Издаването на безсрочни облигации ще покаже, че Сунак е сериозен

След катастрофалното финансово представяне на Лиз Тръс като министър-председателка на Обединеното кралство първата задача на нейния наследник Риши Сунак е да увери пазарите, че е професионалист. Той трябва да признае притесненията на пазара относно дефицитното харчене, които се проявиха напълно при сътресенията, последвали „мини“ бюджета на бившия финансов министър Куаси Куартенг, пише за Financial Times финансистът и филантроп Джордж Сорос.

Но Сунак трябва да внимава да не наложи прекалено строги икономии, предизвиквайки пълномащабна финансова криза в страна, която е изправена пред много препятствия, включително недостиг на достъпни жилища и задаваща се пенсионна криза.

За да се справи с тези проблеми, той има полезен инструмент на свое разположение: издаването на безсрочни облигации. Понякога наричани „военни облигации“ или „консоли“, безсрочните облигации имат дълга история в Обединеното кралство. Те са издадени за първи път през 1752 г., а по-късно са използвани за консолидиране на дълга, натрупан по време на Наполеоновите войни (затова са били наречени „консоли“). Тези войни бледнеят в сравнение с глобалното бедствие, причинено от Covid-19. Издаването на „Covid консоли“, за да се помогне за справяне с последиците от бедствие, изглежда изключително разумно.

Основното предимство на безсрочните облигации е, че главницата никога не трябва да се погасява; само купонът трябва да бъде плащан, докато облигациите са в обращение. Настоящата лихвена среда може да не изглежда най-доброто време за емитиране на безсрочни облигации, тъй като купонът би бил доста висок. Но това няма значение. Облигациите могат да бъдат обратно изкупени (след „ограничителен“ период) и заменени с друга безсрочна облигация с по-нисък купон. Безсрочните облигации са идеалният инструмент за разрешаване на сериозна финансова криза като настоящата. Липсата на изплащане на главницата осигурява огромно предимство, което прави незначителна временната цена на високия купон. Този финансов инструмент може да помогне за разрешаването както на жилищната, така и на пенсионната криза.

Пенсионните фондове в Обединеното кралство изпитват затруднения да управляват портфейлите си от британски ДЦК, тъй като лихвените проценти се покачват и Английската централна банка (АЦБ) се освобождава от активите, натрупани по време на количественото облекчаване (QE). Пенсионните фондове не знаят какво да очакват от АЦБ.

При QE АЦБ закупи дългосрочни британски ДЦК чрез краткосрочен лихвоносен кеш, което постави банката в затруднено положение. Повишавайки лихвите, за да се бори с инфлацията, АЦБ едновременно вдига разходите си за финансиране и понижава цените на държавните облигации. В комбинация това ще генерира големи загуби за банката.

Ако АЦБ беше защитена от политиката, тя можеше да пренебрегне тези счетоводни загуби. И все пак това са трудни времена; АЦБ не може да игнорира политиката, когато определя монетарната политика, което затруднява пенсионните фондове да управляват своите портфейли.

Министерството на финансите може да облекчи ситуацията, като замени (чрез суап) дългосрочните облигации на АЦБ с по-краткосрочни книжа. (От своя страна АЦБ може да намали това, което плаща върху паричните резерви.) Това би смекчило матуритетното несъответствие при АЦБ, би намали излагането ѝ на загуби и би облекчило политическите ограничения, които затрудняват прогнозирането на ходовете на централната банка. Това би било добре дошло за пенсионните фондове.

Но това също така би съкратило падежите на дълга на финансовото ведомство. То би могло да компенсира това чрез издаване на безсрочни облигации, което би имало допълнителната полза от създаването на единен ликвиден бенчмарк, който да закотви дългия край на пазара на британски ДЦК. Това би разрешило друга трудност, пред която са изправени пенсионните фондове - относителната неликвидност на дългосрочните ДЦК, създадени чрез QE. Като накара Министерството на финансите да издаде безсрочни облигации, Сунак ще покаже, че е сериозен, което ще му осигури подкрепата на финансовите пазари.

Съществува обаче реална опасност правителството на Сунак да възприеме по-консервативен подход. Предложих безсрочни облигации през януари 2020 г., когато лихвените проценти бяха много по-ниски, пише Сорос. Нямаше отговор. Намирам повторното назначаване на Суела Брейвърмън за министър на вътрешните работи за обезпокоително. Ограничаването на имиграцията ще повиши разходите за заплати и ще подхрани инфлацията. Ако това е пътят, който Сунак избира, преобладаващият оптимизъм на финансовите пазари няма да бъде оправдан.