавите членки (двама експерти от Германия, Гърция, Франция, Полша, Швеция и по един експерт от Чешката република, Дания, Унгария, Норвегия, Португалия, Словакия и Словения) и петима експерти от ЕК. Представители на Frontex, Европол и Агенцията за основните права са участвали като наблюдатели. Тези агенции са предоставили оценки на риска и уязвимостта, за да се гарантира стратегическата насоченост на мисията за установяване на фактите.
В България са били посетени главна дирекция "Гранична полиция", включително Национален координационен център, регионална дирекция "Гранична полиция" Летища, Граничен контролно-пропускателен пункт Летище София, Граничен полицейски участък Калотина, Регионална дирекция "Гранична полиция" Елхово, граничен полицейски участък Сливенград, граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, тристранен полицейски митнически координационен център с Турция и Гърция, областна дирекция на МВР Хасково, Главна дирекция "Национална полиция" и Столична дирекция "Полиция“. Визити е имало и в дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи, както и в специалния дом за временно настаняване на чужденци в Любимец. Посетени са били и неправителствените организации Център за изследване на демокрацията и Международна организация за миграция.
След финализирането на шенгенската оценка на България през 2011 г. българските власти са положили значителни усилия в прилагането на достиженията на правото от Шенген, като същевременно бързо и ефикасно са предприели необходимите мерки за справяне с външните и вътрешните предизвикателства, пред които ЕС се изправи през последните години с оглед гарантиране на сигурността на Шенгенското пространство. Въпреки трудното си географско положение България демонстрира висока степен на ангажираност в осигуряването на ефективен отговор на миграционния натиск и свързаните с него предизвикателства, се казва в специалния доклад.
България също така предприе необходимите мерки за прилагане на промените в достиженията на правото от Шенген от 2011 г. насам и продължава да работи за пълното прилагане на новото законодателство.
Страната е укрепила управлението на своята система за външните граници и връщане въз основа на национална стратегия за интегрирано управление на границите. Тази стратегия отразява по подходящ начин мерките за ефективно управление на преминаването на външните граници и справяне с миграционните предизвикателства, както и със заплахите по тези граници, особено по границата с Турция, като по този начин допринася за справяне с тежката престъпност с трансгранично измерение и за осигуряване на високо равнище на вътрешна сигурност в ЕС.
В това отношение съществува ясна верига на командване и контрол от национално до регионално и местно равнище. Дейностите по граничен контрол се извършват въз основа на анализ на риска от достатъчен брой надлежно обучени гранични полицаи и при пълно зачитане на основните права. България разполага с адекватно ниво на наблюдение на границите, ситуационна осведоменост и гранични проверки, включително системни проверки на пътниците в съответните бази данни, а ситуационната картина и ситуационната осведоменост, както и прилагането на Европейската система за наблюдение (EUROSUR) са достатъчни за подпомагане на управлението на границите. Сътрудничеството с Frontex както по отношение на външните граници, така и по отношение на връщането, функционира добре, заключават експертите.
Предвид големия и непостоянен миграционен натиск България разглежда въпросите на връщането на мигрантите като приоритет, за да ограничи неразрешените вторични движения. Съществува последователен подход за връщане и обратно приемане - от задържането до извеждането. В това отношение българските органи разполагат с адекватна осведоменост за ситуацията и са въведени съответните оперативни приоритети. Полагат се всички необходими усилия, за да се гарантира, че гражданите на трети държави без право на престой се задържат и незабавно се насочват към процедурата за връщане.
Поради географското си положение България е изправена пред външни предизвикателства при осъществяването на връщането, по-специално високите миграционни потоци от Турция, невъзможността за връщане на граждани на трети държави, които не са турци, в Турция като страна на транзитно преминаване, както и несъществуващото или ограничено сътрудничество на ЕС с основните трети държави (Афганистан, Иран, Ирак и Мароко). Недостатъците в условията на задържане в България са повлияни и от големия брой незаконно пребиваващи граждани на трети държави.
България управлява международното полицейско сътрудничество по ефективен и активен начин и отговаря на изискванията на достиженията на правото от Шенген в тази област. Приоритетите в борбата с престъпността се основават на подробна оценка на риска, в която се определят оперативните цели на отговорните звена, придружени от показатели за резултатите.
На оперативно ниво полицейските служители са оборудвани с мобилни устройства, които позволяват справка с национални и международни бази данни и правят патрулите по-ефективни. Това също така улеснява процедурите по връщане, тъй като полицейските служители незабавно разполагат с цялата необходима информация и ще насочат случая към миграционните власти. Със своите съседи България е подписала оперативни споразумения, които позволяват трансгранично наблюдение и преследване. В тази рамка България отделя специално внимание на нелегалната имиграция, както е видно от Центъра за полицейско и митническо сътрудничество с Гърция и Турция (Капитан Андреево), където през последните пет години уведомленията за незаконно преминаване на границата са се утроили.
Шенгенската информационна система е добре внедрена, а крайните потребители получават непрекъснато обучение.
Националната стратегия за превенция и борба с корупцията се прилага ефективно на всички равнища, укрепена от превантивните мерки и строгите дисциплинарни процедури, за което свидетелстват регистрираните сигнали за корупция и последващите ги досъдебни производства, се казва още в анализа.
Нова проверка в момента
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обяви, че от вторник в трите държави се намира допълнителна мисия за проверка, след като парламентите на Нидерландия и на Швеция заявиха, че искат още информация, преди да могат да вземат решения.
"Има някои оставащи въпроси", каза комисарят, като цитира издаването на визи и защитата на данните като въпроси, които представляват проблем за някои държави, за да подкрепят по-специално България и Румъния.
Нидерландия все още не е решена дали да подкрепи кандидатурата на Румъния и България за Шенген. Позицията на Швеция по отношение на разширяването също не е ясна, тъй като новото ѝ правителство може да не получи необходимата подкрепа, за да подкрепи трите кандидатури в парламента. Шведските демократи, които подкрепят кабинета на малцинството в законодателния орган, са против, а опозиционните социалдемократи изискват от правителството да представи анализ на последствията, заяви лидерът на партията Магдалена Андершон.
В сегашната мисия има и пратеници на Нидерландия, както и представители на полицейските и на миграционните власти от Швеция, които не са участвали в първата експертна мисия.
По-рано през месеца парламентите и на двете държави изразиха резерви по готовността на България и на Румъния за Шенген, изтъквайки основно аргументи, свързани с борбата с организираната престъпност и с корупцията.
За пореден път ЕК поясни, че няма формална връзка между условията за Шенген и Механизма за сътрудничество и проверка, с който ЕС следи от 15 години върховенството на правото, борбата с корупцията, а в България и с организираната престъпност. Румънският външен министър Богдан Ауреску заяви, че е получил уверение от шведския си колега, че скандинавската страна няма да се противопостави на влизането.
"Продължаваме да полагаме дипломатически усилия", заяви Ауреску пред репортери в Букурещ в сряда. "Получих уверение, че позицията на сегашното шведско правителство не се е променила в подкрепа на нашата кандидатура", каза той, цитиран от Bloomberg.
Какво следва?
Под ръководството на чешкото председателство на 8 декември Съветът по правосъдие и вътрешни работи ще гласува за пълното участие на България, Румъния и Хърватия в Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници. Йохансон обаче добави, че Прага предвижда отделно гласуване на кандидатурата на Хърватия, за която няма възражения да влезе в Шенген, и второ гласуване за България и Румъния.
Шенгенското пространство е най-голямото пространство за свободно пътуване в света, като понастоящем в него участват 22 държави от ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), както и 4 асоциирани държави извън ЕС (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн). Ирландия запазва правото си на отказ от премахване на контрола по вътрешните граници.
Страните, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да преминат през поредица от оценки, за да се потвърди дали изпълняват условията, необходими за прилагането на шенгенските правила. След като мисиите за оценка по Шенген потвърдят готовността на държавата членка да се присъедини към пространството без контрол на вътрешните граници, е необходимо единодушно одобрение от всички останали държави членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Европейският парламент също трябва да даде своето съгласие.
На 10 ноември 2022 г. Европейският парламент даде положително становище по проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Хърватия. На 18 октомври 2022 г. Европейският парламент прие резолюция, с която приканва Съвета да разреши на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство.
14:43 | 16.11.22 г.
