Неотдавна чеченският лидер Рамзан Кадиров определи войната в Украйна като борба срещу „сатанизма". Целта била „сатанизация" на страната, заяви държавният глава на руската република в публикация в услугата за съобщения Telegram във вторник.
„Давам ви думата си, че ще ги нападаме всеки ден и всеки ден ще ги унищожаваме", разказва Кадиров, наричан още „кръвожадното куче на Путин" заради бруталността си. „Няма да задържим тези демони, ще ги изгорим“, казва Кадиров. Той нарича войната срещу Украйна „джихад"; в Чечения мнозинството от населението е мюсюлманско, включително и самият Кадиров.
Да, объркани глупости, които със сигурност могат да бъдат обяснени на фона на руския религиозен пейзаж. След разпадането на Съветския съюз християнската православна църква е религията на мнозинството в Русия. Приблизително 70% от населението се определя като принадлежащо към нея.
Но какъв е източникът на тази идентификация? Пред германското издание Tagesspiegel богословката Регина Елснер от Центъра за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS) в Берлин цитира следното уравнение, според което християнската църква адресира към хората в Русия по следния начин: „Всеки, който е руснак, е и православен християнин, а всеки, който е православен християнин, представлява „единствената истинска вяра" в света, която трябва да бъде защитавана“.
„Руската православна църква, оглавявана от патриарх Кирил I, се позиционира като антизападна институция, подобно на политическото ръководство в Кремъл. Западните ценности, като либерализъм или секуларизация, се разглеждат със загриженост“, казва Елснер.
Въпреки това далеч не е факт, че руското общество се състои предимно от строго православни християни. Напротив. Мнозинството от него почти не познава основите на вярата, а и посещаемостта на църковните служби в Русия е доста ниска, казва Елснер. Това е по-скоро „културна идентификация", която обединява многобройните християни в страната.
Как в крайна сметка могат да се преплетат националистически и империалистически, както и клерикални идеи наскоро отново стана ясно от изказване на Кирил I. При откриването на 24-ата сесия на Световния руски народен съвет в Москва във вторник патриархът заяви, че бъдещето на човешката цивилизация е в опасност, за което е виновен Западът с неговата идеология за секуларизма и глобализацията. Налице, според него, е „епохална борба между доброто и злото".
Докато Русия оставала „остров на свободата", щяло да има шанс и за останалата част от света да „промени хода на историята и да предотврати глобалния апокалиптичен край", каза Кирил.
Но в какво точно се състои обвинението на чеченския лидер Кадиров в сатанизъм? Това не е нещо ново - още преди анексирането на Крим през 2014 г. се чуха подобни коментари.
През 2012 г. украинската феминистка група „Фемен" бе дискредитирана в руски православен портал в сатанински конспиративни теории. „Темата за сатанизма се повдига отново и отново през последните години и умишлено се продава от Православната църква на хората в Русия като заплаха от Запада. Наративът, че последователите на Руската православна църква са преследвани в Украйна, също не е нов", уточнява богословката Елснер.
Но защо след осем месеца на „специална операция" сега Москва е склонна да обяви „свещена война"? За разлика от териториалните успехи или икономическите последици, „именно подобни наративи държат хората в Русия фокусирани върху войната", казва в тази връзка Елснер. И обратното, това би означавало, че Путин ще трябва да прибягва до все по-крайна пропаганда, за да оправдае войната си пред своите сънародници.
Дали това е с цел да се създадат условия за вербуване на религиозни малцинства?
Военните експерти от американския мозъчен тръст Institute For The Study Of War (ISW) дават още едно обяснение в доклада си за ситуацията. „Руските официални лица все по-често се опитват риторично да свържат войната на Русия в Украйна с религиозни концепции, които се предполага, че са важни както за християните, така и за мюсюлманите", се казва в доклада.
Позоваването на „сатанизма" в Украйна и борбата срещу него вероятно ще се харесат на религиозните малцинства в руските въоръжени сили, обясняват експертите на ISW. Съответно особените мнения на тези малцинства трябва да се отхвърлят още в зародиш. „Обявяването на война на религиозна, но не и на откровено християнска основа, вероятно е опит за преодоляване на религиозните различия", се казва в доклада за ситуацията. Освен това трябва да се създадат условия за „по-нататъшно набиране на етнически и религиозни малцинства за борбата в Украйна“, поясняват специалистите.