Спадащата раждаемост скоро ще бъде глобален проблем

Някои казват, че светът ще свърши в огън. Други - в лед. Но като гледам демографските тенденции в развития свят, аз съм съгласен с тези, които залагат на стълбищните лифтове за инвалиди, пише колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Стивън Буш. Или, както казва шефът на Tesla Илон Мъск, „цивилизацията ще умре в памперси за възрастни“.

По-богатите държави имат застаряващо население и по-ниска раждаемост. Това не са изцяло лоши новини: по-старите общества обикновено имат по-ниски нива на насилие и политическа нестабилност от по-младите. Но те също имат по-ниски темпове на икономически растеж и не винаги са добри граждани на света. Обединеното кралство, например, произвежда по-малко лекари, отколкото има нужда на глава от населението. Квалифицираните професии като медицината винаги ще бъдат географски мобилни, но когато задоволяването на вашите собствени здравни нужди се основава на ловуване на персонал от по-бедните страни, е трудно да твърдите, че сте отговорна или състрадателна нация.

По-важното е, че трябва да обръщаме внимание на причината за намаляващата раждаемост в богатия свят, защото трябва да приемем, че тя представлява бъдещето на нашата планета, ако, както се надяваме, целият свят продължи да става по-богат, по-здрав и по-добре образован.

Някои от причините за намаляване на раждаемостта очевидно са доброкачествени. В голяма част от богатия свят броят на бременностите, завършили с раждане в ранна юношеска възраст, сега е толкова нисък, че е статистически незначим. В световен мащаб делът на младите жени, които раждат преди 18 години, е едва 15 процента. Като се има предвид, че здравословните проблеми, свързани с майчинство, са сред петте най-големи убийци на момичета на възраст от 15 до 19 години по света, това е неоспоримо положително и произтича от по-голямата репродуктивна свобода и по-лесния достъп до контрацептиви.

Но в богатия свят не всички причини за спада на раждаемостта са толкова положителни. В Обединеното кралство, въвеждането през 2017 г. на лимита за две деца относно исковете за детски надбавки беше, според British Pregnancy Advisory Service, „важно“ при вземането на решения от жените. Това накара много британски левичари да твърдят, че намаляващата раждаемост в страната е резултат от нейните социално-икономически разделения. Нищо чудно, че по-малко хора избират да имат деца, ако не могат да си позволят дом и са изправени пред големи разходи за грижи за децата.

Това има интуитивен смисъл, но някои данни сочат, че спадът в раждаемостта в богатия свят се е оказал устойчив на по-големите разходи за семейни стимули и други социални мерки. В Обединеното кралство това, което движи спада на раждаемостта, всъщност е нарастващата бездетност сред средната и висшата класа. Вярно е, че създаването на домакинства във Великобритания се е забавило, но далеч не е ясно дали това се дължи основно на бедността или неравенството.

Според анализ на Службата за национална статистика, жените с дипломи са почти два пъти по-склонни да останат без деца, отколкото жените без дипломи. Като се има предвид, че жените са най-големият двигател на увеличеното участие във висшето образование в световен мащаб, това предполага много рязко увеличение на броя на домакинствата без деца в бъдеще.

Истинската причина според мен не е несправедливостта на жилищния пазар или разходите за грижи за деца, а работното място. С няколко щастливи изключения майчинството е ужасна сделка от икономическа гледна точка за работещите жени. Въпреки че за съжаление има недостиг на висококачествени проучвания по този въпрос, подозирам, че моделът, който виждаме в данните за Обединеното кралство, би бил още по-ярък, ако отделим репродуктивния избор на жените от този на мъжете, които изкарват повече.

Нарастването на така наречените „алчни работни места“ – където напредъкът ви е тясно свързан с това каква част от личния си живот сте готови да пожертвате – е допълнително възпиращо средство да имате деца. Но някои политици отричат ​​това да е проблем: един министър наскоро ми каза, че те не са толкова притеснени от оставащата разлика в заплащането между жените и мъжете, защото тя е „просто“ наказание за майчинството.

Разбира се, повечето хора, които имат деца, не без основание ще ви кажат, че майчинството е страхотно. Като цяло нежеланието за загуба е мощна сила при вземането на решения. Някой, който има кариера, която харесва, и който няма подкрепящ работодател, няма да е склонен да повярва, че неговото хипотетично дете ще компенсира загубата на доходи и престиж на работното място. Писателят Ричард Рийвс оприличи икономическото въздействие на раждането върху средната жена на „метеорит“. Едва ли е изненадващо, ако жените се стремят да избегнат сблъсъка.

В богатия свят засега това е проблем, който властите могат да „решат“ чрез имиграция. Но тъй като богатството, образованието и просперитетът се разпространяват, единственият начин да се предотврати рязкото спадане на глобалните нива на раждаемост и да се избегне краят на света в памперси за възрастни е да се направи раждането на дете по-добра сделка за жените с кариера. Трябва да започнем сега.